Решение № 69 от 27.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900107 по описа за 2022 година намери следното :

К.Д.Г. с ЕГН ********** и И. И. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., жк „Васил Левски“ № 3, вх.В, ет.3, ап.6, чрез пълномощник адв. Р.М. от САК, са предявили срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 (НББАЗ) субективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение на всеки от ищците в размер на по 200 000 лева за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния син М.И.И. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A. (SCCV), с полица № R016H16DV 2044263104, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с кореспондент за територията на Република България ЗД ,,Е“ АД, ЕИК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2021 год. до окончателното й заплащане.

Ищците твърдят, че вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.11.2020 год., е починал техният син М.И.И. с ЕГН **********.

Твърдят, че на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./ настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, управляван от И.С.С. с ЕГН ********** и автобус марка „Сетра“, модел ,,Ц 315“, с 1

ДК № ВР 8760 ВТ, управляван от И.Ц.П. Твърдят, че ПТП било причинено по изключителна вина на водача на автомобила „Тойота“ И.С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в насрещното платно и се ударил челно в автобуса. Вследствие на удара починал пътникът в автомобила М.И.И., на 27 години.

Сочи се, че по случая било образувано досъдебно производство № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, понастоящем висящо.

С исковата молба се твърди, че смъртта на М. И. причинила на ищците неимоверни душевни болки и страдания. Смъртта на сина им е сложила край на отношения, изпълнени с разбирателство, любов, привързаност и подкрепа. Разрушена била завинаги градената с години духовна и емоционална връзка между тях. Пострадалият и родителите му са живеели в хармония, общувайки постоянно, споделяйки радост и тъга, връзката им приживе е била изключително силна, разчитали са взаимно един на друг, споделяли са радости и болки, емоции и вълнения. М. И. се е грижил и е помагал на майка си и баща си, бил е тяхна опора.

Приживе той е бил много емоционален, добър, трудолюбив, отзивчив, като неочакваната и ненавременната му смърт е причинила на ищците огромна празнина, която не може да бъде преодоляна. Произшествието е нанесло на ищците непреодолими душевни страдания, които ще ги съпътстват до края на дните им. Ищцата К. Г. постоянно плаче, станала е затворена, по-рядко общува с други хора освен с най-близките си. Ищецът И. Г. избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството, станал е мълчалив и често се разстройва. Двамата родители са изцяло променени – станали са мрачни, некомуникативни и скърбят постоянно.

След загубата на сина им често ходят на неговия гроб, постоянно плачат и не могат да преодолеят смъртта на детето си.

Твърди се, че за автомобила „Тойота” с регистрационен номер BV 07GMJ, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № R016H16DV 2044263104 на румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год. Кореспондент за обработка на щети на чуждия застраховател за територията на Република България е ЗД "Е" АД Твърди се, че ищците предявили обща претенция вх. № РК 014-28037/07.09.2021 год. по описа на ЗД "Е" АДза заплащане на застрахователни обезщетения, но до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне кореспондентът за обработка на щетите не се е произнесъл, като определи и изплати обезщетения или откаже изплащане на такива.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на лекия автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ 2 за реализирането на ПТП и механизма на реализирането му. Сочи се, че към настоящия момент отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд.

Оспорват се твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищците, както и размера на претендирания размер на обезщетенията, за които се сочи, че не са съответни на претърпените вреди и завишени, като не отговарят на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответстват на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от тР.М.сеца от датата на завеждане на претенцията пред него.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

Пълномощникът на ищците е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 191 от 07.11.2020 год. на РУ Б. и протокол за оглед на местопроизшествие от 07.11.2020 год. на ОДМВР София, находящи се по досъдебно производство № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, в същите е отразено настъпило ПТП на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, с участието на МПС 1 – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, с водач И.С.С. с ЕГН ********** и и МПС 2 – автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с ДК № ВР 8760 ВТ, с водач И.Ц.П. Отразено е, че МПС 1, движейки се по третокласен път 161 в посока от с. Л. към гр. Б., навлиза в насрещната лента и се удря челно в МПС 2, като реализира ПТП с трима загинали – водачът и пътниците в автомобила, сред които и пътникът М.И.И

Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до настоящия момент не е приключило, видно от справка изх. № 3326/21.09.2022 год. на СОП.

От показанията на свидетелите Д.И.Ц. и А.П.Д., призовани по искане на ищците, се установява следното :

Свидетелят Д. Ц. по време на инцидента е бил шофьор на автобус в колона от автобуси, които превозвали работници от нощна смяна от гр. Б. за гр. В. Движил се зад 3 автобус, управляван от И.П., поддържали дистанция от около 50 метра, като се движили със скорост 80 км/ч. В правия участък на пътя между гр. Б. и с. Л. забелязал, че в насрещната пътна лента се задава джип с висока скорост, който внезапно завил рязко в тяхната пътна лента пред автобуса, управляван от П. – на 15-20 метра от него; последният реагирал светкавично, задействал спирачната система, Ц. видял как стоповете му светват, но П. не успял да избегне челния сблъсък с автомобила. Ударът бил отпред вляво на автобуса, а впоследствие установили, че джипът бил изключително деформиран основно в лявата му предна част. Свидетелят недоумява за причината за катастрофата – когато първоначално видял джипа, бил на около 150 метра, в неговата лента нямало други коли, участъкът бил прав, имало идеална видимост.

Свидетелката А.Д. била пътник в катастрофиралия автобус, седяла сама на първата седалка зад шофьора. Било около 6.40 сутринта, зазорявало се, връщали се с други работнички от нощна смяна, тя си прибирала телефона в дамската си чанта, когато вдигнала глава и видяла как нещо бяло летяло с висока скорост срещу тях и навлязло в тяхната лента за движение; впоследствие видяла, че е джип. Шофьорът на автобуса рязко завил волана вдясно за да избегне удара, но не успял и с джипа се ударили челно.

От показанията на водените от ищците свидетели за установяване на твърдените неимуществени вреди – Г.И.Г. и З.Г.З, се установява следното :

Свидетелят Г.Г. е брат на ищеца И.Г. Познава починалия син на ищците М.И. от момента на раждането му, в семейството били две деца – брат му Д. бил по-голям с две години от М. Ищците и двете им деца живеели заедно в едно домакинство и след като синовете им станали пълнолетни, тъй като не били женени. М. работил като шофьор на камион, но с брат си помагали във всичко в домакинството – цепели дърва, гледали животните. Свидетелят сочи, че отношенията между родителите и починалия им син били много добри – бащата подкрепял сина си, който се увличал по любителски офроуд , още от малък, от пети-шести клас го вземал със себе си да го придружава, като пътувал с тир М. инициирал операция на майка си, която страдала от разширени вени, като свидетелят ги карал до болница „Лозенец“ в С.

Г. описва деня, в който разбрал за катастрофата – тъй като никой не бил посмял да се обади на брат му, му се обадил той, но само му казал по телефона, че синът му катастрофирал. Когато отишъл с кола до мястото на ПТП, родителите на М. вече били там, но полицията била отцепила района. Когато разбрали, че синът им бил починал, били съкрушени, имало писъци, ревове. По време на погребението се наложило свидетелят да купува ампули с успокоителни за брат си, той изпил три от общо четири.

Г. сочи, че след смъртта на сина им животът на ищците се преобърнал, затворили се в себе си, нямали желание да се събират с други хора, всеки ден посещават гроба на М., посещават и мястото на катастрофата.

Свидетелят З.З. е колега с ищеца, работили заедно в Бърза помощ, познавали се още от казармата, познава и семейството му над 40 години, станали семейни приятели. Описва 4 починалия им син М. като много грижовен и отзивчив – „беше много добро момче, който не се е обърнал към него, на него не му е помогнал“. Помагал с брат си на родителите им в домакинството, били много добро и сплотено семейство. М. не бил семеен и винаги е живеел заедно с родителите си, които правели планове да купят още един апартамент, за да остане по един за всеки от синовете им.

Свидетелят помни деня на катастрофата, тогава били заедно на работа с ищеца в Бърза помощ. Колегите им първо се обадили на него, но той не посмял да съобщи новината н а И., а се обадил на брат му. Видял родителите на следващия ден у тях, искал да ги успокои, били изключително разстроени, плачели, а ищецът се сърдил, че З. не му бил съобщил лично новината за катастрофата. И сега свидетелят вижда ищците почти всеки ден, били се затворили в себе си, често ги вижда да плачат.

От заключението по назначената автотехническа експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на разпитаните свидетели, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :