Решение № 308 от 20.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Видин, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20261320200769 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. С. Д. от гр.Видин, против Наказателно постановление №BG30032022/5800/Р8-573/21.09.2022 г. Директор Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр.

София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.

179, ал. 3а от ЗДвП – „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят , редовно призован не се явява , представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна не изпраща в с.з. процесуален представител. Депозирано е становище в което се излагат доводи в подкрепа на атакуваното наказателно постановление и се моли същото да се потвърди , като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна. Сочат се и доводи за недопустимост на жалбата , като подадена срещу влязъл в законна сила акт.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя, /на който е намерен и от представеното по делото съобщение за доброволно изпълнение от НАП/ - адрес отбелязан в НП. Съгласно чл.

58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от 1 деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнен. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. От направеното в НП отбелязване , че същото се счита за връчено на 08.12.2022г. няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е, че на 30.03.2022г. около 13:16 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата в направление излизане от територията на Р България е пристигнало ППС с рег. № ВТ6489КР, вид : влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 18.03.2022г. в 14:58 часа по път I – 1, отсечка км 7+594, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 на АПИ, както и че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид.П. е приел, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставил АУАН против водача .

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП , с което на А. С. Д. е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки на автомобила в близък и далечен план , установяващи номера на превозното средство. На двете снимки има автоматично генерирани дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Акта е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 30.03.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. В НП като нарушен е посочен същият текст.

2

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП и приложените по делото заповеди за оправомощаване.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение от наказаното лице.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП, според който текст , водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

От установените по делото обстоятелства въз основа на събраните доказателства с оглед приложимите правни норми е видно , че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

3

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържат 2бр. снимки. Предполага се, че въпросните снимки касаят конкретния случай, но от тях не може ясно да се разбере мястото , където са направени, за да се отнесе към вмененото нарушение. Начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 7 + 594“ за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимки и описание към тях не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не.

Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани цифрово, с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, по който издаденото НП да не почива на предположения. В този смисъл съдът намира , че не е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението. Съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН мястото на нарушението е необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление , като в случая наказателното постановление не отговаря на посоченото изискване. За разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допусната нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН , такава възможност не е предвидена за наказателното постановление.

На второ място , Съдът намира , че не е категорично установен и авторът на нарушението, тъй като доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.Обстоятелството, че жалбоподателя е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 30.03.2022г. на ГКПП Кулата, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение на 18.03.2022г., в друга част на страната.

4

Липсват данни на 18.03.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установен по друг начин водачът на автомобила на тази дата, напр. чрез съпътстващите извършвания превоз превозни документи. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно жалбоподателя е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 18.03.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.