Решение № 152 от 15.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Сливница, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. В. при участието на секретаря Галина Д. В.ова като разгледа докладваното от Николай Св. В. Административно наказателно дело № 20251890200104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Р. Т., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 25-0344-000013/25.02.2025 г., издадено от А.Т.А. – началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и жалбоподателят не е извършил нарушението.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 07.02.2025 г., около 16:26 часа, жалбоподателят Р. Р. Т., в качеството си на служител куриерска фирма „Еконт“, управлявал автомобил марка „Ивеко”, модел „35Ц14”, с рег. № ............ и доставил пратка в с. Мало Малово.

При извършване на маневра движение назад ударил и повредил стряха, 1 покривни елементи на намираща се в УПИ-8 от кв. 2 къща. Собственикът на имота Г. Т. Г. бил очевидец на случилото се и подал сигнал на телефон 112, а впоследствие дал сведение в РУ-Сливница.

Свидетелят Б. Е. Д. – мл. автоконтрольори при ОДМВР-София и неговият колега Е. В. Г. изпълнявали служебните си задължения и получили сигнал от ОДЧ за произшествието. Полицейските служители не посетили мястото на птп, а потърсили жалбоподателя при неговия работодател. След като жалбоподателят бил установен на същия му бил съставен АУАН.

За констатираното нарушение актосъставителят Е. В. Г. - мл. автоконтрольор при ОДМВР – София, РУ-Сливница, в присъствието на свидетеля при съставяне на акта – Б. Е. Д., издал на жалбоподателя АУАН серия GA № 1373964 от 07.02.2025 г., за това че на посочената дата, в 23:25 16:26 часа в с. Голямо Малово при извършване на маневра на заден ход повредил покривното пространство и не остава на място за установяване на нанесените щети и пристигането на екип на пътна полиция, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП.

Впоследствие въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил нарушение и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 1373964 от 07.02.2025 г., докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-8153/25.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Ангел Ангелов, заповед № 517з-3116/12.06.2022 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на Е. Г., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля Б. Д.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетеля и ги кредитира като логични, достоверни и последователни.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените 2 от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП свързани с компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля, от представените по делото заповеди и акт за встъпване. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. В случая, въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП.

Съдът установи, че не е спазено правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – Б. Д., за който няма данни да е от категорията на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, а е присъствал само при съставяне на АУАН. Разпоредбите на 3 чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН.

Съгласно т. 10 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Следва да се посочи и, че когато актът за установяване на нарушението се съставя на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, цитираната разпоредба изисква свидетелите при съставяне на акта да са двама, което изискване в случая също не е било спазено - АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Отделно от това, е бил установен и свидетел-очевидец, който е присъствал при извършване на нарушението - Г. Т.

Г.. Същият е следвало да бъде разпитан за установяване на обстоятелствата около нарушението, както и да бъде посочен в АУАН като свидетел при извършване на нарушението.

На следващо място съдът намира, че при описанието на нарушението в НП наказващият орган е допуснал неточност – посочил е, че жалбоподателят не е останал на място за установяване на нанесените щети и пристигането на екип на пътна полиция. В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обаче не се съдържа задължение за водача на МПС, участавал в ПТП с материални щети, да остава на място или да сигнализира и изчаква органите на полицията.

Такова задължение има водачът на МПС, който е участвал в ПТП с пострадали лица /арг. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а и б от ЗДвП/. В процесния случай се твърди да е настъпило ПТП единствено с материални щети. Затова задължението на жалбоподателя е било да спре и да установи щетите, а не да остава на място и да изчаква органите на полицията.

В тази връзка констатираната неяснота и неточност ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на нарушението има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си. Разминаването между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението.

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна.

По разноските:

4

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е заплатил 500 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от предствения по делото договор за правна защита. Наказващият орган е направил възражените за прекомерност на тези разноски. Съдът намира възражението за неоснователно. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, броят проведени заседания и размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съдът намира, че възнаграждението от 500 лева не е прекомерно.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0344-000013/25.02.2025 г., издадено от А.Т.А. – началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Р. Р. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Р. Р. Т., ЕГН **********, сумата от 500 лева – разноски по делото.