Решение № 4692 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100509773 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата В. В. К. срещу решение № 20972 от 18.12.2023 г., постановено по гр. дело № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 223,06 лв., главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 35,37 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г., както и за сумата от 2,87 лв., стойност на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата на въззивницата К. са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по делото не се доказва качеството й на потребител на топлинна енергия и доставка на 1 топлинна енергия в жилището в претендираното количество, тъй като не била собственик на топлоснабдения имот. Счита, че не е спазена процедурата по установяване на неосигурен достъп до обекта, поради което не е налице основание за начисляване на суми по „служебен отчет“. Оспорва претенцията за такса за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице и не били налице доказателства за плащане на сумата от страна на ищеца. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея искове в цялост.

По делото е постъпила и въззивна жалба на ответника В.К.В. срещу решение № 20972 от 18.12.2023 г., постановено по гр. дело № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.К.В. осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 669,17 лв., главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.

„*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 141,48 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г., както и за сумата от 8,59 лв., стойност на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата на въззивника К. са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по делото не се доказва качеството му на потребител на топлинна енергия и доставка на топлинна енергия в жилището в претендираното количество, тъй като не бил собственик на топлоснабдения имот. Счита, че не е спазена процедурата по установяване на неосигурен достъп до обекта, поради което не е налице основание за начисляване на суми по „служебен отчет“. Оспорва претенцията за такса за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице и не били налице доказателства за плащане на сумата от страна на ищеца. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу него искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивните жалби, с който оспорва същите. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

По делото са постъпили и частни жалби от процесуалните представители на ответниците В.К.В. и В. В. К. – адв. М.Л. и адв. К.Б., срещу определение № 7179/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, с което са оставени без уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В частната жалба на адв. Л. са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото се дължало възнаграждение по чл.

2

38, ал. 2 ЗА по всеки от четирите предявени иска в минимален размер съобразно разпоредбите на НМРАВ, поради което счита, че следва да му се присъди възнаграждение в размер на още 656,31 лв. В частната жалба на адв. Б. са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото се дължал хонорар за процесуално представителство на всеки от двамата ответници, поради което в нейна полза следвало да бъде присъдено възнаграждение съобразно отхвърлената част от предявените четири иска в общ размер от 869,75 лв.

Ответникът по частните жалби „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на същите, с който изразява становище за тяхната неоснователност.

В хода на въззивното производство е констатирана смъртта на въззивника В.К.В., настъпила на 25.05.2024 г., поради което с определение от 17.09.2024 г. и на основание чл. 227 ГПК на негово място е конституирана другата въззивница В. В. К. – Г., като единствен негов законен наследник. С молба от 17.10.2024 г. същата изрично е заявила, че е приела наследството на починалия В.К.В. и поддържа подадените от негово име жалби, поради което към настоящия момент В. В. К. – Г. се явява въззивна, респ. ответна страна по всички предявени претенции, предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваните части, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. С оглед твърденията на страните по делото и изричното изявление на процесуалния представител на ответниците в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че учреденото в полза на Д.Л. В. и В.К.В. право на строеж е реализирано, респ. че същите са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 12. Изложеното се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, списък на етажни собственици към протокол от ОС на ЕС, справки от НБД „Население“, удостоверение за наследници), от които се установява, че собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, бул. „*********, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца *********, са били Д.Л. В. и В.К.В., в полза на които през 1995 г. е било учредено право на строеж за описания обект. След реализирането му през 3

2000 г. същите са станали съсобственици на имота при равни дялове (при липса на други данни по делото – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС), а след смъртта на Д.Л. В. на 06.03.2017 г. нейната половина от жилището е преминала в съсобственост на законните й наследници – В.К.В. и В. В. К. – Г., при равни квоти (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците са били потребители на доставената в апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 08.2018 г. до м. 04.2019 г., респ. задължени лица за заплащане на цялата й стойност като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през този период, доколкото са били негови съсобственици при квоти ¼ идеална част за В. В. К. – Г. (придобита по наследство след смъртта на Д.Л. В.) и 3/4 идеални части за В.К.В. (1/4 ид.ч. придобита по наследство след смъртта на Д.Л. В. и ½ ид.ч. придобита предвид реализираното право на строеж).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че отвтниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, следва да се приеме, че между В.К.В. и В. В. К. – Г., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г.

Във въззивните жалби не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. Изложените възражения относно неспазена процедура по установяване на неосигурен достъп до топлоснабдения имот и липсата на основание за начисляване на суми по „служебен отчет“ са преклудирани на основание чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като не са били наведени от ответниците в срока за отговор на исковата молба, а за първи път са изложени във въззивните жалби. Същевременно, подобни възражения са и неотносими, тъй като по делото 4 не се претендират начислени суми „на база“ поради неосигурен достъп до жилището, а стойност на реално отчетено количество топлинна енергия въз основа на отчети на уредите за дялово разпределение и водомерите в имота, видно от приложените от третото лицепомагач главни отчети и изравнителни сметки и заключението на СТЕ, прието по делото и неоспорено от страните.

При установеното облигационно правоотношение между ответниците и ищеца първоинстанционният съд е съобразил изводите на приетото и неоспорено заключение на СТЕ и при отчитане на погасения по давност период (м. 05.2017 г. – м. 07.2018 г. включително) е уважил претенциите за главница за топлинна енергия срещу Вълчо В. в размер на 669,17 лв. и срещу В. К. – Г. в размер на 223,06 лв., за периода м. 08.2018 г. – м.