Определение № 358 от 22.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Бургас, 21.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно гражданско дело № 20232000500300 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. Р. К. и С. Х. И., двамата чрез процесуалните си представители адв. Н. Д., адв. Ж.Т. и мл.адв. Б.А. срещу определение № 1691 от 22.06.2023 г., постановено по гр. д. № 879/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по него е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на нохд № 329/2023 г. по описа на същия съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В случая нямало опасност да се стигне до недопустим съдебен акт. По наказателното дело била постановена присъда, която не била влязла в сила поради обжалване относно размера на наложеното наказание, но подсъдимият признал изцяло фактите по обвинителния акт. В случая всички твърдени от ищците факти можело да се установят със средствата на гражданския процес.

Иска се отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.

2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 879/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба на М. К. и С. И., с която се претендира да бъде осъден ответника ЗД Б.” АД да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния син Р.. вследствие 1

ПТП от *** г., виновно причинено при управлението на мотоциклет Х. с рег.

№ *** с водач Б.В.Б., с валидно сключена при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“. В исковата молба се съдържат твърдения, че във връзка с произшествието е образувано нохд № 329/2023 г. по описа на БОС, по което е постановено присъда № 24 от 09.05.2023 г., с която водачът Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б”, предл. 1 вр. чл. 343, ал. 1 НК.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд – Бургас е спрял производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Приел е, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд. Съобразил е, след направена служебна справка, че постановената присъда не е влязла в сила, тъй като е била обжалвана.

Определението е правилно.

Предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента (така в Определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч.т.д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО).

В конкретния случай в Окръжен съд – Бургас е било образувано наказателно дело въз основа внесен обвинителен акт от страна на Окръжна прокуратура – Бургас против Б.В.Б. за престъпление по чл. 343, ал. 3 3, б. “б” НК и е постановена присъда, с която той е признат за виновен в същото престъпъление. Налице е идентичност на деянието, за което е подведен под наказателна отговорност прекия причинител на увреждането, с гражданския деликт, репариране на вредите от който се търси в настоящия исков процес.

Оттук, изводите на окръжния съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК са правилни. Съблюдаването на правилото на чл. 300 ГПК относно задължителната сила на присъдата за съда, занимаващ се с гражданските последици от деянието, което едновременно представлява престъпление и деликт, изисква да се изчака решаването на въпроса относно наказателната отговорност на дееца и при това положение следва да се заключи, че е налице висящо дело, образувано пред съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото. Наличието на такъв преюдициален спор обуславя спирането на производството, до приключването на обуславящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

При горните констатации частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да 2 бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1691 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 879/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3