Определение № 26494 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26494 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110113510 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Бетон“ ЕООД, искова молба насочена против „Булгартрансгаз“ ЕАД, с която са предявени искови претенции, както следва:

2458.04 евро – неизплатен остатък по Фактура № 7000004283/18.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата

977.50 евро – мораторна лихва за периода 08.04.2023г. – 17.05.2026г.

1533.60 евро – претърпени загуби, изразяващи се в платени такси за поддържане на банкова гаранция

407.73 евро – мораторна лихва върху всяка отделна такса за поддържане на банковата гаранция

1532.37 евро . мораторна лихва върху банковата гаранция за периода 18.05.2023г.

– 17.05.2026г. и иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор е развален, считано от 03.08.2023г.

Твърди се в исковата молба, че между страните, по силата на сключен на 10.04.2018г. договор, са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ответникът, в качеството му на възложител, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да извърши дейности свързани с изграждане на „Защитно съоръжение на Транзитния газопровод за Гърция“ Сочи се, че в изпълнение на договора ищцовото дружество е извършило проучвателни дейности и е изработило комплексен инвестиционен проект, издадена е фактура 7000004283/18.07.2022г., като по същата ответникът извършил частично плащане, а неизплатената част била в размер на 2 458.04 евро. Сочи се, че в изпълнение на договора ищецът е издал банкова гаранция в полза на ответника в размер на 7784.82 евро. Твърди се, че поради отпаднала необходимост, считано от 30.03.2026г. договорът бил развален, като се претендират индивидуализираните суми и отделно е предявен иск за признаване за установено, че договорът е развален.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, в частта, с която е предявена установителна претенция за признаване за установено в отношенията между страните, че процесния договор е развален, поради недопустимост на иска.

В материалноправната разпоредба на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е законоустановена възможността за разваляне на договори по съдебен ред. Този способ за разваляне на 1 договори е предвиден за облигационни връзка с конкретен предмет, а именно договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Доколкото от формулираното изложение на обстоятелствата в исковата молба става ясно, че предметът на договора между страните в настоящото производство не е такъв, договорът не подлежи на разваляне по съдебен ред.

В случая, с оглед предмета на сключения между страните договор, същият подлежи на разваляне по реда на чл. 89 ЗЗД, съгласно която материалноправна разпоредба при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право.

В исковата молба, стр. 4, ищецът сочи, че считано от 30.03.2026г., договорът между страните е развален, респективно за ищеца не е налице правен интерес от така заявената установителна искова претенция.

За пълнота следва да се посочи, че развалянето на договора ще е предмет от фактическия състав на евентуално предявени искови претенции за заплащане на суми / вреди от договорно неизпълнение, суми получени без основание или на отпаднало основание и тн./.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, в частта, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1532.37 евро - мораторна лихва върху банковата гаранция за периода 18.05.2023г. – 17.05.2026г.

С разпореждане № 76073823.06.2026г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания, в едноседмичен срок от получаване на съдебния акт, да посочи дали сумата от 1532.37 евро, мораторна лихва за периода 18.05.2023г.

17.05.2026г., представлява акцесорна претенция върху твърдените с първата уточнителна молба вреди от непозволено увреждане, като в случай че акцесорната претенция представлява мораторна лихва върху вреди от непозволено увреждане, да формулира изложение на обстоятелствата, от което да става ясно от къде произтича задължението на ответното дружество да освободи банковата гаранция, вида на вредите, произтичащи от непозволеното увреждане /имуществени или неимуществени вреди/ и какъв е размерът на вредите.

С уточнителна молба вх. № 226303/15.07.2026г., ищецът на първо място сочи, че сумата от 1532.37 евро – представлява акцесорна претенция върху установителната искова претенция за разваляне на договора, а на следващо място вече се твърди, че същата представлява мораторна лихва върху причинени имуществени вреди – пропусната полза, изваряваща се в неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца поради неправомерно увреждане от страна на ответника.

За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че дори да се приеме, че акцесорната претенция представлява такава върху иска за признаване за установено, че договорът е развален / така се сочи в уточнителната молба/ тя се явява недопустима доколкото главният иск няма за предмет парично вземане. Дори да се приеме, че акцесорната претенция е за мораторна лихва върху вреди от непозволено увреждане, въпреки дадените указанията, размер на такива вреди не е посочен.

С оглед констатираните противоречия, настоящият съдебен състав намира, че указанията не са изпълнени и в тази част исковата молба подлежи на връщане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Бетон“ ЕООД, ЕИК Х Х Х Х Х Х Х , Искова молба вх. № 156215/18.05.2026г., насочена против „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, в частта, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният на 10.04.2018г. договор е развален, считано от 03.08.2023г., алтернативно считано от 08.04.2026г., поради недопустимост на иска, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 13510/2026г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в тази му част.

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от „Бетон“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, Искова молба вх. № 156215/18.05.2026г., насочена против „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от - 1532.37евро - мораторна лихва върху банковата гаранция за периода 18.05.2023г. – 17.05.2026г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 13510/2026г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в тази му част.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3