Решение № 18245 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18245 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110140130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. З. У., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. И. Р. Р., срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 570 лева, както и сумата 25 лева - разноски за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.07.2009 г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр. дело 36366/2009 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав и е образувано изп. дело № 715/2021 г. по описа на ЧСИ НМ

Твърди се, че Съгласно влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр. дело 36366/2009 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав е издаден Изпълнителен лист от 24.07.2009 г. съгласно който В. З. У., ЕГН-**********, адрес АДРЕС е осъден да заплати на кредитора „ЮЛ“ ЕАД, ЕИК - ********* с адрес: гр. АДЕРС сумата 570 лева, дължима съгласно Запис на заповед, издаден на 16.10.2008 г. в гр. София, предявен за плащане на 16.10.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.07.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева - разноски за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредитора „ЮЛ“ ЕАД е образувало изп. дело 13803/2012 г. по описа на ЧСИ НМ. През 2015 г. по делото постъпва молба от „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище или адрес на управление: АДРЕС за конституиране като взискател по делото въз основа на договор за цесия с „ЮЛ“ ЕАД. По делото били извършвани справки, без да е налице изграден изпълнителен способ. Изпълнителното дело било прекратено през 2019 г. с постановление на частния съдебен изпълнител. С Молба от 21.01.2020 г. взискателят поискал връщане на изпълнителния лист. През 2021 г. „ЮЛ“ ЕООД образувало при ЧСИ НМ ново изпълнително производство срещу длъжника въз основа на същия изпълнителен лист - изп. дело 715/2021 г. по описа на ЧСИ НМ, което е висящо.

1

Сочи се, че давността за вземанията на ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК - арг. чл.

117, ал. 2 ЗЗД вр, чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че с образуването на изп. дело № 13803/2012 г. по описа на ЧСИ НМ и съгласно ПП 3/1980г. давността за процесното вземане е прекъсната и не тече до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК. След тази дата по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия, като същото е прекратено с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.01.2019г. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

Твърди се, че давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. е изтекла на 31.07.2020 г., съобразявайки и 65 дни по време на извънредното положение, при което е спряло течението на давностния срок.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че на 17.12.2005 г., е сключен Договор за кредит № ****** между В. З. У. с ЕГН: ********** и „ЮЛ“ ЕАД (понастоящем „ЮЛ“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „ЮЛ“ ЕАД ( предишно наименование „ЮЛ“ ЕАД), цедент и „ЮЛ“ ЕООД, цесионер. „ЮЛ“ ЕООД е придобило гореуспоменатото си необслужвано вземане по Договор за кредит № ******. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок.

Въз основа на изпълнителен лист издаден на 24.07.2009г., по ч.гр.д. 36366/2009г., по описа на Софийски районен съд, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „ЮЛ“ сумата в размер на 570 лева, представляваща главница, дължима съгласно Запис на заповед, издаден на 16.10.2008г. в гр. София, предявен за плащане на 16.10.2008г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.07.2009 до изплащане на вземането, както и разноски по делото и е образувано изпълнително дело № 13803/2012г., по описа на ЧСИ НМ № **** което в последствие, е преобразувано при ЧСИ НМ рег. № **** под номер № 715/2021г.

Поддържа се, че с образуването на изп. д. № 13803/2012г., по описа на ЧСИ НМ, давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980 г. След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземане.

Твърди се, че ответното дружеството е поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността.

Иска се да бъдат приобщени по делото е изпълнително дело № 13803/2012 по описа на ЧСИ НМ № ****, както и изпълнително дело № 715/2021 по описа на ЧСИ НМ № ****.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

В. З. У. от една страна и „ЮЛ“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д. №36366 /2009 г. на Софийския районен съд, 54 състав, по което на 24.07.2009 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 570 лева- главница и законната лихва върху главницата от 14.07.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева- разноски за държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение. На същата дата в полза на „ЮЛ“ ЕАД е 2 бил издаден изпълнителен лист въз основа на подлежащата на незабавно изпълнение заповед за изпълнение.

По молба на взискателя „ЮЛ“ ЕАД от 15.10.2012 г. е образувано изп.дело №2012****0413803 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал налагането на запори и възбрани.

С молба от 17.10.2012 г. взискателят ЮЛ“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

С разпореждане от 18.10.2012 г. са наложени запор върху вземанията на длъжника В. З.

У. по открити банкови сметки (левови и валутни) в БАНКИ и са изпратени запорни съобщения до съответните банки.

С Постановление от 12.08.2015 г. е конституиран като взискател по изп. дело „ЮЛ“ ЕООД- частен правоприемник на „ЮЛ“ ЕАД въз основа на сключен договор за цесия.

С молба от 08.03.2016 г. взискателят „ЮЛ“ ЕООД е поискал насрочване на опис на притежавано от длъжника движимо имущество.

С Постановление от 09.01.2019 г. на основани чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп.дело №2012****0413803.

По молба на взискателя „ЮЛ“ ЕООД от 11.02.2021г. е образувано изп.дело №221****0400715 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал налагането на запори.

Със Запорно съобщение изх. №023340/22.03.2021 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника в „БАНКА“ АД.

С молба от 18.02.2022 г. взискателят „ЮЛ“ ЕООД е поискал налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.

Със Запорно съобщение изх. №046933/07.05.2024 г. е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника в БАНКА“ ЕАД.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които 3 обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.