Решение № 16601 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16601 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110152097 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и чл.

422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.

Ищецът "А.Б.Б." ЕООД твърди, че на 29.09.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника В. Б. С. за 255,65 евро (500 лева), представляваща главница, сумата 177,94 евро (348,02 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2020г. до 15.09.2025г., сумата 16,65 евро (32,57 лева), представляваща договорна лихва за периода от 14.03.2020г. до 14.10.2020г., сумата 414,98 евро (811,64 лева), представляваща неустойка. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. дело № 662/ 2025г. по описа на Тополовградски районен съд, 170 състав, като по същото е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 414 ГПК ответницата е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между „С.К.“ АД и ответника съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 602872/ 14.03.2020г., по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 255,65 евро (500 лева), като последният се задължил да върне получената в заем сума на седем месечни вноски, всяка в размер на 50,80 евро (99,35 лева).

Ищецът релевира твърдения, че ответникът не изпълнил задължението да върне получената в заем сума.

Същият навежда твърдения, че кредиторът продал на ищеца процесното вземане с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да 1 признае за установено съществуването на вземането му за за 255,65 евро (500 лева), представляваща главница, съгласно договор № 602872/ 14.03.2020г., скл. между "С.К." АД и В. Б. С., сумата 177,94 евро (348,02 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2020г. до 15.09.2025г., сумата 16,65 евро (32,57 лева), представляваща договорна лихва за периода от 14.03.2020г. до 14.10.2020г., сумата 414,98 евро (811,64 лева), представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 45 Общите условия към договора за кредит.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Б.

С., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира доводи за нищожност на договора, тъй като същият съдържа неравноправни клаузи. В отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за потребителски кредит от 13,03.2020г., скл. между “С.К.” АД и В. Б. С., страните са постигнали съгласие кредиторът “С.К.” АД да предаде на кредитополучателя В. Б. С. сумата 500 лева, а последният- да върне същата на седем погасителни вноски, всяка в размер на сумата 99,35 лева, в срок до 14.07.2020г. Страните са уговорили, че размерът на договорната възнаградителна лихва е 18%, а на годишния процент на разходите (ГПР)- 19,56 %. Съгласно клаузата на чл. 17 договора, заемателя се задължава в срок до три дни от получаване на договора да осигури трето физическо лицепоръчител, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. Съгласно клаузата на чл. 6.4 договора в случай на неизпълнение на задължението на заемателя да осигури обезпечение- поръчителство, същият дължи неустойка в размер на 695,42 лева.

С договор за продажба на вземания от 22.03.2024г. “С.К.” АД е прехвърлил на “А.Б.Б.” ЕООД вземането, произтичащо от процесния договор за кредит.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), сумата по кредита е преведена от “С.К.” АД на ответника чрез ИзиПей и е получена на 14.03.2020г. По Договор за кредит 602872 от 13.03.2020г. няма постъпили плащания. Дължимите суми по договора са в размер на сумата 355,56 евро (695,42 лева). Задължението е формирано от главница в размер на сумата 255,65 евро (500 лева); договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 16,65 евро (32,57 лева); неустойка за неизпълнение на задължение в размер на сумата 83,26 евро (162,85 лева). Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 15.04.2020г.- 15.09.2025г. е в размер на сумата 153,74 евро (300,69 лева).

Размерът на ГПР, изчислен с включени разходи само за лихва е 19.29 %. Размерът на ГПР с включване на неустойка за неосигурено обезпечение е 176,94 % 2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор № 602872/ 14.03.2020г., скл. между "С.К." АД и В. Б., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на “С.К." АД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от “С.К." АД на "А.Б.Б." ЕООД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника; настъпване на обстоятелства, обуславящи спиране и прекъсване на давността. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор заем сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя 3 на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл.

19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. /член 3, буква ж) от Директива 2008/48, решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер".

Следователно в договора за потребителски кредит, не е достатъчно да се посочи цифрово какъв е годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите.

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са 4 посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,97%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.