Определение № 706 от 30.07.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Разград, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.К. против разпореждане № 994/30.06.2025г., постановено по ч. гр. дело № 504/2025 г. по описа на Кубратски РС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Е. Ю. с посочен постоянен адрес в гр. Кубрат за заплащане в полза на заявителя на парични задължения в общ размер на 1 617,37 лв., претендирани с подаденото заявление като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните на осн.чл.411,ал.2, т.5 от ГПК.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на разпореждането, за неговата отмяна и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Е. Ю., с постоянен адрес в гр.Кубрат, произтичащо от Договор за потребителски кредит №********** за обща сума в размер на 1617,37 лв., включваща :

512,01 лв. – неплатена главница; 88,78 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 15.09.2024 г. до 15.05.2025 г.; 220, 90 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 270,00 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

400,00 лв.– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 1 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит; 109,62 лв.– лихва за забава, начислена от 16.07.2024 г. ; 16,06 лв. законна лихва, начислена от 15.05.2025 г. до 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв.

Районният съд с обжалваното разпореждане е отхвърлил, на основание Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план към него и ОУ на заявителя „Профи Кредит България” .

С атакуваното разпореждане № 994/30.06.2025 г., КРС отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, след като установил ,че длъжника има регистриран настоящ адрес във Федерална република Германия и приел, че същият няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, което на основание чл.

411, ал. 2, т. 5 от ГПК правело недопустимо издаването на заповед срещу него.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните изводи: по реда на заповедното производство могат да се претендират вземания, които се основават на изрично изброените в закона документи, в т.ч. и такива за вземания за парични суми или заместими вещи , когато искът е подсъден на районен съд,съгласно чл.410,ал.1,т.1 от ГПК.Съдът следва да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.

410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на една искова молба /чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК/, както и да не са налице пречките по чл. 411, ал.

2 от ГПК.

В случая, от направената служебна справка от заповедния съд, по реда на чл. 411, ал. 1 от ГПК се установява, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на Република България – гр.Кубрат, ул. "Искър " № 3, но е с настоящ адрес във Федерална република Германия.

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, съответно заповед за незабавно изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, а именно: ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България /чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК/; ако длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България /чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК/. Тоест, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България, като за физическите лица, това е постоянният адрес или обичайно местопребиваване, а за юридическите лица – седалище или място на дейност. Постоянният адрес, съответно седалището в страната, по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, могат да имат единствено местни лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 4 или т. 5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник – физическо лице по териториален признак. /в този смисъл е и съдебната практика: опр. № 547/22.08.2013 г. по ч. т. д. № 1355/2013 г. на ІІ т. о. ТК на ВКС/.В случая в самия договор за потребителски кредит, сключен между страните на 24.06.2024г. длъжникът е посочил като свой адрес именно постоянния такъв в гр.Кубрат, който е и такъв за кореспонденция между страните.

2

Посоченият извод е в унисон и с приетото в мотивите към т. 3а на ТР № 4/2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар и във връзка с въпроса, в кои хипотези заповедният съд може да обезсили издадената от него заповед за изпълнение. В мотивите си ВКС е изложил следното: "Когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото – чл. 7, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд обезсилва служебно заповедта, съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 4 от ГПК поради липса на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 3 /сега – т.

4 от ГПК само в случай, че същата е стабилизирана с изтичане на срока за възражение, т. е. когато от външна страна е налице редовно връчване по реда на Глава VІ ГПК, макар и в действителност длъжникът да няма постоянен адрес или седалище в страната. В хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 /сега – т. 5 от ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 /т. 5 от ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд", за която възможност не се сочи в цитираната от районния съд практика.

В настоящия случай данните по делото сочат, че постоянният адрес на жалбоподателя е в Република България, а той служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения. Ето защо, настоящият състав счита, че в случая не е налице пречката по чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, доколкото длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.

Поради изложените мотиви, разпореждането на ВПРС, с което е отказано изцяло издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. В. Х., като неправилно следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за разглеждане на заявлението по същество и произнасяне, съобразно посоченото в него по същество с уважаване на заявлението изцяло или частично.

Водим от горното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 994/30.06.2025г., постановено по ч. гр. д ело № 504/2025 г. по описа на Кубратски РС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Е. Ю. с посочен постоянен адрес в гр. Кубрат за заплащане в полза на заявителя на парични задължения в общ размер на 1 617,37 лв., претендирани с подаденото заявление като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните на осн.чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.

ВРЪЩА делото на КРС за произнасяне по същество на заявлението ,подадено от "ПРОФИ 3

КРЕДИТ България" ЕООД против А. Е. Ю..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Разград, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.К. против разпореждане № 994/30.06.2025г., постановено по ч. гр. дело № 504/2025 г. по описа на Кубратски РС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Е. Ю. с посочен постоянен адрес в гр. Кубрат за заплащане в полза на заявителя на парични задължения в общ размер на 1 617,37 лв., претендирани с подаденото заявление като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните на осн.чл.411,ал.2, т.5 от ГПК.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на разпореждането, за неговата отмяна и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Е. Ю., с постоянен адрес в гр.Кубрат, произтичащо от Договор за потребителски кредит №********** за обща сума в размер на 1617,37 лв., включваща :

512,01 лв. – неплатена главница; 88,78 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 15.09.2024 г. до 15.05.2025 г.; 220, 90 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 270,00 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

Разпечатката съдържа 59 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaefdc34-f5ed-49f5-9a2c-64a9f701754d