Решение № 767 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720100667 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. И. П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. К. П., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202423225, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания с дружеството „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, следните суми: сумата от 551.44 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS ***** от 07.10.2008 г., сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, сумата от 49.08 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2009 г. до 20.04.2009 г., сумата от 145.32 лева – обезщетение за забава за периода от 20.02.2009 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 125 лева – разноски, които суми са предмет на ч.гр.д. № 3805/2011 г. по описа на Пернишкия РС и за които е образувано изп.

№ 1271/2016 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяването на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца по молба на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е образувано изп.д. № 1271/2016 г. по описа на ЧСИ А.В.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист за процесните суми, издаден в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. процесните вземания са прехвърлени от „БНП Париба пърсънъл 1 файненс“ ЕАД на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД.

Излагат се подробни доводи, че процесните вземания са погасени по давност. В тази връзка се твърди, че заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3805/2011 г. по описа на Пернишкия РС била влязла в сила на 08.07.2011 г. От своя страна изпълнителното дело при ЧСИ В. било образувано на 04.08.2016 г. т.е. от влизане в сила на заповедта до образуване на изпълнителното дело били изтекли повече от 5 години, каквато била приложимата давност. Допълва се, че междувременно от ответника не били предприемани други действия по удовлетворяване на вземането му т.е. по прекъсване и спиране на давността. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.

С исковата молба не се представят писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се подробни доводи, че срещу ищеца въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ В.. В хода на същото срещу ищеца били предприемани регулярно множество изпълнителни действия – водещи до прекъсване на давността. В тази връзка и такава не била изтекла, доколкото ответникът не е бездействал повече от пет години.

Излагат се аргументи с оглед приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищцовата страна.

С отговора са представени договор за цесия с приложения към него, както и пълномощно и уведомление до длъжника ищец.

В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. № 1271/2016 г. по описа на ЧСИ А.В..

В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено становище за отхвърляне на иска.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 1271/2016 г. по описа на ЧСИ А.В., от праводателя на ответното дружество „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за договорна лихва, обезщетение за забава и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3713/08.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3805/2011 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в 2 сила по делото е издаден изпълнителен лист от 19.01.2012 г. Въз основа на последния по молба на праводателя на ответното дружество от 04.08.2016 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение – като са й възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 25.09.2016 г. – която е връчена на длъжника чак на 19.01.2023 г. чрез пълномощник /адвокат/.

Установява се също, че на 25.09.2016 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. От работодателя обаче е върнат отговор с дата 27.12.2016 г., че длъжникът получава минималната работна заплата за страната.

На следващо място липсва спор, а и от материалите по изпълнителното дело – молба от 13.02.2017 г. е видно, че първоначалният взискател „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлил процесните вземания чрез договор за цесия на ответника по делото. В тази връзка последният е депозирал посочената молба за конституирането му като взискател и е възложил на ЧСИ действията по чл. 18 от ЗЧСИ вкл. да извърши опис на вещи на длъжника. Новият взискател е депозирал и последваща молба с извършване на опис с дата 24.11.2017 г.

В изпълнение на тази втора молба съдебният изпълнител е насрочил такъв опис на 13.02.2018 г., който обаче няма данни да е реално извършен.

На следващо място по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с дата 05.02.2019 г., като същият е поискал от ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжника и при установено такова да наложи запори съответно възбрани. Постъпила е и последваща молба от взискателя за налагане на запор върху банкова сметка – с дата 05.03.2019 г. Върнат е обаче отговор от банката, че към 27.03.2019 г. по сметката на лицето няма наличност.

Взискателят е депозирал и последваща молба за запор – на трудово възнаграждение от 06.12.2019 г., който обаче няма данни да е наложен.

На последно място по делото се установява, че взискателят е депозирал още две молби за налагане на запор – от дата 16.12.2020 г. и от дата 08.12.2022 г. От своя страна съдебният изпълнител е насрочил още два броя описи на движими вещи – на дата 27.05.2020 г. и на дата 22.03.2022 г.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия, като няма данни и от длъжника да са събрани суми.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно 3 основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 19.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 3805/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания – изп. дело № 1271/2016 г. по описа на ЧСИ А.

В..

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Съдебният състав счита исковата претенция за допустима в цялост, доколкото по изпълнителното дело не се установи от длъжника да са събрани каквито и да било суми.

По основателността:

По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не 4 превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).

Спрямо вземанията за лихви обаче също следва да се приеме, че е приложима общата пет годишна погасителна давност – по арг. от Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено на заповедно производство.

Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.

№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.

На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност преди образуване на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито след образуване на изпълнителното производство.