Решение № 41 от 14.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Самоков, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200621 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„ДГ Ф.“ ООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна дирекция Инспектиране на труда в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Н.Г., който поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност. Съображения за това излага в писмени бележки.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К. Х. която оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Съображения за това излага в писмени бележки.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

В писмо изх. № .. г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. изрично посочва, че не възразява срещу нередовното връчване на съобщения и призовки за проведените по делото съдебни заседания, връчени на учреждението, към което се числи и заявява, че административнонаказващият орган се счита редовно призован за проведените съдебни заседания, както и потвърждава 1 всички действия в съдебното производство, извършени от процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. и желае същите да се считат извършени от името на административнонаказващия орган.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 20.10.2021 г. свидетелката К. К., на длъжност „главен инспектор” в дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С. е съставила срещу търговското дружество - жалбоподател Акт № .. за установяване на административно нарушение за това, че при проверка, извършена на 08.10.2021 г. в магазин „Л..“ – С.., бул. „И..“ № ..и по документи в периода от 12.10.2021 г. до 19.10.2021 г. в дирекция „Инспекция по труда С. област“ – С., бул. „В.“ № .. е установено, че жалбоподателят „ДГ Ф..“ ООД, ЕИК .., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения като не е сключил трудов договор с лицето Л. Г. Л., с посочен негов ЕГН, на длъжност „охранител“. Посочено е в АУАН, че Л. Г.

Л. е заварен на 08.10.2021 г. около 12,00 ч. в обекта като в собственоръчно попълнена и подписана декларация декларира, че работи от 10 дни, с работно време 10:00 до 21:00, почивни дни – по график 2 на 2, трудово възнаграждение – 650 лв., както и че от изискан по време на проверката дневник за приемане и сдаване на обекта магазин „Л..“ – С., бул. „И..“ № .. е видно, че Л. Г. Л. е започнал работа на 15.08.2021 г., а в изискана от „Л..“ книга за проведен начален инструктаж, на това лице, на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“, е проведен инструктаж на 29.09.2021 г. Посочено е също така в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като нарушението е извършено на 15.08.2021 г. и е констатирано към момента на проверката.

В обжалваното НП административно-наказващият орган e посочил, че то се издава въз основа на АУАН № .. г., съставен от К. Г. К., на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С.; административнонаказващият орган изцяло е възприел фактите, описани в АУАН № .. от .. г., съставен от К. Г. К.; счел е, че нарушението е извършено на 15.08.2021 г.; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ; квалифицирал го е като административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ и е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение имуществена санкция 2 в размер 2000 лв.

В обжалваното НП е посочено, че АУАН с № .. е съставен от св. К. Г. К. на 19.10.2021 г. По делото не се установява съществуването на АУАН, съставен от св. К. на тази дата. Посочването в НП на датата на съставяне на акта, въз основа на който то се издава, както и на името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, са императивни изисквания, въведени с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН към съдържанието на НП. Всяко от тях е въведено като гаранция за единството на административнонаказателното производство, състоящо се от етапите по установяване и по санкциониране на конкретно деяние, съставляващо административно нарушение, както и като една от гаранциите за правото на твърдяния нарушител да научи за какво административно нарушение, за което му е съставен конкретен АУАН, е санкциониран с НП.

В случая не може да се приеме, че поради наличието на идентификационен номер на АУАН, който е един и същ в АУАН и в НП и поради това, че АУАН с № .. г. е съставен от същото лице (св. К.), в НП е допусната грешка от чисто технически характер относно датата на съставяне на АУАН, която не съставлява нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.

Липсата на такава възможност произтича от това, че АУАН с № .. г. е съставен при неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Безспорно се установява от протокол за извършена проверка № ... г., че св. А. С. К., на длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С., е участвала в извършването на проверка в обекта на жалбоподателя, следователно тя е свидетел при установяване на твърдяното нарушение. Актът за установяване на административно нарушение с № .. г. не е съставен в нейно присъствие и не е подписан от нея като свидетел при установяване на нарушението, тъй като на тази дата тя е ползвала разрешен платен отпуск и не е била на работа, както се установява от нейните показания и от показанията на св. К.. При такава невъзможност АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, актът е следвало да бъде съставен съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в присъствието на двама други свидетели, чието качество на свидетели при съставяне на акта е следвало изрично да бъде посочено в него. В случая тези изисквания не са спазени – актът е съставен само в присъствието на Т. А. К., а качеството й на свидетел при съставянето му, т. е. на друг свидетел по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, не е посочено в акта, а се установява едва от показанията на св. К.. Неспазването на изискванията на посочената разпоредба относно броя и качеството на свидетелите, в чието присъствие се съставя актът, го лишава от удостоверителната му функция за обстоятелствата, при които той е съставен със законоустановените последици, свързани с надлежно установяване на административно нарушение и образуване на административнонаказателно производство. Затова при липса на категорична яснота 3 въз основа на кой акт е издадено обжалваното НП не може да се приеме, че това е именно АУАН с № .., съставен от св. К. К. на 20.10.2021 г. и не може да се приеме, че посочването в НП, че този акт е съставен на ..г. е резултат от техническа грешка, която не съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство.

В обобщение на изложеното дотук, посочването в НП, че то е издадено въз основа на АУАН, съставен на дата, на която актът не е съставен и действителното съставяне на АУАН за това твърдяно нарушение на друга дата, но при неспазване на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съставляват допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, които съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН са самостоятелни основания за отмяна на НП.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ на 15.08.2021 г., както е посочено в АУАН и в НП. Това нарушение се изразява в допускане на физическо лице от страна на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ да изпълнява определена трудова функция при условия, типични за съществените елементи на трудов договор, преди сключването на такъв договор с това физическо лице.

Както в АУАН, така и в НП е акцентирано, че основно значение за извод, че жалбоподателят е извършил такова нарушение на 15.08.2021 г. е запис в дневник за приемане и сдаване на обекта магазин Л.. – С.., бул. „И..“ № .. за периода от 27.07.2021 г. до 05.09.2021 г. и от 12.09.2021 г. до 08.10.2021 г. Копие от такъв дневник е приобщено като доказателство по делото, но дори за посочените в АУАН и в НП периоди – от 27.07.2021 г. до 05.09.2021 г. и от 12.09.2021 г. до 08.10.2021 г. – този дневник е непълен. Първият запис в него е от 31.07.2021 г., липсват записи за периода от 04.08.2021 г. до 07.08.2021 г. включително, за периода от 20.08.2021 г. до 23.08.2021 г. включително, за периода от 28.08.2021 г. до 01.09.2021 г. включително, за периода от 12.09.2021 г. до 15.09.2021 г. включително, за периода от 20.09.2021 г. до 23.09.2021 г. включително и за периода от 28.09.2021 г. до 01.10.2021 г. включително.

Така е очевидно, че този дневник не е воден редовно, а и при безспорното обстоятелство, че охраната на магазин „Л.“ в гр. С. не е осъществявана денонощно, не става ясно какви обстоятелства удостоверяват записите в наличните части от този дневник – така например на 14.08.2021 г. лицето В. К. сдава обекта на себе си, а на следващия ден 15.08.2021 г. друго лице – И. Й. (а не В. К.) го сдава на трето лице Л.

Л., като това не е единственият пример за такива неясноти в записванията в този дневник. При наличното писмено възражение на жалбоподателя срещу АУАН административнонаказващият орган е следвало на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да разпореди разследване на спорните обстоятелства, като при анализ на допълнително 4 представени от жалбоподателя доказателства (напр. графици за работа, отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м. август 2021 г. и за м. септември 2021 г. и др.) да може да се направи извод дали записите за конкретните дати в този дневник съвпадат с явяване на работа на онези от лицата, посочени в него, които по това време са били в трудови правоотношения с жалбоподателя, за да може да се изведе по косвен път и явяване на работа на Л. Л. като охранител без трудов договор в останалите дати, в които той фигурира като „сдал“ и/или „приел“ обекта. Това обаче не е сторено и от наличното съдържание на посочения дневник не може да се установи, че на 15.08.2021 г. Л. Л. е допуснат в обекта да упражнява трудовата функция на охранител при определено работно време, почивки и трудово възнаграждение, без между него и жалбоподателя да е бил сключен трудов договор. И не на последно място, както в АУАН, така и в НП е посочено, че видно от изисканата от „Л.“ книга за проведен начален инструктаж, на лицето Л. Г. Л., на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“, е проведен инструктаж на 29.09.2021 г. Такъв запис обаче не се открива в приобщеното копие от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – „Начален инструктаж + външни служители“, заверено от „Л. Б. ЕООД & Ко.“ КД на 08.10.2021 г.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил на 15.08.2021 г. вмененото му нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съставляващо административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, за което с обжалваното НП е ангажирана имуществената му санкционна отговорност. Така при издаването на НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съставлява основание за отмяна на НП. Да се приеме в съдебното производство друга дата на извършване на твърдяното нарушение би представлявало съществено изменение от съда на обстоятелствата на нарушението, което по аргумент от противното от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е процесуално недопустимо. Отделно и независимо от това, не може да се приеме, че нарушението е извършено на определена дата в периода от 06.10.2021 г. до 08.10.2021 г. (когато Л. е заварен в обекта), защото на съда е служебно известно от проверка по АНД № .. г. по описа на РС – С., че с влязло в сила НП № ..г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. жалбоподателят е санкциониран за друго административно нарушение с правна квалификация по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от КТ, изразяващо се в допускане до работа на същото лице Л. Г. Л. до работа, без предварително да му предостави заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП С. за сключения с него на 06.10.2021 г. трудов договор.