Протокол № 27 от 25.05.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 27 гр. Варна , 25.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500139 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Въззивникът М. Л. Ж., редовно призован, явява се лично воден от органите на съдебната охрана. За него се явява и назначения от първата инстанция адв. Д.Д..

Въззиваемата страна М. Д. Ж., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Д.К.-К., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И ДОПЪЛНИТЕЛНА ЖАЛБА И

1

ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР

Производството по в.гр.д. № 139/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Л. Ж. с вх. № 260689/19.01.2021 г. и допълнителна такава с вх. № 261024 от 26.01.2021 г., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Д., против Решение № 260705/18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 956/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против М. Д. Ж., за заплащане на сумата от 680 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болка, страдание и стрес, унижение, безпокойство, чувство за беззащитност и малоценност настъпили в следствие на противоправните действия и бездействия на ответника по изпълнение на задължението му като негов процесуален представител /адвокат/ да защитава ищеца компетентно, грижливо и добросъвестно довело до прекратяване на образуваното по иск на ищеца гр.д. № 1000/2018 г.

/преобразувано в гр.д. № 2536/2018 г./ по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 28.05.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.51 от ЗАдв.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като в подадената лично въззивна жалба е молил за отмяна на решението изцяло „и за връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав“, а в подадената чрез адв. Д. – за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

Навел е следните оплаквания: бил лишен от възможност да присъства в съдебните заседания пред окръжния съд и с това и от правото му да задава въпроси на ответника и на свидетелите и да представи своите доказателства; не били обсъдени от съда представените от особения му представител доказателства, като съдът обсъдил само тези представени от ответника; лаконично били обсъдени показанията на свидетелите и изопачени тези на св.

М.. В допълнението на жалбата, подадено чрез адв. Д., са изложени съображения за необоснованост на решението.

2

Въззиваемият М. Д. Ж., чрез адв. Д.К., е подал писмен отговор на жалбата, с която е оспорил същата със съображения за неоснователността на всяко от оплакванията, като с доводи за правилността на обжалваното решение, е молил за неговото потвърждаване.

Страните не са направили искания за нови доказателства.

АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба в нейната цялост.

АДВ.К.: Оспорвам основателността на въззивната жалба.

ВЪЗЗ.Ж.: Уважаеми госпожи и господин съдия, както съм описал във въззивната ми жалба бях лишен от участие в съдебно заседание на първоинстанционния съд. Нямах възможност да оспоря тезата на ответника, както и да поискам и приложа по делото нужните доказателства. В тази насока са и моите молби до ВОС с искане за явяването ми в съдебно заседание, които не бяха уважени. Моите доказателствени искания направо ще ги представя. Представям решение на смесен петчленен състав от ІІ-ра колегия по адм. дело № 52/2018 г. на Върховния административен съд. Тъй като вече се получава рецидив при мен адвокати да ми прекратяват делото, защото не са изпълнили задълженията и да изпълнят разпорежданията на съда, прилагам едно дисциплинарно решение на Дисциплинарния съд към Варненска адвокатска колегия. Също така прилагам едно определение, по което г-н М. Д. Ж. ми е бил назначен и по друго дело, по което ме е посещавал в затвора. За съжаление призовката ми, която е по другото дело на 12.12 и неговото посещение съм я надраскал, същата е по гр.д. № 2308/2018 г. на Административен съд - Варна.

АДВ.К.: Запознах се с документите, чието приобщаване към доказателствената съвкупност желае г-н Ж.. По отношение на първия документ касае се до едно уведомително писмо до г-н Ж., с приложен към него препис от съдебно решение, решението липсва. Считам, че този документ не е необходим за изясняване на спорния предмет по производството, решението е достъпно на сайта на върховните съдилища, съдът се е запознал с него, включително първоинстанционния и го е имал предвид при постановяване на решението си.

3

По отношение на втория документ, изхождащ от Висшия дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – Варна, то касае друг колега.

Фактът, че някой друг колега е субект на дисциплинарно преследване няма никакво касателство към работата на моя доверител по делата, които са му били възложени.

По отношение на данните за друго водено дело, по което моят доверител е бил представител на г-н Ж., аз мисля, че те са приобщени към делото при първоинстанционното му разглеждане, но не възразявам да се приемат. Факт е, че доверителят ми е осъществявал процесуално представителство по друго административно дело в полза на г-н Ж., като включително е постигнал отмяна на прекратително постановление по възложената му работа и в последствие заменен поради нарушената връзката на доверие между довереник и доверител, с оглед предявяването на настоящата искова претенция. Разбира се, ако съдът прецени, че удовлетворяват критерия за своевременност на представяне, доколкото г-н Ж. е могъл да ги предаде на своя процесуален представител или изпрати с писмо от Затвора.

ВЪЗЗИВ.Ж.: Считам, че ако ме бяха призовали в първоинстанционния съд щях да предам. Считам, че съм лишен от тази възможност, както и да установя кога ме е посещавал в затвора г-н адвоката, по какъв повод, какво сме се разбрали с него.

Съдът, след като съобрази направените доказателствени искания от въззивника намира следното:

На първо място във въззивната жалба и в нейното допълнение въззивникът, нито неговият процесуален представител са направили искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция чрез представянето на писмени такива, затова и е налице процесуалната преклузия за приобщаване на нови доказателства по делото, които страната е имала възможност да поиска своевременно, дори и ако се приеме наличието на процесуално нарушение допуснато от първоинстанционния съд. От друга страна обаче следва да се има предвид, че представеното решение на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна, с което е наложено наказание на друг адвокат, който е бил назначен за процесуален представител 4 на въззивника по друго дело, за неизпълнение на неговите професионални задължения, е неотносимо към предмета на настоящото дело доказателство.

Относно документа, представляващ съобщение от Върховен административен съд, с което въззивникът е уведомен за произнасяне с определение от 09.11.2018 г. по смесено адм.дело № 52/2018 г. по описа на ВАС, не е ясно какъв е бил предмета на това дело, както и на съдебния акт, за който е бил уведомен въззивника, поради което съдът не може да прецени относимостта му към предмета на настоящото дело.

Останалите два документа – единият представляващ определение по адм. дело № 2308/2018 г. на Административен съд – Варна и призовка изпратена по същото дело, съдът намира, че същите касаят факт, за който страните по настоящото дело не спорят, а именно, че адв. М. Д. Ж. е бил назначен за процесуален представител на въззивника по посоченото дело, поради което и не е необходимо приобщаването на тези доказателства към настоящото производство.

Воден от тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника Ж. за приемане като доказателства по делото на решение на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - Варна от 21.12.2020 г. по дисциплинарно дело № 7/2020 г., касаещо налагане на наказание на друг адвокат от Адвокатска колегия – Варна; на писмо по смесено адм. дело № 52/2018 г. на Върховен административен съд относно постановено определение № 91/09.11.2018 г.; определение № 11451/13.11.2018 г. по адм. дело № 2308/2018 г. на Административен съд Варна и призовка от 29.10.2018 г. до М.Ж. за явяване на 12.12.2018 г. по същото дело на Административен съд – Варна.

Връща същите на въззивника Ж..

ВЪЗЗ.Ж.: Нямам други искания.

5

АДВ.К.: Нямам искания по доказателствата.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ВЪЗЗ.Ж.: Уважаеми госпожи и г-н съдия, в заключение мога да заявя следното: С определение № 91/09.11.2018 г. ВАС е върнал делото на ВОС като се е обосновал в мотивите си, с които и аз съм съгласен напълно. Не знам какво е накарало особения ми представител, ответника в случая, и защо не е изпълнил разпорежданията по гр.д. № 2536/2018 г. по описа на ВОС. Аз не съм искал това от него и това се доказва от всички предприети действия от моя страна, с молби и жалби до съда и Национално бюро за правна помощ.

Същото се доказва и от събраните гласни и писмени доказателства по настоящото дело. Считам, че делото е изяснено и доказано и моля уважаемия съд да се съсредоточи по отношение посещението на ответника в затвора Варна и вземе предвид факта, че адв. г-н М.Ж. е бил назначен и по дело в Административен съд – Варна за мой защитник. Нищо не оправдава бездействието на същия, още повече пък, че аз съм искал той да подава иск срещу друг ответник по гр.д. № 1000/2018 г. на ВОС, различен от описания в исковата молба от мен, която лично аз съм подал пред ВОС.

Моля уважаемия съд, след като се убеди в правотата на заявеното от мен в днешно съдебно заседание да излезе с решение, с което да осъди ответника да ми заплати поисканото обезщетение, описано в исковата молба, за причинените ми както имуществени, така също и неимуществени вреди.

Само с едно подобно решение съдът може да прекрати бездействията не само на ответника по настоящото дело, а и по бъдещи дела на граждани, да не бъдат прекратявани по този начин делата им. Тъй като при мен това вече е рецидив, точно поради тази причина Ви предоставих и доказателство по дело № 7 на Дисциплинарния съд, тъй като е вече рецидив, който се доказва от представените доказателства по прекратени други мои дела по същия начин, това е трето дело, което се прекратява по подобен начин. Ако съм искал аз да 6 се откажа от това дело № 1000/2018 г. или № 2536/2018 г., което е образувано след връщането му от София, щях да си напиша една молбичка до съда и да помоля да прекрати същото и да го унищожи, както съм правил в Административен съд. Моето желание е било делото да се гледа по моя иск, който съм подал. Много точно и ясно ВАС, петчленния състав по адм. дело № 52/2018 г. е описал, че изчистените нередовности от страна на адв. г-н М.Ж. може да бъдат приобщени към моя иск като вреди от престоя ми в затвора. Това е всичко, което мога да заявя.

АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, от приетите и приложените писмени доказателства по първоинстанционното дело, както и сега, както и на гласните такива се доказа, че вследствие действията и бездействията на ответника същият е лишил ищеца от защита на правата и законните му интереси по най-добрия начин, изразяващи се в подаване на нов иск срещу нов ответник, последствие неотстраняване на нередовностите, което води до прекратяването на делото. Също така именно несвоевременното уведомяване за изпълнение на възложената работа, за хода на делото, от което ищецът претърпява негативни преживявания и вреди - имуществени и неимуществени вреди. Затова моля да отмените решение № 260705 и да постановите решение, с което да уважите предявения иск.