Решение № 168 от 29.11.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Свищов, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100217 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Е“ АД против ответника С. Р. А. с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответника С. Р. А. е клиент на ищеца с клиентски номер 1500157832 във връзка с продажба на ел. енергия и мрежови услуги за обект на потребление заведен с посочения абонатен номер на адреса в гр. *, които отношения били регламентирани от Общи условия за продажба на ел. енергия на дружеството. Посочва се, че ответника е клиент на ищцовото дружество. Твърди се, че използваната ел. енергия следва да бъде заплатена в сроковете и по начина, определен в Общите условия, които срокове били регламентирани в чл. 26 от тях, като потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на фактурата без да е необходимо изпращане на изрична покана. В чл. 38 от Общите условия било уредено дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва със всеки просрочен ден.

Твърди се, че предявили претенцията по реда на заповедното производство, като по ч.гр.дело № 894/2023 г. и е било указано да предявят установителен иск за вземането си. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението потребителят имал неплатено задължение в общ размер 365,12 лева за посочения обект на потребление, от които сумата 336.05 лв. (триста тридесет и шест лв. и 05 ст.), главница - представляваща незаплатена ел. енергия по сбор от фактури от падежа им до 30.11.2023г., за обект с абонатен номер № 0585612085, находящ се в гр. * , по клиентски номер 1500157832, сумата 29,07 лева (двадесет и девет лева и 07 ст.) – за периода от падежната дата на фактурите до 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като подробно са описани фактурите, издадени за посоченото задължение. Твърди се, че липсвало плащане от страна на 1 ответника. Искането е да бъде прието за установено, че ответникът С. Р. А. дължи сумата 365,12 лева, от която 336,05 лева главница и 29,07 лева лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен представител, адв. П. Д. – ВтАК,. депозирал отговор на исковата молба, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен.

Оспорва представеното препис – извлечение за фактури и плащания за период, тъй като счита, че това извлечение не е равносилно на извлечение от сметка на длъжник на Банка, а същото представлявало твърдение на ищеца, изгодно за него и подлежи на доказване с допустимите от ГПК доказателствени средства. На същите основания адв. Д. оспорва и представената справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към дата 29.02.2024г. и към дата 26.03.2024г., Оспорва и всички твърдения относно количеството потребена електрическа енергия през процесния период.

Оспорва месечната сметка на ответника, както и издадените за нея фактури с №0333204101/15.02.2023 г. на стойност

182,10 лева, с

№0334364563/15.03.2023 г. на стойност

143,39 лева, с

№0335522983/20.04.2023 г. на стойност 1,72 лева и с №0341185051/15.09.2023 г. на стойност 8,84 лева. Счита че съгласно съдебната практика само издадените фактури не са достатъчни за да се докаже предявеният иск, тъй като същите са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствената сила се ограничава само до писменото изявление и неговото авторство, но не обхващат други данни, за които документът свидетелства. Оспорва и представеното извлечение от сметка към 30.11.2023 г. на името на ответницата, тъй като в случая не се касаело за извлечение от сметка, съгласно разпоредбите на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, но които законодателят е предал доказателствената сила. Навежда, че ищецът не е нито държавно учреждение, нито Община или банка. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи.

В проведеното съдебно заседание, особения представител адв.Д. от ВТАК заема становище, че поддържа депозирания отговор. В писмена защита особения представител на ответника счита, че ищовата страна не доказа претенцията си, тъй като по делото не се представят доказателства, че ищеца е доставил и продал на ответника твърдяното количество електроенергия за процесния период. Заявява, че в срока за отговор на исковата молба в качеството на особен представител на ответника е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен, оспорил е и представените с исковата молба писмени доказателства, а именно представеното с исковата молба извлечение за издадени фактури, представената справка за потребление, сметка за потребено количество електрическа енергия за процесния отчетен период, представеното извлечение от сметка. Оспорила е всички фактически твърдения на ищеца. В този смисъл заявява, че в хода на производството ответника не доказа да е доставил и продал твърдяното количество електроенергия в процесния период. Според адв.Д. представените частни документи, които съдържат изгодни за ищеца твърдения, които не са подписани от ответника, 2 представляват само доказателство, че са съставени от ищеца, но не доказват изложените в тях твърдения, които подлежат на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Освен всичко друго при наличието на оспорване на всички твърдения на ищеца, същият съобразно разпределената доказателствена тежест, беше длъжен да докаже всички свои фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба, което свое задължение ищецът не изпълни, независимо от указанията на съда и разпределената му доказателствена тежест. Заявява, че представените фактури са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни за които документът свидетелства. Представените справки, извлечения от сметки и фактури изхождат от ищеца и като такива документи удостоверяват изгодни за издателя им факти, които обаче при направеното оспорване за недължимост от ответника не бяха подкрепени с други доказателства, с оглед и дадените от съда указания в проекта за доклад при разпределение на доказателствената тежест. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В случая липсвали обективни доказателства за размера на действително потребеното количество електроенергия. ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че не фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена енергия от ответника, като при оспорване именно този, който основава твърденията си и вземането си на тези фактури, носи доказателствената тежест за установяване на потребеното от ответника количество енергия. Това важи още повече, когато фактурата не носи подписа на ответната страна. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца.

Съдът в доклада по делото по чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест. Съдът обаче няма задължение да сочи на страните за всеки спорен факт какви са допустимите доказателствени средства. По делото ищецът поиска допускане на СТЕ, което искане съдът уважи. Същата експертиза отговори на някой въпроси касаещи спора, а именно че СТИ тип AMS-B1 с фабричен № 1127011703756195 е в метрологична годност до края на 2023г., а СТИ тип AMS-B1 с фабричен № 1127011703926084 е в метрологична годност до края на 2029г., киловатите електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия за обект на потребление с аб.№0585612085, съответстват на фактурираните, като са начислени по редовен отчет, възможно е с посочените електромери да се отчетат количествата електрическа енергия, посочени в справките за консумирана електроенергия, както и че количествата електрическа енергия записани в процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени, но не и потребеното от ответника количество електроенергия.

Ето защо, за установяване на твърденията си ищеца следваше да представи допустими от процесулния закон доказателствени средства. Ответникът като абонат на дружеството ищец разполага с партида, по която се описва отчетените от СТИ към обекта показатели на потребената от него електроенергия. Показанията на СТИ се отчитат ежемесечно и ищецът следва да разполага с тях. Такива по делото обаче не бяха представени. Съдът следва да приеме за основателно становището на ответната страна, че ищецът не следва да разчита на представения по делото частен документ, каквито са 3 процесиите фактури, когато той е оспорен. В този смисъл моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 22.12.2023г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 894/2023г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 488/28.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – С Р. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.****** да заплати на кредитора "Е” АД с ЕИК **, със седалище гр.***, представлявано от П.С.С.,Я.М. Д.а и Р.Й. И.ов, чрез юрисконсулт В.М. сумата 336,05 лв. ( триста тридесет и шест лв. и 05 ст.)главница , 29,07 лв. (двадесет и девет лв. и 07 ст.) - лихва от 6.03.2023 г. до 30.11.2023 г., със законна лихва върху главницата от 21.12.2023г. до изплащане на сумата, както и сумата 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.) разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Не е спорно по делото, че страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия, която ищецът доставя на ответника с кл.

№ 1500157832 за обект на потребление с абонатен № 0585612085 в гр.****, а и същото се установява от представената по делото на лист 19 справка от Агенция по вписванията с №1604726/06.12.2023г., от която е видно, че от 10.05.2021г. процесния обект на който се доставя електроенергия е прехвърлен на ответницата С. Р. А., като купувач.

Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е“АД, както и Решение №ОУ061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че публикувани ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е“ АД и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е“АД.

Представени по делото са 4 на брой фактури с №0333204101/15.02.2023 г. на стойност 182,10 лева, с №0334364563/15.03.2023 г. на стойност 143,39 лева, с №0335522983/20.04.2023 г. на стойност 1,72 лева и с №0341185051/15.09.2023 г. на стойност 8,84 лева., издадена от ищцовото дружество за консумирана енергия. Като получател е посочен С.Т.А., за обект № 0585612084 и адрес на обекта гр.*****. От представената по делото на лист 19 справка от Агенция по вписванията с №1604726/06.12.2023г., е видно, че от 10.05.2021г. процесния обект на който се доставя електроенергия е прехвърлен на ответницата С. Р. А., като купувач от продавача С.Т.А.. Новия собственик на обекта встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество на основание Закона за енергетиката.