Решение № 328 от 13.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Казанлък, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510101657 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., чрез пълномощника адв. И.

М., от АК - С.З., с адрес на кантората: ****, против Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ищеца твърди, че по реда на чл.

410 и сл. от ГПК PC-Казанлък издал Заповед за изпълнение № **** г. по ч. гр. д. № ****/**** г., срещу длъжника Г. А. А., за сумата 2438,32 лв. - главница, 360 лв. лихва върху тази главница за периода от 22.10.2019 г. /дата на периода по фактура 1 от приложения списък/ до 01.04.2023 г. /датата на издаване на лихвения лист - справка за неплатени задължения/, законната лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 655,97 лв. разноски по делото - д. такса 55,97 лв. и 600 адв. възнаграждение. Посочената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на посоченото основание за ищеца съществувало задължение и правен интерес от завеждане на настоящия иск, като сочи следните обстоятелства за съществуване на посоченото вземане. Ответникът имал открита партида в ищцовото дружество под № ****, за имот, находящ се в с. П., общ. Г., обл.

С.З., ул. „Н.“ ****. С откриването й между него и експлоатационното предприятие възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД - С.З. се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на 1 засичането. При закъснения се начислявали лихви, съгл. чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /ДВ. бр. 88 и 93 от 2004 г. /. Задължение на абоната било в 30 дневен срок и при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият/или предишният собственик или ползвател да подаде до В и К оператора заявление по образец за отразяване на настъпилата промяна съгл. чл. 60 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК” ЕООД - С.З.. Твърди, че имотът бил обитаем, периодично били правени замервания от инкасатор на „ВиК“ ЕООД с посочване на имената на инкасатора, номера на карнета и показанията на водомера във всяка една от издадените фактури, доказващи задълженията на абоната - ответник.

Показанията на водомера на ответника-длъжник в графите „дата старо“ и „дата ново“ очертавали периода на задълженията за всяка конкретна фактура, а показанията „старо“ и „ново“ - съответно измерените количества в кубически метра на консумираната вода. Сочи, че за периода от 22.10.2019 г. до 15.02.2023 г. ищцовото дружество издало 40 бр. фактури с ДДС, за услуги предоставени на абоната в посочения по-горе период. Фактурите следвало да бъдат заплатени в срок от тридесет дни от датата на издаването на всяка една, което не било сторено и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, върху дължимите суми за предоставените услуги била начислявана лихва за забава, която към момента била в размер на общо 360,00 лв., считано от 22.10.2019 г. до 06.04.2023 г. - датата на издаване на лихвения лист-справка за неплатени задължения. Твърди, че нямало постъпвали заявления по чл. 61, ал. 1 от Общите условия на „ВиК” ЕООД /нови/ за промяна на титуляря на партидата. Към настоящия момент Г. А. А. не бил заплатил дължимите суми към ищцовото дружество за периодични доставки на вода и услуги за нейното отвеждане, определени по безспорен начин в описаните фактури. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., сумата от 2798,32 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и 32 ст./, от които: главница в общ размер на 2 438,32 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и осем лв. и 32 ст./ произтичащи от доставка на питейна вода за периода 22.10.2019 г. до 01.01.2023 г.; лихва за забава върху тази сума за периода 28.11.2019 г. до 06.04.2023 г. в общ размер на 360 лв. /триста и шестдесет лв./ съгласно приложена справка за неплатени задължения и законната лихва върху главницата от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на посочените суми, както и направените разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. М.

Д. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника. Заявява, 2 че счита предявените с исковата молба претенции за неоснователни и недоказани. В исковата молба ищецът твърдял, че имотът бил обитаем и периодично били правени замервания от инкасатор на ВиК ЕООД. Ако това е така, било необяснимо защо по издадените квитанции нямало посочени данни „старо“ - „ново“, а изрично било записано „служебно“. Т.е. реално отчитане на потребеното количество вода не било извършвано, а ВиК операторът вписвал данните служебно. Правело впечатление, че на всеки три месеца, се увеличавало служебно начисленото количество вода , респ. и сумите за плащане. Така от първото служебно начислено количество от 16 m 3 (за периода от 22.10.2019 г. - 22.11.2019 г.) - в края на претендирания период (01.01.2023 г. - 01.02.2023 г. ) вече се начислявали по 29 m 3 месечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Общите условия, „Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 мес. за потребители по чл. 3 т.1“, какъвто бил настоящия случай. В чл. 23, ал. 2 от Общите условия изрично било указано, че: „В междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.“ Необяснимо било, как при начална база от 16 m 3, начислени служебно се достигало до количество от 29 m 3. Намира, че в конкретния случай ВиК ЕООД злоупотребявало с правата си и неоснователно завишавало служебно начислените количества потребена вода. Следвало да се отбележи, че ищецът завел предходно дело за вземанията си за периода от 28.06.2018 г. 09.12.2019 г. Това означавало, че периода от 22.11.2019 г. до 05.12.2019 г. попадал в обсега на ч. гр. д. № **** г. по описа на КРС и вземанията по фактури № 200345894/28.11.2019 г. ( за периода 22.10. до 22.11.2019 г. ) за сумата от 37,82 лв. с ДДС и фактура № 200357401/08.12.2019 г. (за периода от 22.11.2019 до 05.12.2019 г. ) в размер на 40,19 лв. с ДДС и начислените по тях лихви следвало да отпаднат от исковите претенции. Счита, че в случая се касаело за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (съгл. ТР №3/11 по Тълк. дело № 3 / 2011 на ВКС - ОС на Гражданска и Търговска колегия), поради което начислените суми за периода 28.11.2019 г. до 08.04.2020 г. в размер на 245,21 лв. и начислените върху тях лихви в размер на 76,03 лв. (според исковата молба) следвало да бъдат приспаднати от общия размер на претенцията. Аргументите за това били, че ВиК ЕООД предявило претенции към ответника на 21.04.2023 г. с образуването на ч. гр. д. № **** г.

Претенциите на ищеца за заплащане на лихви се базирали на изготвената от него справка за неплатени задължения, но на практика не можело да потвърди тяхната точност, с оглед на обстоятелството, че началния период бил 01.01.1990 г., а крайния 06.04.2023 г. Независимо от това, моли съда да приеме, че прави възражение относно размера на лихвите, тъй като същите следвало да бъдат изчислени само за срок от 3 г. назад, поради изтичане на 3 предвидената от ЗЗД три годишна погасителна давност. Нещо повече, в исковата молба всяка начална дата за изчисляване размера на лихвите била датата, следваща датата на издаване на съответната фактура, което било в противоречие с чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК ЕООД – С.З..

Съгласно тази разпоредба „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.“ Т.е. към деня следващ датата на издаване на фактурата, ответникът не бил изпаднал в забава, поради което лихви следвало да се начисляват едва след изтичане на 30 дневния срок по чл. 33, ал. 2. В исковата молба (на стр. 1) ищецът заявил, че ответникът имал открита партида във ВиК ЕООД - С.З. за имот, находящ се в с. П., общ. Г., ул. „Н.“ ****. По делото нямало представени доказателства досежно обвързаността на лицето Г. А. А. с посочения имот. Предвид изложеното, моли съда да остави без уважение претенциите на „ВиК“ ЕООД. С.З..

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника уточни исковата си претенция. Уточни, че ответник в производството е Г. А. А..

Уточни, че адресът на ответника е в ****. Периодът за който се претендира задължението за главница е от 22.10.2019 г. до 01.01.2023 г. Законна лихва се претендира от 21.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е отразена грешна дата 06.04.2023 г., което не е вярно и претендират законната лихва от 21.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Мораторната лихва в размер от 360,00 лева е за периода от 28.11.2019 г. до 06.04.2023 г. Видно от карнета, приложен по делото, имало служебно начисляване. За всеки период е отбелязано, че няма осигурен достъп или е липсвал клиента и по реда на чл.

26, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК, се начислявали определени кубици с коефициентно нарастване. По реда на Наредба № 4, цитирана в исковата молба, на всеки три месеца кубиците нараствали с определен коефициент. По този начин се обяснявало и нарастването на кубиците. По принцип се определяло спрямо живущите и кубатурата. В случая изчислението е ставало съгласно кубатурата и от изчисляване на използваните кубици месечно.

Признават обстоятелството, че първите две фактури, посочени в лихвения лист с № 2000345894/28.11.2019 г. и № 2000357401/08.12.2019 г. са предмет на ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък и следва да бъдат изключени от предмета на делото сумите 37,82 лв. с ДДС главница и 12,25 лихва, както и сумата 40,19 лв. с ДДС главница и 12,91 лв. лихва, т. е за сумите от 78, 01 лв. главница за периода 22.10.2019г. до 05.12.2019 г и 25,16 лв. лихви върху главницата за периода 28.11.2019 г. /датата на издаване на фактурата/ до 06.04.2023г. по фактури

№

2000345894/28.11.2019 г. и

№

2000357401/08.12.2019 г. Уточни период на дължима главница от 05.12.2019 г. до 01.01.2023 г. Счита, че при начисляване на лихвите е спазен чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4.

В съдебно заседание назначения особен представител на ответника адв.

Д. признава, че от събраните по делото доказателства се установява, че е 4 налице частична основателност на претенциите на ищеца и моли ищцовото дружество да бъде удовлетворено така, както е заключило вещото лице в допълнителната експертиза. Нямат спор, че има дължимост на сумите, които са установени в експертизата, в посочените периоди, така, че не възразява по отношение на тях. По отношение на разноските, моли съдът да ги присъди на ищеца, както са посочени. Те съответстват на събраните по делото доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – Казанлък се установява, че съдът е издал в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – С.З., ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление: ****, тел.: ****, факс: ****, представлявано от инж. Р.И.М. – управител заповед за изпълнение на парично задължение № ****г. за сумата 2 438,32 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 32 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 360,00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща лихва за период от 28.11.2019 г. до 06.04.2023 г., както и разноски по делото: държавна такса в размер на 55,97 лева (петдесет и пет лева и 97 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (шестстотин лева). Заповедта на длъжника Г. А. А. е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № **** на името на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: **** за периода от 22.10.2019 г. до 01.01.2023 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.