Решение № 717 от 18.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елена Тахчиева

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502465 по описа за 2023 година

Производството е образувано реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 73609/8.08.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца Е. Д. М. чрез назначения му по реда на ЗПрП служебен адвокат – адвокат Д. З. - срещу решение № 3978 от 18.07.2023 година по гр.д.№ 12425/ 2021 г., постановено от СГС, ГО I - 28 състав, отхвърлящо иска му по член 49 от ЗЗД за сумата в размер от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени чрез изявление на служител на Главна Дирекция

„Национална полиция“, публикувано на 31.07.2014 г. на интернет – сайта на „ Фрог нюз“ ЕООД .

С въззивната жалба се оспорва изведеният в решението извод, че твърдените в исковата молба изявления не са направени от служителя на ответника поради недоказване съществуването на процесната статия.

Неправилно е отречена противоправността на изявленията, свързани с наименоването на ищеца с обидния израз „***“ и определянето му като „бандит “ като проява на недопустим натиск от ръководител на институцията върху осъществяваното от нея в същия момент разследване спрямо ищеца.

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна - Главна Дирекция „Национална полиция“, град София не е подала отговор, но в откритото съдебно заседание оспорва чрез представителя си по пълномощиеюрисконсулт Р. П. - основателността на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, изразените от представителите на страните становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като постановено по допустим ( съгласно поправката на исковата молба при повторното въззивно разглеждане на делото по в.гр. д. № 3371/ 2019 г. по описа на САС ) иск - твърденият деликвент – директорът на ГД – е назначен от министъра на вътрешните работи, но по аналогия с член 61,ал.2 от КТ служебното му правоотношение е възникнало с посочения в поправената искова молба ответник - Главна дирекция „Национална полиция“- учреждението, в което той изпълнява държавната служба и което като юридическо лице - член 37,ал.2 от ЗМВР е процесуално легитимиран по иска по член 49 от ЗЗД ответник – възложител на работата. Решението е правилно .

Предявеният от Е. Д. М. срещу Главна дирекция „ Национална полиция “ (със старо наименование „ Криминална полиция“) иск с посоченото по – горе правно основание е за сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди при твърдения, че са причинени от публикувано в интернет – изданието „Фрог Нюз“ на дата 31.07.2014 г. изказване на директора на Главна дирекция „ Криминална полиция“ К. Т., който нарекъл неосъждания тогава ищец „ бандит “ и го назовал с обиден прякор „***“ , какъвто ищецът няма, поднесъл твърдението , че е покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц. Ц. и главния секретар на МВР К.

Г., с цел да повлияе на хода на извършваното тогава от дирекцията разследване , по което ищецът е бил задържан на 24.11.2013 г.; ищецът получил нервно разстройство и пристъпи на високо кръвно налягане; бил опозорен, притеснен и депресиран.

Ответникът Главна дирекция „ Национална полиция “ оспорил иска като недопустим, тъй като изявленията, от които произтичат претендираните за обезщетяване вреди, се отнасят до събития и факти от период, в който авторът им – К. Т. – е ръководил друга структура в МВР – ОД на МВР, София 2 и публикуваната на сайта на „ Фрог нюз“ ЕООД статия не съдържа изявления на Т., а интерпретации на автора – журналист и за вредите от тях отговаря не ответникът, а другата структура на МВР, респ. търговското дружество, което е създало и поддържа сайта . Оспорил иска като неоснователен – ищецът има в действителност прякор, като употребения от Т. , но той е използван само един път, за яснота и не в обиден смисъл, ищецът не е с чисто съдебно минало, а останалото съдържание на статията е журналистическа информация - „ размисли на съставителя “ и ищецът не е претърпял твърдените вреди по причина на изнесеното в нея .

За да отхвърли иска, СГС е приел, че по делото не е установено изготвянето и поместването на интернет-сайта на електронното издание „ Фрог нюз“ , друг интернет – сайт или в материал на друга печатна медия на дата 31.07.2014 г. на статия със заглавие „ Т. : „ Не знаех какво съдържа делото за ***“ и авторството му относно посочените в решението изявления с оглед оформлението на статията като представена непряка реч ; ищецът е известен с прякора „***“ и обозначаването му с него не е обида, а служи за пояснение на аудиторията относно личността му ; значението на думата „ бандит“ е престъпник, а ищецът е многократно осъждан, но изразът „ особено свързани с бандити като *** “ е използван в контекст за изясняване на практиката на МВР при изнесени в медии данни за нарушения, извършени от лица с криминално минало и не приписва на ищеца извършено престъпление.

Първият фактически извод е неправилен като изведен в несъответствие с направеното от ответника оспорване . Ответникът не е отрекъл, че статия със съдържание като това на събраното писменото доказателство е била публикувана от електронното издание „ Фрог нюз“ на интернет – сайта му на 31.07.2014 г. Отрекъл е в нея да има изявления на тогавашния директор на ГД „ Криминална полиция “ К. Т.. Внимателният й прочит обаче сочи, че обратно на приетото в решението на СГС, в нея има пряка реч. Макар да е предадена при неспазване на правилата за употреба на препинателни знаци – без тире, тя може да се отграничи от останалото съдържание с оглед използваните в статията изрази : „ това каза “ ; „ уточни Т.“ ; „ заключи полицейският шеф“ и използваните форми на глагола – 1 лице , единствено и множествено число .

Неговите изявления са следните : „ Когато бях на пет дена директор, никога не съм знаел както съдържа делото за ***“ ; „ Впоследствие след това го 3 прочетох и естествено, че съм дал / публикацията-бележка на автора на статията / като нюанс , ей така на хората, които са го работели ако има нещо допълнително като информация да го ползват “ и „ Много често по медии и телевизионни предавания, там където, се дават данни за нарушения, особено свързани с бандити като ***, взимаме записите от телевизиите и се образуват материали. Масова практика винаги е било в МВР “. Останалото съдържание на статията, в т.ч. относно политическо покровителстване на „ ***“, съставлява информация и интерпретация на неизвестния й съставител .

Ответникът не е оспорил, че така записаните в статията изявления на Т. не са направени от него или са неверни ( не възпроизвеждат действително казаното от него пред представителя на електронното издание ).

Следователно в изказването си пред електронната медиа служителят на ответника ГД „ Национална полиция “ – тогавашният му директор на К. Т. - е назовал въззивника на два пъти с прякора „ *** “ и веднъж го квалифицирал като „ бандит “ . По делото няма правно значение , че изказването касае дейността му като директор на ОД на МВР – София. Правно значение има , че изявлението е направено от него в качеството му на служител на ответника и във връзка с изпълняваната служба, тъй като само тогава ответникът отговаря за неговото поведение – член 49 от ЗЗД .

Според свидетелствата на М. Б. П., задържан в Следствения арест в София към лятото на 2014 година, въззивникът, задържан в същия арест, бил психически разстроен по причина на публикувани тогава изявления на генерал Т. с обидно съдържание . В тях имало „ прякори“, ставало дума „ за престъпник“. В коментар със свидетеля въззивникът М. посочил, че тези изявления могат да повлияят на хода на текущото разследване срещу него.

Назначеното по съдебно – медицинската експертиза вещо лице д-р Б. С., изслушано повторно от решаващия състав на СГС, е установило, че въззивникът страда от артериална хипертония I степен и е диспансеризиран за нея през 2013 г. Заболяването му е с неопределена давност и е нередовно лекувано. По време на престоя в ареста и затвора не са регистрирани случаи на кризисно повишаване на кръвното налягане и клинични прояви на нервно разстройство. Според записванията в медицинския картон от периода на престоя на въззивника в следствения арест 6.12.2013 г. – 5.06.2015 г. той е имал оплаквания за стягане в сърдечната област , с данни за повишаване на 4 стойностите на артериалното налягане в различни дни между 4.08.2014 г. и 11.08.2014 г. и такива или сходни оплаквания, нередовно в други дни в следващ период .

От приложените към отговора на исковата молба материали , публикувани от български електронни издания в периода 28.01.2010 г. – 30.

07.2014 г. ( на л. 18 – 24 от гр.д.№ 12425/2021 г. по описа на СГС ) e видно, че далеч преди процесната статия въззивникът е бил разпознаваем в обществото с прякора „***“ . Назоваването му с този негов прякор не съставлява неправомерно деяние, тъй като с оглед цялостното съдържание на изявленията на Т. , то не е направено с цел да го уязви и унижи, като обиди и накърни честта и достойнството му , а да го индивидуализира като лице, за което се отнася съобщената информация.

Според речника на българския език значението на думата „ бандит“ е „ злосторник “ , „ разбойник “ , които се различават от „ криминален престъпник“. Думата служи за обозначаване на лица с противообществени прояви и правонарушения . А видно от свидетелството от 6.01.2022 г. ( на л.

26 – 30 от делото на СГС ) такива прояви и то няколко на брой са извършени от въззивника в периода 1984 г. – 2004 г. . Следователно той е имал поведение, което може се асоциира с деятелността на лице , обозначено с тази дума . Преценката на използваното определение „ бандит “ , отново в контекста на изказването, разясняващо принципно кога информация за „ нарушения “ в „ записи от телевизии“ служи като законен повод по член 208,т.2 от НПК, не дава основание да се приеме, че има за цел да повлияе на хода на извършваното разследване .

Дали употребата на думата „ бандит“ съставлява езикова изява на висш държавен служител , снижена до „ езика на улицата“, в разрез с изискванията за етично поведение , е излишно да се разсъждава, защото в основанието на иска противоправността на изявленията не е обоснована с тези обстоятелства.

Изведеният в решението извод за липса на извършени от служителя на ответната Главна дирекция „ Национална полиция“ противоправни изявления е правилен и обоснован. Законосъобразно е отречена претендираната с иска отговорност на неговия възложител по член 49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди . Въззивният съд потвърждава решението и присъжда на въззиваемата страна за осъществената защита от юрисконсулт 5 възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК в размер от 100 лева .

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 3978 от 18.07.2023 година по гр.д.№ 12425/ 2021 г., постановено от СГС, ГО I - 28 състав.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: ********** с адрес на служебния защитник адвокат Д. З. в град *** ,бул. „***“ № **, ет.*,офис 3 да заплати на Главна Дирекция „Национална полиция“, град София, бул. „ Александър Малинов“ № 1 разноски за възнаграждение за юрисконсулт на основание член 78,ал.8 от ГПК в размер от 100 ( сто ) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6