Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 22.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 65/2026
Вид
Решение № 71
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Петранка Стоянова Жекова, Калина Иванова Стоянова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ямбол, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600065 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Т. Н. К., подадена чрез защитника му адв.И. С., против присъда № 4/12.01.2026г., постановена по нохд № 332/2025г. по описа на РС- Елхово.

С процесната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 10,48часа на път III-5308, км.39, общ. Болярово, обл.Ямбол, управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № * **** **, след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с инвентарен номер ARSD-****, тестова касета с № LOT ARUE-**** REF- ******, поради което и на основание чл.343б, ал.3 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и да заплати в полза на Държавата глоба в размер на 255,30евро.

На основание чл. 343г, вр.чл.343б, ал.3 и вр.чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 6 месеца.

На основание чл.343б, ал.5 от НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 1633,88евро, представляваща равностойност на управляваното от него моторното превозно средство- товарен автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № * **** **, собственост на трето лице, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.

Присъдено е вещественото доказателство тестова касета, проба № 1

***, приложена в плик по ДП, след влизане в сила на присъдата да се унищожи като вещ без стойност.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски както следва: в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол сумата от 230,99евро, а в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово 26.07евро, както и по 2,56евро за с8лужебно издаване на изпълнителен лист вносими по сметка на Районен съд – гр.Елхово.

В жалбата на подс.К. се навеждат бланкетни доводи за неправилност на присъдата, за допуснати нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Явната несправедливост на наказанието е досежно присъденото ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На това основание се иска съдът да измени присъдата, като приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.

Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол, счита жалбата за неоснователна. Излагат се подробни съображения, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адв.Д. П., чрез която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа се искането за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК относно наказанието лишаване от свобода, тъй като не са налице законови пречки за това.

ОС- Ямбол в настоящия въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, пледоариите на прокурора и защитника на подсъдимия и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата и за несправедливост на наложеното наказание и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея 2 изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият Т. К. е роден на **.**.****г.в гр.*******, живее в същия град, със средно образование е и работи като монтажник в „*** *** ***“ с.****. Притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство с придобити категории В и АМ.

От справката му за съдимост е видно, че е осъждан както следва:

1. с определение № *** от **.**.****г. по нохд № ****/****г. на РС Ямбол за извършено на **.**.****г. престъпление по чл. 197, т.3, вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал.1 от НК е признат за виновен и му е наложено наказание пробация за срок от осем месеца, което е изтърпяно на **.**.****г.;

2. с определение № *** от **.**.****г. по нохд № *** **** г. на РС Ямбол за извършено на **.**.****г. престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1, пр.1 от НК е осъден да заплати глоба в размер на 250.00 лева;

3. с определение № *** от **.**.****г. по нохд № *** ****г. на РС Ямбол за извършено на **.**.****г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е признат за виновен и му е наложено наказание пробация за срок от десет месеца, което е изтърпяно на **.**.****г.;

4. с определение № ** от **.**.****г. по нохд № ** ****г. на РС Ямбол за извършено на **.**.****г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК е признат за виновен и му е наложено наказание две години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години и

5. с определение № *** от **.**.****г. по нохд № ***/****г. на РС Ямбол за извършено на **.**.****г. престъпление по чл.345, ал.1 от НК е осъден да заплати глоба в размер на 1000.00 лева, като тази глоба е платена на **.**.**** година / в хода на настоящото съдебно производство/.

По отношение на осъжданията не е постановявана съдебна реабилитация за нито едно от наказанията.

На **.**.****година св.Д. Т. - служител в РУ- Елхово, на длъжност младши автоконтрольор и колегата му И. М. изпълнявали служебните си 3 задължения като автопатрул. Около 10,48часа се намирали на път III-5308, км.

39, на територията на община Болярово, обл. Ямбол, където спрели за проверка движещия се по същия път товарен автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № * **** **. Водач на автомобила е подсъдимият Т. К., на който е извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. След отрицателен резултат от тази проверка, на въпрос дали е употребил наркотични вещества, подсъдимият признал, че няколко дни преди това е пушил марихуана. В 11,12часа на **.**.****г. св.Т. му извършил проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества „DRAGER DRUG TEST 5000“ с инвентарен номер ARSD - **** и тестова касета: LOT ARUE-**** REF ******. Резултатът от проверката бил положителен за наличие на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин. Подс.Т. К. видял показанията на техническото средство и ги е възприел. На място е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от **.**.****г., както и АУАН на водача Т. К. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. На подсъдимият е издаден талон за медицинско изследване с №****** от **.**.****г., като полицейските служители му предявили съставените документи - протокол за извършена проверка, АУАН и талон за медицинско изследване. Подс.К. се запознал с тях и ги подписал без възражения. След това бил съпроводен от полицейските служители със служебен полицейски автомобил до ФСМП гр. Елхово, където пред дежурен лекар и пред полицейските служители подс.К. отказал да му бъде взета кръв и да даде урина за изследване, за което също бил съставен протокол.

От справка в АИС на МВР е видно, че товарен автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № * **** **, е собственост на Т. Д. П. от гр. *****.

От приложеният по делото протокол ******-**** за сервизна проверка на „DRUG TEST 5000“ с идент. № ARSD – **** е видно, че на техническото средство е извършена периодична проверка на **.**.**** год. и резултата от тази проверка е, че същото е годно средство, със срок за валидност на проверката 12 месеца.

От заключението на оценителната автотехническа експертиза изготвено от вещото лице – доц. д-р инж. С. С. е видно, че средната пазарна стойност на управлявания от подсъдимия товарен автомобил марка „***“, 4 модел „****“ с peг. № * **** ** е 3200лв. към момента на деянието.

Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства описани подробно в мотивите на присъдата. Съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства, поради което твърдението в жалбата за необоснованост на присъдата е неоснователно.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за доказаност авторството на деянието по безспорен и несъмнен начин. За да приеме за установено, че подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил на посоченото място и време правилно и обосновано са кредитирани показанията на св.Т. дадени на съдебното следствие. Свидетелят лично е възприел, че подсъдимият управлява процесното МПС, след което му извършил проверка за употреба на наркотични вещества. Показанията на свидетеля са непротиворечиви и напълно кореспондират с останалите събрани доказателства- показанията на техническото средство „DRAGER DRUG TEST 5000“.

Възражението във въззивната жалба за необоснованост на присъдата е бланкетно, поради което съдът не би могъл да вземе отношение и да отговори на този довод в жалбата.

Районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл343б, ал.3 НК, тъй като на **.**.****г., около 10,48часа на път III-5308, км.39, общ. Болярово, обл.Ямбол, управлявал моторно превозно средствотоварен автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № * **** **, след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с инвентарен номер ARSD-****, тестова касета с № LOT ARUE-**** REF******.

Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият Т. К. е управлявал МПС.

Употребата на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017г.и то чрез използване на техническо средство в изправност.

5

По смисъла на параграф 1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1,2 и 3 от закона. Употребените от подсъдимия вещества амфетамин и метамфетамин са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“. Те се явяват наркотични вещество и подлежат на контрол според Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961година, ратифицирана от България и ЗКНВП. В случая употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия се доказва от резултата от теста, с който е бил изпробван от свидетеля Т., тъй като подсъдимият е отказал да даде проби за кръв и урина при медицинското изследване във ФСМП- гр.Елхово. Отказът му е надлежно писмено удостоверен от медицинско лице.

Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.

Относно вида и размера на наложените наказания: