Разпореждане № 3847 от 10.11.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 2536/2025
- Вид
- Разпореждане № 3847
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Катя Сукалинска
Други актове по делото
- Заповед за изпълнение № 1030 от 10.11.2025 · Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3847 гр. Благоевград, 10.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20251210102536 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Пр ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от С ЦГ. Ст и Я, срещу длъжника Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Вза заплащане на следните суми:
-2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница;
-887.16 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, за периода от 20.10.2022г. до 06.11.2023г. /дата на предсрочна изискуемост/;
-1000 лв. /хиляда лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“;
-1625 лв. /хиляда шестстотин двадесет и пет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ ;
-30 лв. /тридесет лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.11.2022г.;
-500 лв. /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.01.2023г.;
-2062.94 лв. /две хиляди шестдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 21.10.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2025г., дължими по Договор за потребителски кредит №40012313472 от 26.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2025г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит №40012313472 от 26.09.2022г.; Общи условия към договора за потребителски кредит; Погасителен план, както и е представено Извлечение по сметка.
Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните 1 съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Съображенията за това са следните:
Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и годишният процент на разходите от 48.95% формално са записани с тези размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19, ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.95%, но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 2625 лв., които имат характера на възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Включването 2 на тази сума в общия размер на разходите по кредита води до ГПР от 144.75 %, изчислени от съда посредством онлайн калкулатор. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 2500 лв., съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, която е допустимо да бъде до 5 пъти размера на законната лихва върху просрочени задължения в лева. Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 48.95% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР, равняващ се на 144.75 % Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е уговорено заплащането на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни като противоречащи на закона.
Съгласно Договора за потребителски кредит /т.VI/ клиентът е закупил допълнителни незадължителни услуги, посочени в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ - Допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и Допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Страните са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 1000 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 1625 лв., платими разсрочени с вноските по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“ разглеждане на същото, поради което потребителят е поставен в невъзможност да прецени дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е. да прецени икономическите последици от сключването на договор с такава „услуга“. Същата е договорена по начин, който не създава никакви гаранции за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“ като спази реда за разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. По отношение на услугата „Флекси“, възнаграждението за същата е уговорено като дължимо независимо от това дали клиентът ще се ползва от посочената услуга, поради което е нарушен принципът за справедливост и еквивалентност на престациите. Посочените уговорки позволяват на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер над 100% от отпуснатата сума, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 3 от ЗЗП - същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него.
По отношение на претендираните суми от 500 лв. неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.01.2023г., както и сумата от 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.11.2022г., съдът намира следното:
Съдът счита, че претенцията на заявителя в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От представената по делото молба с вх.№26586/07.11.225г., депозирана от заявителя става ясно, че длъжникът не извършил плащания по процесния договор за кредит.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за онази сума, която представлява главница по договора за кредит.
Не следва да се присъжда законна лихва за забава, както за периода преди подаване на заявлението, така и след датата на заявлението, тъй като ако се присъди такава няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита по чл.23 от ЗПК. В този смисъл е Решение №129/30.07.2024г. по търг. дело №630/2023г., I т.о., в което е даден отговор на въпроса дължи ми се законна лихва по чл.86 от ЗЗД от датата на исковата молба до окончателното изплащане, при хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗПК. Прието е, че при приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 от ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 от ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 от ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.
Именно такава е и настоящата хипотеза, при която е видно, че размерът на законната лихва преди и след подаване на заявлението надхвърля размера на договорната лихва. Заявлението следва да се отхвърли в останалата му част.
Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaec5822-94b4-4f57-8524-1f662ecc90b6