Определение № 1505 от 25.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1505 гр. Плевен, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500726 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 4294 от 21.09.2023 г., постановено по гр.д. № 5152/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Плевен.

Постъпила е частна въззивна жалба срещу така постановеното определение, подадена от Г. В. В. – ищец в първоинстанционното производство. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея определение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон, с европейските правни норми и съдебната практика. Изложени са оплаквания, че районният съд с обжалваното определение е изменил посочения от ищеца ответник, правното основание, предмета и родовата подсъдност на делото, с което ищецът е въвлечен в производство, което не желае да води, и в конфликт с административния орган по изпълнение на наказанията, към когото той няма претенции, тъй като се намира в зависимост от него и това би влошило положението му на изтърпяващ наказание в затвора. Жалбоподателят претендира отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг, непредубеден състав на Районен съд - Плевен.

Като взе предвид данните по делото и оплакванията в частната жалба, 1 настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

С депозираната пред районния съд искова молба от Г. В. В., с посочен настоящ адрес Затвора – Ловеч, ищецът е заявил претенция да бъде осъден ответника М. Г. Т., със служебен адрес Затвора – Плевен, да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на фактически твърдения, че в деня на превеждането на ищеца от Затвора – Плевен в Затвора – Ловеч /28.07.2022 г./ , ответникът, изпълняващ длъжността редовен пазач на затворниците в Затвора – Плевен, извършил неправомерно претърсване на вещите на ищеца и му отнел без каквото и да било основание и против волята му собствените му и единствени зимни обувки. Ищецът твърди още, че претърсването и изземването е извършено от страна на държавния служител без да е бил издаден какъвто и да било законово изискуем документ за това. Счита, че действията на ответника представляват пълен произвол, равносилен на кражба, присвояване, грабеж и са в противоречие със служебните му задължения да пази затворниците и личното им имущество. Счита също така, че действията на ответника са в нарушение на норми на ЗИНЗС и Конституцията на РБ. Твърди, че вследствие действията на ответника е претърпял претендираните неимуществени вреди.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по образуваното въз основа на исковата молба на Г. В. гр.д. № 5152/2024 г. по описа на ПлРС и на основание чл. 118, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Плевен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения на ищеца и заявения петитум, предявеният иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода, който иск е подсъден и подлежи на разглеждане от административен съд, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Въззивният съд счита, че така постановеното определение от районния 2 съд е правилно.

При действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл.6, ал.2 ГПК, предметът и обемът на търсената защита се определят от страната, сезирала с искова молба съда. Определянето на правната квалификация на предявения иск обаче е задължение на съда, по аргумент от чл.146, ал.1 ГПК, като съдът не е обвързан от дадената такава от страните в производството.

В случая ищецът Г. В. претендира заплащане на обезщетение за вреди, които твърди, че са му причинени от противоправното поведение на ответника М. Т. по време на изпълнението на служебните му задължения и в качеството му на член на надзорно-охранителния състав към администрацията на Затвора – Плевен. Следва да бъде посочено, че дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът не е изложил факти или обстоятелства за извършени противоправни действия на ответника в лично качество или извън обхвата на служебните му задължения, респ. извън работното му място. Осъщественият обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл. 85 и сл.

ППЗИНЗС и тази дейност се осъществява от служителите в това им качество, а не в лично качество на съответното лице. Съобразно твърдяното от ищеца, вредите му са произлезли от нарушения на ЗИНЗС, респ. на ППЗИНЗС. В този смисъл следва да бъдат взети предвид и разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно които вредите от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Следователно компетентен да разгледа предявения иск в случая е съответният административен съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. С оглед на това правилен и 3 законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че предявеният иск следва да бъде разгледан от Административен съд – Плевен, който се явява административният съд по мястото на твърдяното увреждане.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение на Плевенски районен съд е правилно и подлежи на потвърждаване.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4294 от 21.09.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 5152/2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4