Решение № 899 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110110942 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от И. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен с адрес: град В., ул. Е.Г. № *,чрез процесуален представител адв. А. Р., против "К.Т." АД, със седалище град С., адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. В.п. № * вписано в TP водени при Агенцията по вписванията с ЕИК *, представлявано от Д.Г.Ст., обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 26. ал.

1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл.

10, част I от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * година; с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл.10.2, част I от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * година; с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл. 5, ал. 7, част П от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * година сключен между "К.Т." АД; с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл.13, ал.6. част П от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * година сключен между "К.Т." АД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищцата излага, на *г. между И. С. Х., като заемополучател, и „К.Т." АД, като заемодател е сключен Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица №* г. Съгласно договора е било уговорено предоставянето от търговското дружество на сумата от 23 008 евро, включително, която заемополучателят физическо лице да върне, ведно с лихви, такси и разноски. За обезпечаване на задълженията по договора е била учредена ипотека върху недвижим имот собственост на кредитополучателя. Сочи се, че отпуснатият заем по Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * г., е за цели извън рамките на търговската или професионалната дейност на кредитополучателя, като в искането за отпускане на кредита или в самия договор не е формулирана търговска цел, за която ще бъде използван кредитът. Твърди се, че не е упоменато заемодателят да е поискал от заемателя изготвянето на бизнес план или друга обосновка за исканите средства. В тази връзка сочи, че кредитополучателят не е действала като търговец, а общото изявление на страните, че се 1 касае за „ипотечен, за оборотни средства във връзка с търговска дейност" е привидно симулативно. Посочва още, че кредитополучателят не е търговец, не е регистриран, като ЕТ, той теглил заема, като физическо лице - по негова лична сметка, като физическо лице.

Твърди се, че сумата по договора е преведена по лична сметка на физическото лице И. С. Х. и е връщана от нея в това й качество. С оглед на изложеното счита, че се касае за кредит за недвижим имот на потребител по смисъла на чл. 1, ал. 2 и чл. 22 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № * г., е за предоставянето на заем, задълженията по който са били обезпечени с ипотека и при сключването му, като заемополучателят е действала извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.В тази насока се сочи, че посоченото в договора относно предназначението на заемната сума не е достатъчно, за да се приеме, че ищцата извършва някаква стопанска дейност. На следващо място, счита, че разпоредбата на т. 4 от Договор за кредит "Баланс" за Физически лица № * г за кредит е симулативна. На следващо място се счита, че клаузата на чл.10.2 от договора, според която кредитополучателят дължи такса за проучване на финансовото състояние и анализ на обезпеченията е нищожна.

Посочва се, че анализ не представлява услуга, която да се предоставя от кредитора на потребителя, за да се приеме, че с оглед предоставянето й той му дължи такса, а по своята правна същност това е дейност по проверка на документите за собственост на предложеното обезпечение по кредита, което се прави по инициатива на финансовата институция, а не по искане на потребителя, а съгласно чл. 27, ал. 2 ЗКНИП кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В тази връзка се твърди, че в случая таксата за проучване на финансовото състояние и анализ на обезпечения е свързана с усвояването на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя. Нищожна, като противоречаща на императивна норма се посочва и клаузата на чл. 5, ал. 7, част Д от договора. Твърди се, че оспорената клауза предвижда заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора и/или общите условия, продължило повече от 7 дни, в размер на 0,2 % върху остатъка от главницата за всеки ден неизпълнение. Сочи се, че размерът й на годишна база от 72% (0, 2% х 360 дни) надвишава размера на законната лихва над седем пъти, тя предвижда недопустимо олихвяване на непросрочени задължения, каквато се явява неиздължената главница. Твърди се, че такова съдържание на клаузата, противоречи и на морала и добрите нрави, тъй като неустойката се начислява кумулативно с лихвата по чл. 4, ал. 3 част II и преценена в съвкупност с размер от 72% на годишна база, безспорно надхвърля обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, превръщайки я в източник на неоснователно обогатяване. На следващо място счита, че клаузата на чл.13, ал.6 част П /втора/ от договора за кредит също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Посочва, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва - ал.2 на посочения текст. Твърди, че обезщетения върху непогасеното задължение в чл.4, ал.З, част П и чл.13, ал.6, част II, което означава, че тя надхвърля многократно очакваните вреди от неизпълнението, което води до облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба .

Счита исковата претенция за неоснователна, недоказана и с неправилно тълкувани норми. Oспорва твърдението на ищеца, че отпуснатият заем е за цели, извън рамките на търговската или професионална дейност на кредитополучателя. Посочва, че кредитополучателят И. С. Х. няма качеството „потребител" по процесния договор за кредит.

Сочи още, че от текста на т. 4, част I на Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № * г. видът и целта на отпуснатия кредит е за „търговска дейност", поради което въпросният договор не може да бъде квалифициран като потребителски, по смисъла както на §1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, така и на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Навежда твърдения, че страните изрично са констатирали при сключване на договора, а и кредитополучателят е декларирал същото, че кредитът е отпуснат във връзка с извършване на търговска дейност. Посочва, че кредиторът няма задължение да иска бизнес план или икономическа обосновка на исканите от кредитополучателя средства, а от друга страна кредитополучателят е заявил, че кредитът се тегли с цел търговска дейност, а това предполага и опция за начало на нов бизнес и нова търговска дейност извън моментната дейност на кредитополучателя. Подчертава се, че 2 финансовата институция, няма императивно вменено задължение да следи за целевото използване на отпуснатите по договора средства, освен ако такова задължение не е предвидено изрично в самия договор, като в конкретния случай подобна клауза не е уговорена между страните. Твърди се, че кредитополучателката собственоръчно е декларирала каква е целта на кредита, който иска. На следващо място, се сочи, че не следва да се кредитират и приемат за правилни твърденията на ищеца за противоречие с чл. 27, ал.

2 от ЗКНИП на уговорените в т. 10.1 и т. 10.2, част I на Договор за кредит такси, тъй като в случая не се касае за договор за потребителски кредит. Твърди се, че уговореното между страните в текста на договора за кредит, правните и фактически действия, както и проучването на финансовото състояние и анализа на обезпечението, не са свързани с усвояването на кредита и управлението, а са във връзка със задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на длъжника и на предоставеното от него обезпечение. Сочи се, че не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойка от 0.2% за просрочен ден, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно, което правомерно поведение би изключило проявлението на неустоичната клауза. Посочва, че размерът на дължимата неустойка не е могъл да бъде известен на страните още при сключването на договора, тъй като той е следствие от последващо неправомерно поведение на длъжника-кредитоискател. Акцентира, че функцията на неустойката освен обезщетителна е и обезпечителна и санкционна. В заключение посочва, че дори уговорката да е строга /напр. многократно по висока от законната лихва /тя не се обезсилва a priori , ако няма допълнителни индикации за злоупотреба с правото. Съобразно изложеното исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В проведено открито съдебно заседание чрез процесуални представители исковата молба и отговора се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че между „К.Т." АД и И.

С. Х. е сключен Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № * г.Видно от представения Договор за кредит от * г., с нотариална заверка на подписите, на посочената дата между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заявителят в качеството му на кредитор е предоставил на длъжника като кредитополучател сумата 23008 евро, със задължението сумата да бъде върната до 02.02.2028 г. на 60 бр. вноски, съгласно приложения към договора погасителен план.В договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да заплаща усвоената сума на равни месечни вноски в размер на всяка от 730.32 евро., при посочено ГПР по Кредита, изчислен съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, към датата на Договор равен на 41.64% .Посочено е, че същият е изчислен при най-високата стойност на 3 (три) месечния EURIBOR за последните 20 (двадесет) години, при стойност 5.3930 %, валиден на 08.10.2008 и 09.10.2008 г. Кредитът е обезпечен с първа по ред договорна ипотека, обезпечаваща изцяло вземанията на Кредитора по договор (главница, лихва, такси, комисионни, разноски и др.),върху недвижим имот, собственост на И. Х./кредитополучателката/

Съгласно подписаният Договор, кредитополучателят е декларирал / част II, чл.1.1 от Договора/, че кредиторът е предоставил кредит за целта, посочена в т.4 от Част 1, в размер и валута, посочени в т.3 от Част I, а Кредитополучателят се е задължил да усвои, ползва и гаси предоставения кредит по уговорения в настоящия договор начин и срокове, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и други дължими плащания.Като вид и цел на кредита в т.4 от Част I от Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № *е посочено следното: ипотечен, за оборотни средства във връзка с търговска дейност.

По делото, като писмени доказателства, са приложени представените с исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва:договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № *г., приложение 1 – погасителен план; платежни нареждания за кредитен превод от дати * г., както и представените с отговора на исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва: декларация от И. Х. от 02.02.2023г., европейски стандартизиран информационен формуляр, справка от ТР за „Б.*“ ЕООД.

3

Видно от приобщената декларация от И. Х. от *г/л.50/, ищцата изрично е декларирал пред кредитната институция, че целта на кредита е оборотни средства във връзка с търговска дейност.От представената актуална справка от ТРЮЛНЦ /л.54/ е видно, че едноличен управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество, „Б. *“ ЕООД е И.