Решение № 348 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501551 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на А. Ю. В., ЕГН **********, срещу Решение №137/07.06.2024г. по гр. дело №1142/2023г. на ПрРС , само в частта, с която е отхвърлен искът на А. Ю. В., предявен срещу И. Д. Р., ЕГН**********, за изменение режима на лични отношения на майката И. Р. с детето Д. А. Ю.а, ЕГН **********, определен с влязлото в сила решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС, чрез неговото намаляване, на осн чл.59, ал.9 от СК.

Решението не е обжалвано в останалата му част – по останалите искове по чл.59, ал.9 от СК.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с решението, в неговите обжалвани части. Поддържат се твърденията пред първоинстанционния съд за непостоянния начин на живот на майката; личните й контакти с различни мъже; честото й отсъствие от България; липсата на дом, в който да провежда режима на лични отношения с дъщеря й; дезинтересираността на майката от дъщеря й; спорадичното упражняване на актуалния РЛО с детето (последно през м.09 на 2023г.); раждането и на друго дете на ответницата по делото, което тя също е изоставила, както и Д.. Оспорва се и изводът на ПрРС, че 1 между ответницата и общото на страните дете е налице емоционална връзка, като неподкрепен от събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в интерес на момичето е само силно намаленият и предложен в исковата молба РЛО с майка й. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и за одобряване на сочения от бащата в исковата молба РЛО на майката с детето,които искания се поддържат и в о.с.з. пред въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни и неаргументирани. ПРС е изследвал пълно и цялостно фактите и доказателствата по делото и така е достигнал до правилни изводи. Твърденията в исковата молба са недоказани и голословни. Към момента бащата ограничава контактите на майката с детето, в т.ч. и по телефона; той не изпълнява влязлото в сила решение относно РЛО на майката; и с това вреди на детето. Майката многократно е търсила съдействие от МВР за да се среща с дъщеря си, никога не е спирала да се интересува от дъщеря си, никога не е била заплаха за нея. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, а в о.с.з. поддържа молбата си до съда.

Контролиращата страна – ДСП-П. – не изразява становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание чл.59, ал.9 от СК на А. Ю. В., ЕГН**********, срещу И. Д. Р., ЕГН**********, за изменение на определените с решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС: местоживеене на детето Д. А. Ю.а, ЕГН**********, чрез промяна на адреса при неговия баща; издръжка на детето чрез увеличаване от 155лв. на 250лв. на месец; и режим на лични отношения на бащата А. В. с дъщеря му Д. Ю.а чрез намаляване на последния и определяне на посочен от ищеца режим.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Д. Ю.а, родено на *********г. от съвместното им съжителство без брак. С решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на бащата, местоживеенето на детето било определено при него на посочен адрес, на майката бил предоставен режим на лични отношения (РЛО) и била осъдена майката издръжка за детето.

Твърди още, че след посоченото решение са настъпили промени, които налага изменение на така определените местоживеене, издръжка и режим на лични отношения, а именно: През м.12.2020г. майката е родила дете от мъжа, с който е съжителствала, което е оставила на грижите на бащата. През 2021г. е 2 заминала за чужбина и до 24.12.2022г. не е контактувала с дъщеря си Д..

Единствено двете се чувА. за кратко по телефона през няколко месеца, които разговори били съпроводени от скандА.. На 24.12.2023г. ответницата се появила внезапно и поискала да вземе детето за Коледа. Ищецът не се възпротивил и детето прекарало няколко дни с майка си. Малко след Нова година я върнала и отново заминала извън България. През м. май 2023г. отново дошла внезапно и взела детето за един ден. На 06.08 пак се прибрала и отново пожелала да вземе детето този път за един месец, както е по съдебното решение. Съгласил се, въпреки притесненията си от това, че майката няма дом в България и живее при различни мъже. Получил уверение от нея, че ще заведе детето при баба й в гр. Д.. През този един месец, посочва че дъщеря му му се обаждала в късните часове по телефона, за да си говорят. Около нея се чувА. мъжки гласове, смях и музика. Когато ответницата върнала детето, от него ищецът разбрал, че само понякога са нощувА. с майка си при баба й, а по- често са били при различни чичковци. Последно на 23.09 дошла да взема детето и тъй като ищецът се бил преместил от няколко месеца да живее в нова къща, ползвала момента, за да извика полиция, че детето не е на адреса, както е по съдебно решение.

Обобщено от предходното съдебно решение цялостното поведение на майката показва липса на интерес към нуждите на детето. Ответницата няма дом в България, живее в чужбина, а при завръщането си в страната отсядала при различни мъже, преспиването при които с детето поставя в риск момичето и му влияе негативно.

Искането за промяна в местоживеенето на детето се обосновава с преместване на бащата на друг адрес и осигуряване възможност на майката да осъществява безпрепятствено контакта си с детето. Искането за изменението на издръжката се обосновава с промяната на минималната издръжка по закон.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не представя отговор на исковата молба. В о.с.з. ответницата се явява лично и чрез пълномощник и възразява срещу искането за изменение на режима на лични отношения с твърденията, че бащата и новата му жена редовно пречат на майката да общува с дъщеря си. Другите искания (относно местоживеенето и издръжката) не оспорва.

Контролиращата страна ДСП-П. не изразява конкретно становище по предмета на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Д.

А. Ю.а е родено на *********г., като негови родители са страните по делото А.

Ю. В. и И. Д. Р..

3

Няма спор и е видно от приложения препис от решение на ПрРС, че със съдебно решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС упражняването на родителските права е било предоставено на бащата, местоживеенето на детето било определено при него на посочен адрес, на майката бил нормиран режим на лични отношения (РЛО) и била осъдена майката издръжка за детето.

По-конкретно с цитираното решение е бил определен следният режим на майката с детето: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото всяка година, когато другият родител не ползва платен годишен отпуск; по отношение на празничните дни: Коледни празници – от 24.12. до 28.12., включително, всяка четна година детето да прекарва при майка си, а всяка нечетна година – при баща си, Новогодишните празници – от 29.12. до 02.01., включително, всяка нечетна година – при майка си, а всяка четна година – при баща си; великденските празници – всяка нечетна година при майка си, всяка четна година – при баща си, всяка нечетна година - един ден за рождения ден на детето, всяка година – един ден за рождения ден на майката детето да прекарва с нея, и съответно всяка година на рождения ден на бащата детето да прекарва с него, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите, като при осъществяване на режима на лични отношения взема детето от дома на бащата и го връща там

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното от ПрРС решение по настоящото дело е изменено местоживеенето на детето и е увеличена издръжката му.

В приобщения социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че основните грижи за Д. се полагат от баща й и новата му партньорка Г.. Д. живее с тях, с общото им дете С. и с друго дете на Г. Х.. През м.08.2023г. бащата е закупил ново жилище, в което семейството се преместило и живее. Бащата работи в сферата на строителството и получава доходи от около 2000лв. на месец, а партньорката му работи като медиатор в училището в гр. Дългопол, в което е записана Д.. Бащата А. В. има нужния родителски капацитет да осигури нормалното израстване и развитие на Д., а между баща и дъщеря е налице привързаност. За момичето се полагат добри грижи от баща й и новата му партньорка. Майката на Д. живее в чужбина и се завръща периодично по няколко пъти в годината, поради което тя се ползва от режима й на лични отношения само когато е в България. Няма конкретни данни къде живее майката, когато е в страната. В интерес на детето е да поддържа връзка и с двамата си родители и разширените семейни кръгове.

При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК бащата посочва, че след раздялата с майката на Д. комуникацията помежду била прекъсната. Двамата не са обсъждА. въпроси за родителската си отговорност към детето и никой не е правил опити в това отношение, даже си нямА. и телефонните номера. Майката не била търсела детето, не се обаждала да пита как е, има ли нужда от нещо, но и той не я търсел, за да я информира.

Противопоставя се детето да остава при майка си с преспиване, защото не 4 знае тя къде води детето, което обяснява с липсата на комуникация помежду им. От детето бащата разбирал, че докато е с майка си я оставяла при баба й и излизала някъде, водела детето при различни батковци. Ако имал тази информация, нямало да има тези притеснения. Посочва, че последно майката взела детето през м. септември и трябвало да го върне в 17ч., но закъсняла с час и половина и той се притеснил къде е и къде да го търси. Пуснал жалба в полицията. Счита, че е трябвало да му каже, че ще закъснее, но си нямА. телефонните номера. Признава, че тогава са се преместили в нова къща, за което не е уведомил майката, защото преместването станало много набързо.

Когато вземала детето постоянно вдигала скандА., дразнела се с новата му партньорка и комуникирала само с нея, незнайно защо за него.

При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59,ал.6 СК майката посочва, че живее и работи в Г.. Вижда се с Д. когато е в България. За последно видяла детето м. септември 2023г. На Коледа трябвало да я вземе, но не й я дА., без да й кажат причина. Когато се връщала в България отсядала при майка си в с. В. и при баща си в с. С.О.. Водела детето при дядо й, прабаба й, вуйчо й. Цяло лято били заедно с детето, ходили на почивка, рождени дни.

Също споделя, че с бащата нямат комуникация и докато му пишела, той я блокирал. Вземала е детето от него само два пъти. През останалото време й го давала съжителстващата с него жена Г.. Но тя правела проблеми и се месела в отношенията й с детето, повече и от бащата. Чрез нея всъщност комуникирала с детето през социалните мрежи, но и там прекъснА. контактите й с детето.

Искала да вземе телефон на детето, но не й позволили. Признава за случая, когато е закъсняла да върне детето, но обяснява, че това е било по причина, че е взела детето от улицата и не е била уведомена за новия адрес на бащата, на който е трябвало да го върне. Тогава търсела адреса с полиция и затова оставила детето при сестрата на бащата.