Решение № 17239 от 06.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17239 гр. София, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110165313 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Г. срещу „Креди Йес“ ООД, с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за паричен заем № 243894 от 5.11.2022г., респ. на клаузите на чл. 3, т. 7, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от същия.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 243894 от 5.11.2022г., за заемна сума в размер от 800 лв., при посочени в договора ГПР 48,538%, лихвен процент на месец съгласно чл. 3, т. 7 в размер от 3,330% и ГЛП 39,96%. В чл. 6 от договора е предвидено обезпечаване на кредита чрез поръчителство от две физически лица, които да отговарят на определени условия, както и с ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора при непредоставяне на обезпечение заемополучателят дължи неустойка в размер от 689,99 лв., платима разсрочено на вноски съобразно приет погасителен план.

Ищецът навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузите на чл. 3, т. 7, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от същия, са нищожни. Посочва, че договорът не е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма, не са му били представени Общите условия и не ги е подписал на всяка страница, което прави договора неясен за него.

Поддържа нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение указания в договора ГПР, който твърди, че не е ясно по какъв начин и по каква методика е формиран.

1

Твърди, че приложеният към договора погасителен план не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Позовава се и на липсата на уговорен лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Поддържа, че договорената неустойка по естеството си представлява скрита лихва, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер.

Навежда също, че договорът е сключен при накърняване на добрите нрави, тъй като в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност вменява на потребителя да осигури два вида обезпечения и при условия, които са практически неизпълними. Твърди, че неустойката за неизпълнение на това задължение се явява уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва също е в разрез с добрите нрави, тъй като лихвата надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити, какъвто е процесният. Твърди и нищожност на клаузата на чл. 7, ал. 2, предвиждаща, че при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита потребителят връща и остатъкът от дължимата по чл. 8 неустойка. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор, който поддържа, че е сключен при спазване изискванията на ЗПК, като излага подробни аргументи, че договорът, вкл. оспорените клаузи от него не страдат от сочените в исковата молба пороци. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените от ищеца установителни искове в негова тежест е да докаже наличието на сключен между страните договор със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи от същия.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че на 5.11.2022г. между Н. Г. Г., в качеството на заемател, и „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 243894, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 800 лв., при уговорени условия, както следва: ГПР 48,538%, месечен лихвен процент 3,330% и ГЛП 39,96%, фиксиран за целия срок на договора, обща сума за плащане 939,01 лв.

Предвидено е издължаване на заемната сума на 9 месечни погасителни вноски, с 2 падеж на 4-то число от месеца всяка, дата на първо плащане 4.12.2022г. и дата на последно плащане 4.08.2023г., съобразно приет погасителен план. Условията по договора са разписани в изготвен Стандартен европейски формуляр, като част от съдържанието на договора са типови клаузи, обективирани в приети от заемодателя Общи условия, които документи са предоставени на заемателя и с които той се е съгласил, видно от обективирано в договора изявление от последния. Общите условия, също приобщени към доказателствата, съдържат положен на всяка страница подпис на заемателя.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено обезпечаване на заема с гарант/и, отговарящ/и на определени изисквания по Общите условия, и с още едно измежду следните възможни видове обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя.

В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия са поставени като изисквания към гарантите да имат нетен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели по договори, сключени с ответното дружество, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, нито необслужвани кредити. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави изискуемото обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер от 689,99 лв., чието плащане е разсрочено съобразно погасителния план, като неустойката съгласно чл. 7, ал. 2 при обявяване на предсрочна изискуемост на заема подлежи на изплащане ведно с останалите непогасени суми.

В представения погасителен план към процесния договор, съставляващ негово приложение, са указани размера, броя, периодичността и падежа на плащане на погасителните вноски, като при липса на предоставено обезпечение е указан размер на вноските с включена във всяка от тях съразмерна част от дължимата неустойка съгласно чл. 8 от договора. Не се спори, че ищецът не е предоставил обезпечение на заема съобразно предвидените условия, поради което е начислена договорената неустойка.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния договор, респ. конкретно на оспорените клаузи от него.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищеца заем да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищецът е страна по сключения договор като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от заемодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния 3 закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.

1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

Наведеното от ищеца оспорване действителността на процесния договор поради неспазване на предвидените по чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за форма е неоснователно. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма за действителност, обективиран на хартиен носител, в екземпляри за всяка страна, като съдържанието му не сочи на видни нарушения в оформлението на шрифта, нито са ангажирани експертни данни в тази насока. Изпълнено е и изискването по чл. 11, ал. 2 ЗПК по отношение на Общите условия, подписани на всяка страница.

Установи се, че клаузата на чл. 8 от процесния договор обективира неустоечно съглашение, което формално съставлява позволен от закона способ за репариране на вреди от договорно неизпълнение с изначално определяне размера на дължимото вземане за обезвреда. Конкретно уговорената в случая неустойка обаче е за непредоставено обезпечение, т.е. неустойка, която санкционира неизпълнение не на главното задължение на заемателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в определен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за кредитора, от което пряко не произтичат вреди. Тази неустойка се дължи независимо от допусната забава в плащането на главното задължение, наред с главницата и уговорената възнаградителна лихва на падежните дати на погасителните вноски. При съобразяване и на договорените условия за предоставяне на обезпечение (кумулативно два вида, при това в кратък срок от сключване на договора, при определени на практика трудно изпълними изискуеми условия за поръчителство) се налага извод, че не се цели постигане на реален обезпечителен ефект, а уговаряне на едно допълнително плащане, чиято единствена цел очевидно е оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито 4 възнаграждение за сметка на длъжника. Това сочи, че под формата на неустойка се създава инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на кредитора при сключване на договора и би следвало да бъдат отчитани като разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка съдът намира, че е налице нарушаване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.