Решение № 2184 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330201883 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5594389, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р. А. Ч., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в писмено становище, депозирано от процесуалния му представител, прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закони, без да излага конкретни доводи за това. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и редовно призования адв.П..

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 1 и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Р. А. Ч. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.04.2021 г. в 12:40ч. в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Цариградско шосе” и ул.“Арх.Камен Петков“, посока изток, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №546, за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ****. Моторното превозно средство се движело с 64 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 64 км/ч била с 3 км/ч пониска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 67 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

За така установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч., който бил посочен в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на процесния лек автомобил – П. Р. М., за лицето, което на въпросната дата и час е владеело МПС. С издадения ЕФ жалбоподателят бил санкциониран с налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш, настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 11.04.2021 г. в 12:40 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.

„Цариградско шосе“ и ул.“Арх.Камен Петков“, посока изток, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, като се е 2 движил със скорост от 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч., който е посочен в нарочно попълнена от собственика на МПС декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като лицето, което на датата и часа на нарушението е владеел процесното МПС.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство АТСС "TFR1 – M" № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол, вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Макар представеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо въпросното АТСС, да е със срок на валидност до 24.02.2020г. и към датата на нарушението да е изтекъл, съдът приема, че процесната измервателна система съответства на одобрения тип, предвид чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. По преписката е приложен и Протокол № 6-33-10 от 18.09.2020 г. от последваща проверка след ремонт, видно от който АТСС съответства на одобрения тип и в този смисъл измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, каквото е и настоящото АТСС "TFR1 – M" № 546, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки се приемат като веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този смисъл по административната преписка е налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на която ясно се вижда идентичен по марка, модел и рег. номер автомобил с процесния в нарушение, при което снимката се явява доказателство за управлението на автомобила.

По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия казус. Същият е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.

Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч "триножници". Въпреки това по делото е представена снимка на разположение на използваното в случая АТСС.

Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

4

При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5594389, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р. А. Ч., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Р. А. Ч., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/лева, представляваща разноски за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5