Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2831 от 12.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5046/2025
Вид
Определение № 2831
Подписан
12.09.2025
В сила
12.09.2025
Състав
Иван Коев, Вилислава Янчева Ангелова, Тони Гетов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2831 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605046 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. В. Б. от ПАК, защитник на подсъдимия А. Я. Я., срещу протоколно определение от 15.07.2025 год., постановено по НОХД № 6335/2025г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на същия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

В подадената жалба се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че са налице съществени процесуални нарушения, обективирани в самия обвинителен акт, засягащи съставомерността на инкриминираното поведение.

Изложени са аргументи за пропуски в обвинителния акт, изразяващи се в непълно и неточно описание на фактите, най-вече относно данните за техническото средство, с което е извършена проверката, довели до непредявена на подсъдимия фактология, което от своя страна рефлектира върху правото му да разбере в какво е обвинен.

Възражения по частната жалба не са постъпили.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането й по същество, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 29.04.2025г. е образувано НОХД № 6335/2025г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу А. Я. Я. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 15.07.2025г. по НОХД № 6335/2025г. по описа на СРС, 105-ти състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на адв.Б., намира, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Възраженията на адв.Б. в разпоредително заседание са идентични с изложените от него такива в разглежданата жалба, като въззивният състав споделя крайното становище на Софийски районен съд за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия в производството и които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.

Настоящият състав, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално-правната норма на чл.248, ал.1 от НПК, при което не се констатират допуснати нарушения в процесуалната дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, в което, след като са изслушани становищата на страните по въпросите, очертани в нормата на чл. 248, ал.1 от НПК, в т.ч. и по т.3 от същата разпоредба, СРС се е съобразил със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на 2

ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесеният обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай, следва да се отбележи, че обвинителният акт е достатъчно ясен и в неговата обстоятелствена част са посочени датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносният резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето в атакуваното определение.

Изложените от защитата на подсъдимия Я. обстоятелства, за които се сочи непълнота в обвинителния акт, са по-скоро въпроси по същество, но не касаят описанието на съставомерните елементи на деянието, за което е предявено обвинение, т.е. действително същите се обвързват с произнасяне с краен съдебен акт, а не с въпросите, разглеждани в разпоредително заседание.

Въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е повдигнато обвинение спрямо А. Я.. Не се установява неяснота или противоречие във волята на държавния обвинител, респективно между обстоятелствена част и диспозитив, не е било ограничено правото на защита на подсъдимия, респективно неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Описаните факти в обстоятелствената част не противоречат на диспозитива, с оглед на което правилно районният съд е приел, че е налице съответствие и пълнота на описаното от прокурора в обвинителния акт, който по своето съдържание отговаря на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.

При това положение въззивният съд намира, че определението на първостепенния съд, постановено в разпоредителното заседание по делото, е правилно и законосъобразно. При извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт не се констатират допуснати в 3 хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което и жалбата на адв.Б. като защитник на подсъдимия А. Я. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Софийски градски съд, V-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.07.2025 год., постановено по НОХД № 6335/2025г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на съдебното производство по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4