Решение № 135 от 07.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1610/2021
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- § 7, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.2 · Закон за общинската собственост
- чл.56 · Закон за общинската собственост
- §42 · Закон за общинската собственост
- чл.173 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212100101610 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров, против ОБЩИНА НЕСЕБЪР, БУЛСТАТ 000057122, с адрес гр. Несебър, ***, представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – ищецът претендира да бъде прието за установено, че ответникът не е собственик на следните поземлени имоти по КККР на гр. Несебър:
- поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м, при граници:
ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***;
- поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3268 кв.м, при граници ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ
***, ПИ *** и ПИ ***;
- поземлен имот с идентификатор *** с площ от 326 кв.м, при граници:
ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***;
- поземлен имот с идентификатор *** с площ от 11 409 кв.м, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***;
- част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2915,70 кв.м от обща площ на имота 24 231 кв.м - по защрихованата част от приложената комбинирана скица, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ
***, съобразно края на регулацията по план за регулация, одобрен със Заповед № 1
1322/ 24.08.1959г.
Ищецът твърди, че е собственик на имота, актуван с акт за държавна собственост № 2600/18.07.1995г. - „2750 дка земя, предадена за нуждите на к.к. Слънчев бряг със заповед № 3890/14.12.1973г. на Министерство на горите и опазване на околната среда, при граници: север - южните части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път Варна - Бургас до разклона за гр. Несебър, юг - пътя за гр. Несебър до входа на северния плаж, изток плажната ивица край морето. Югоизточната част от имота е заснета в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД[1]18-46/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м, поземлен имот с идентификатор ***, с площ 01 3268 кв.м, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 326 кв.м, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 11 409 кв.м и част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2915.70 кв.м - от обща площ на имота 24 231 кв.м. Така описаната югоизточна част от собствения на дружеството имот е неправилно актувана в собственост на Община Несебър със следните актове частна за общинска собственост: акт за частна общинска собственост № 894/29.11.2000г. за УПИ 1-за обществено обслужване, хотели, трафопост и озеленяване, кв. 78Б по плана на гр. Несебър; акт за частна общинска собственост № 895/29.11.2000г. за парцел 1- за хотелски комплекс, трафопост и озеленяване, с площ от 4300 кв.м, в кв.78В по плана на гр. Несебър; акт за публична общинска собственост № 896/29.11.2000г. за парцел II-за обществено обслужване и озеленяване, с площ от 6800 кв.м, в кв.78В по плана на гр. Несебър; акт за частна общинска собственост № 853/03.11.2000г. за имот в кв.78, с площ от 14 615 кв.м. по плана на гр. Несебър; акт за частна общинска собственост № 889/29.11.2000г. за недвижим имот - улична мрежа, тротоари, паркинги, свободна общинска площ, с обща площ 36 100 кв.м., заключваща се между о.т. 541 и о.т. 350 и между квартали 78, 78Б, 78В, 78Г по регулационния план на гр.
Несебър. Съгласно приложените към АДС № 2600/18.07.1995г. документи, описаният в него имот е предоставен за стопанисване и управление на ТК „Балкантурист“ - Слънчев бряг за нуждите на к.к. Слънчев бряг с разпореждане № 238/20.11.1973г. на Бюрото на Министерски съвет за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, въз основа на протокол на комисията по чл. 12 от ППЗГ от 25.04.1973г. като с последваща заповед № 3890/14.12.1973г. на министъра на горите и опазване на околната среда, издадена на основание т. 2 от цитираното разпореждане, 2150 дка залесена и незалесена горска площ са изключени безвъзмездно от Държавния горски фонд.
С разпореждане на Министерски съвет № 1/12.02.1988г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, считано от 01.03.1988г. са образувани отделни предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг - „Балкантурист - Месембрия“ - Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг.
2
Впоследствие ДФ „Слънчев бряг“ е образувана като правоприемник на описаните предприятия с решение № 13/24.04.1990г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 3 от Постановление на Министерски съвет № 35/10.04.1990г., считано от 24.04.1990г. Фирмата е регистрирана с решение от 28.04.1990г. по ф.д. № 1270/1990 г. на Окръжен съд - Бургас и на същата е предоставен уставен фонд - държавно имущество. С решение № 83/18.06.1991г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерски съвет на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 от Постановление на Министерски съвет № 2/1989г. е прекратена дейността на ДФ „Слънчев бряг“, като активите и пасивите по баланса й, ведно с другите права и задължения, се поемат от тринадесет новообразувани държавни фирми. За същите не е осъществена съдебна регистрация поради влизането в сила на Търговския закон /обн. ДВ бр. 48/ 18.06.1991г„ в сила от 01.07.1991г./.
Решение № 83/18.06.1991г. е допълнено с решения на Комитета по туризъм към Министерски съвет с поредни № 83-Б-1 - 83-Б-13 от 22.08.1991г., като създадените тринадесет държавни фирми са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество - „Спорт - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5296/ 1991г., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Туристтур - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 6218/ 1991г., ДВ бр. 102/ 1991г./, „Поморие Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 6219/ 1991г., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Сатурн - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 6217/ 1991г., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Бургас - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5300/ 1991г.
ДВ бр. 96/ 1991г./, „Кубан - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5295/ 1991г., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Гларус - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5299/ 1991., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Диамант - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5302/ 1991., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Черно море - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5301/ 1991г., ДВ бр. 96/ 1991г./, „Глобус - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5298/ 1991г. ДВ бр.
96/ 1991г./, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 6216/ 1991г. ДВ бр. 1/ 1992г./, „Хотели - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5294/ 1991г. ДВ бр. 96/ 1991г./ 3 и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ООД /ф.д. № 5297/ 1991г. ДВ бр. 96/ 1991г./ С решение № 5190/25.08.1992г. по ф.д. № 5500/ 1992г. на Окръжен съд - Бургас в Търговския регистър е вписано обединението на описаните тринадесет еднолични търговски дружества с държавно имущество в консорциум с правна форма на дружество с ограничена отговорност - „Слънчев бряг консорциум“ ООД въз основа на решение № 4/16.07.1992г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерски съвет. „Слънчев бряг“ АД е образувано с разпореждане № 134/28.12.1992г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерски съвет и вписано с решение по ф.д.
№ 838/1993г. на Окръжен съд - Бургас, като дружеството поема всички активи и пасиви на гореописаните тринадесет еднолични държавни дружества с държавно имущество и на „Слънчев бряг консорциум“ ООД по баланса им към 30.11.1992г. С това включване на капитала на всички дружества - правоприемници на ДФ „Слънчев бряг“ и на „Слънчев бряг консорциум“ ООД в „Слънчев бряг“ АД, с поемането на всички активи и пасиви на тези дружества, последното става собственик и на имота, съставляващ 2150 дка земя, описан в АДС № 2100/18.07.1995г. Със заповед № 237/30.09.1996г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерски съвет капиталът на дружеството става 1 429 309 000 лева, разпределен в 1 429 309 акции по 1000 лева всяка, като с последваща заповед № 3
256/21.10.1996г. и в резултат на изпълнението на Постановление на Министерски съвет № 179/13.09.1991г. за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия, чрез издаване на нови акции капиталът е съответно увеличен на 1 957 808 000 лева, разпределен в 1 957 808 акции по 1000 лева. Така процесният имот, предоставен за стопанисване и управление на ТК „Балкантурист“ - Слънчев бряг, респективно - на ДФ „Слънчев бряг“, и актуван впоследствие с АДС № 2600/18.07.1995г., е включен в капитала на „Слънчев бряг“ АД по силата на чл. 1, ал. 1 от Постановление на Министерски съвет № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, респективно по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, като се владее и ползва и до настоящия момент от ищеца. Съгласно заповед № 105/07.12.2000г. на кмета на Община Несебър и комбинирана скица за територията на спорните поземлени имоти е одобрен и действащ застроителен и регулационен планна к.к.
Слънчев бряг — изток, съгласно предвижданията на който имотите попадат в кв. 62, УПИ I за национален център по обучение на кадри-ГУП, УПИ II - за водна пързалка и обслужващи функции, УПИ III - за озеленяване и УПИ IV - за озеленяване. Впоследствие със заповед № 107/20.12.2000г. на кмета на Община Несебър е одобрен и частичен застроителен и регулационен план на гр. Несебър - северна част, с който повторно са урегулирани описаните поземлени имоти - в обхвата на кв. 78В и кв. 78Б, съответно - в обхвата на в УПИ I – „за хотелски комплекс, тп и озел.“, УПИ II - за обществено обслужване и озеленяване от кв. 78В, частично в УПИ I – „за обществено обслужване, хотели, тп и озел.“ от кв. 78Б и в предвидено разширение на уличната регулация. Описаните актове за общинска собственост на процесните имоти са съставени именно въз основа на предвижданията ЧЗРП, одобрен със заповед № 107/20.12.2000г., с посочено правно основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр. 96/ 1999г./. Към датата на влизане в сила на цитираната норма имотите не са попадали в предметния й обхват, доколкото не са били отредени по действащ план за жилищно строителство или за обществено и благоустройствено мероприятие на Община Несебър.
Освен гореизложеното, за актуването на спорните имоти изначално е била налице и забраната на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/1999г., в сила от 17.09.1991г./, доколкото през целия период от изключването на имота от 2150 дка от Държавния горски фонд през 1973г. до включването му в капитала на „Слънчев бряг“ АД през 1996г., същият е бил предоставен за стопанисване и управление на ищцовото дружество. Поради това съставянето на актовете за общинска собственост е без годно правно основание.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Сочи различна хронология по регистрацията /възникването/ на „Слънчев бряг” ЕАД и имуществото, което придобива: Въз основа на решение № 13/24.04.1990г. на председателя на Комитета по туризъм, с решение № 1367/28.04. по фирмено дело № 1270/ 1990г. по описа на БОС е регистрирана ДФ „Слънчев бряг”, която е правоприемник на ТК „Балкантурист - Слънчев бряг”, който се прекратява като юридическо лице. С решение № 83/18.06.1991г. на председателя на Комитета по туризъм, ДФ „Слънчев бряг” се прекратява, като имуществото й се поема от описаните 13 ЕООД. В приложенията на това решение /№ 1 -№ 13/ и в съдебните решения за регистрацията на тринадесетте 4 дружества е посочено имуществото, част от ДФ „Слънчев бряг”, което всяко едно от тях придобива. С разпореждане № 5 134/28.12.1992г. на МС на Република България 13-те ЕООД се сливат в акционерно дружество с наименование „Слънчев бряг”, като новото ЕАД поема всички активи и пасиви на дружествата с ограничена отговорност. В изпълнение на разпореждането на МС е подадено заявление и е образувано фирмено дело № 838/1993г. по описа на Окръжен съд - Бургас, по което с решение от 17.02.1993г. е вписано търговско еднолично дружество с държавно имущество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД. По протест на Окръжна прокуратура това съдебно решение е отменено с окончателно решение № Ф[1]234/26.01.1996г. по ф.д. № 143/1994г. по описа на Върховен съд на РБ и е отказано вписването в регистъра на търговските дружества на търговско дружество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД, образувано чрез сливане, като е постановено да се заличат направените вписвания. По молба за преглед по реда на надзора, подадена от „Слънчев бряг” ЕАД, е образувано гр. дело № 216/1996г. по описа на ВС на РБ, като с решение № 463/23.09.1996г. молбата е оставена без уважение. С решение от 07.10.1996г., постановено по ф.д. № 3202/ 1996г. по описа на БОС е регистрирано търговско дружество с наименование „Слънчев бряг” ЕАД. Поради това ищецът твърди, че „Слънчев бряг” ЕАД възниква като правен субект на 07.10.1996г. Позовава се на чл.497 от ГПК /отм./ и на мотивите на ВС по гр. дело № 216/ 1996г., че правата на трети добросъвестни лица, придобити до окончателният отказ за вписване, са гарантирани от нормата на чл.173 от ТЗ /отм./, т.е. от учредителите на дружеството. Поради изложеното оспорва представения АДС № 2600 от 18.07.1995г. като нищожен. Като основания сочи, че през 1995г. не е съществувал правен субект „Слънчев бряг” ЕАД, поради което не може да притежава каквито и да е права. Към 07.10.1996г. е бил в сила Законът за държавната собственост, по силата на чл. 66 и сл. от който актовете за държавна собственост се съставят от министъра на финансите или от областните управители. При условията на евентуалност на основание чл. 193 от ГПК оспорва този акт като неистински документ - отразява невярното обстоятелство, че актуваният недвижим имот е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг” ЕАД. Оспорва и твърдението на ищеца, че процесните недвижими имоти се владеят и ползват от ищеца. На основание чл.17, ал.2 от ГПК оспорва заповед № 256/21.10.1996г. на председателя на Комитета по туризъм като нищожна, а при условията на евентуалност – като незаконосъобразна. Основава претендираната нищожност на това, че председателят на Комитета по туризъм не притежава право на разпоредителни действия по отношение на имота, описан в АДС № 2600/18.07.1995. От представените писмени доказателства се установява, че 2 150 дка земя е изключена от горския фонд е и предадена за стопанисване и управление на Комитета по отдих и туризъм за стопанисване и управление, като никое от описаните 13 ЕООД не е било титуляр на правото на стопанисване и управление на земята, описана в АДС № 2600/18.07.1995г. Позовава се на чл. 90 и чл.94 от НДИ /отм./, като твърди, че лицата, на които е предоставено право на стопанисване и управление нямат право на разпоредителни сделки с тези имоти. А увеличението на капитала на „Слънчев бряг” ЕАД с правото на собственост върху описаната в АДС земя представлява действие на разпореждане, тъй като по този начин държавата губи правото си на собственост върху 5 земята. Изводът се основава на чл. 2, ал. 4 от ЗДС. По отношение на възражението за незаконосъобразност – не е налице посоченото в заповедта правно основание на чл. 10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, които се упражняват от МС, а не от Комитета по туризъм. По тези съображения ответникът твърди, че ДФ „Слънчев бряг” и 13- те еднолични дружества не са притежавали право на стопанисване и управление върху земята, описана в АДС № 2600/18.07.1995г., както и че ищецът „Слънчев бряг” ЕАД не е собственик на земята, описана в АДС.