Присъда № 1 от 16.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 1/16.01.2025 г. по ВНОХД № 302/2024 г. по описа на Окръжен съд - К.

С Присъда № 15/26.08.2024 г., постановена по НОХД № 32/2024 г., Районен съд – Момчилград е признал С. Д. К. от с. Т., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** за невиновен в това, че на неустановена дата през месец септември на 2021 г. в с. Т., общ. К., самоволно е заел недвижим имот – 189,33 кв.м, част от местен път, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *****.2.306, публична общинска собственост с НТП: за местен път, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД–18-97/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, от чието владение е бил отстранен по надлежния ред - с Протокол от 14.09.2021 г. за изземване, издаден въз основа на Заповед № РД10-499/13.09.2021 г. на кмета на Община – К. по чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 90 от НРПУРОИ на ОбС – К. и чл. 65 от Закона за общинската собственост, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.2 от НК.

Против така постановената присъда е подаден частен протест от прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – Крумовград, във връзка с който е образувано настоящото производство. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и постановена в противоречие със събраните доказателства.

Според прокурора от събраните и надлежно проверени в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин било установено, че подсъдимият С. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 323, ал.2 от НК. Установено било, че на 14.09.2021 г. комисия от Общинска администрация – К. е иззела имота, като премахнала металния портал и оградната мрежа, поставени от подсъдимия С. К. в поземлен имот с идентификатор *****.2.306, публична общинска собственост с НТП: за местен път. На неустановена дата през месец септември на 2021 г. в с. Т., общ. К. подсъдимият С. К. отново изградил (поставил) ограда на поземлен имот с идентификатор *****.2.306. От субективна страна деянието било осъществено при форма на вина „пряк умисъл“, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е отстранен по надлежния ред от имота, който бил публична общинска собственост, след което отново го е завладял, претендирайки право на собственост. В протеста е посочено, че в хода на съдебното следствие безспорно е установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която се потвърждавала от всички събрани доказателства. Показанията на свидетелите били обективни, последователни, достоверни и кореспондиращи със заключението на изготвената съдебно комплексна строително – геодезична експертиза. По категоричен начин било установено времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимия С. К..

Прокурорът счита, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че подсъдимият С. К. не е извършил престъплението по чл. 323, ал.2 от НК. Предлага обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.

1

323, ал.2 от НК и да му бъде наложено наказание съобразно събрания доказателствен материал.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник.

Постъпилo е възражение срещу подадения протест от адв. Р. Х. от АК – К., упълномощен защитник на подсъдимия С. К.. Във възражението се излагат съображения, че протеста е бланкетен; че в него не се сочат нови доказателства; че липсват каквито и да било мотиви относно оспорването на присъдата; както и че не ставало ясно кое е неправилно и необосновано в постановената присъда. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил присъдата, като е изложил подробно своите съображения и е взел предвид всички събрани доказателства в цялата им съвкупност. Защитникът счита, че съдът е постановил законосъобразна присъда, съгласно практиката на съдилищата при стриктно спазване на закона. При тези доводи защитникът на подсъдимия моли обжалваната присъда да бъде изцяло потвърдена.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Намира, че присъдата на Районен съд – Момчилград е немотивирана и като такава незаконосъобразна. От доказателствата събрани в хода на делото по безспорен и несъмнен начин се установявало, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Установявало се, че на неустановена дата през месец септември на 2021 г. в с. Т., общ. К., подсъдимият самоволно е заел недвижим имот, който е публична общинска собственост, като преди това от владението на този имот е бил отстранен по надлежния ред, съобразно Протокол 14.09.2021 г. за изземване, издаден въз основа на Заповед на кмета на община К.. Доказателства в тази насока бил протокола, с който комисия от общинската администрация е иззела имота от подсъдимия, като е премахнала метален портал и ограда на имота.

Впоследствие подсъдимият отново е изградил ограда на поземления имот.

Прокурорът намира, че показанията на свидетелите са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В подкрепа на обвинението била и изготвената по делото съдебно комплексна строително –геодезическа експертиза, от която по несъмнен начин се установявало, че подсъдимият е завладял 86.36 кв.м. от процесния имот. По тези съображения прокурорът моли окръжния съд да уважи протеста на Районна прокуратура – К., да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание към минимума, предвиден от законодателя.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. Р. Х. от АК – К.. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия моли въззивния съд да потвърди изцяло протестираната присъда, като правилна и законосъобразна. Присъдата била съобразена изцяло с писмените и гласни доказателства. От представените по делото доказателства по безспорен начин било доказано, че подсъдимия има три нотариални акта за 2 собственост, а именно – Констативен акт № 1278, том 7, дело № 1355/1998 г.;

Нотариален акт № 5, том 2, рег. № 1165, дело № 203/2005 г., с който бил признат за собственик на застроена площ от 93 кв. м. (вероятно се има предвид 193 кв.м.) и поземлен имот от 2 декара и 615 кв.м. В този нотариален акт било допълнено, че пътят, който е образуван за достъп до имотите на подсъдимия е негов собствен имот. Твърди се, че след нанасяне на кадастралната карта, в западната част на имота е посочен път, съобразно приетия помощен план от 1993 г., съгласно чл. 45 от ПП на ЗСПЗЗ, с осови т.8 и т.6, и този път обслужва единствено двата имота на С. К., които са с № 279 и № 283. От писмените и гласни доказателства, както и от разпитания в хода на въззивното съдебно следствие свидетел ставало ясно, че старият селски път, който минава по протежението на целия Стопански двор, обхваща пътя, който съществува и към момента, който е асфалтиран, достъпа е отворен, и това е пътят с осови т.1, т.2, т.3, т.8, т.9 и т.11, като т.11 била извън Стопанския двор и е нанесена в КВС за възстановяване на собствеността на с. Т., като именно от там се обслужвали тези имоти и ниви. По безспорен начин било доказано, че имотът, за който се твърди, че е стар селски път и който минавал покрай имота на С. К. не съществува. Според защитника на подсъдимия, единственото нещо, което може да се приеме е, че евентуално след образуването на нови осем имота и след нанасянето им на кадастралната карта се има предвид нови улици, които обслужват новообразуваните имоти, но те не са били приложени на мястото до 2020 – 2021 г., при което подсъдимият, съобразно своите документи за собственост смята и приема, и така било и по нотариален акт, че тази част от този имот е негова собственост, който бил описан и в самия нотариален акт. Защитникът поддържа приетото от първоинстанционния съд, че става въпрос за спор за материално право, поради фактическо разминава на всички писмени документи, като не ставало ясно от представените доказателства от Агенция по кадастъра от 2020 г. – 2021 г. на какво основание са извършени тези изменения, без да се позлва от всички писмени документи, касаещи стопанския двор. Адв. Р. Х. посочва, че вещите лица са заявили в съдебно заседание, че извършената от тях експертиза е неточна, и те не могат да потвърдят това, което сочат в експертизата, с оглед на това, че в кадастъра имало редица грешки и непълноти, които де факто не отговаряли на това, което е нанесъл кадастъра.

Подсъдимият С. К. поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума иска да бъде потвърдена присъдата.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадения протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на протестираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустим.

3

Разгледан по същество, същият е основателен.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Д. К. е роден на **,**,**** г. в с. Т., общ. К., обл. К., с постоянен адрес – с. Т., махала „С.“ № 6, общ. К., обл. К., български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан.

През 1994 г. подсъдимият С. К. е закупил имот в с. Т., общ. К., обл. К., представляващ обект със застроена площ от 193 кв. м. и незастроена площ около обекта с площ от 1024 кв.м, или общо с площ от 1217 кв. м., за което бил съставен протокол от 22.06.1994 г. В изготвения протокол е посочено, че площта и сградата били обозначени в кадастралния план в квартал IV, парцел 67. С Нотариален акт № 1278, том VII, дело 1355/1998 г., издаден на 16.07.1998 г., подсъдимият С. К. е признат за собственик на част от занаятчийска работилница, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 193 кв.м., построена върху парцел IV, пл. сн 7, кв. 67, по частична разработка на стопанския двор от 1963 г., състоящ се от 1217 кв.м., при граници: изток – банцикарна на А. Х.М. и незастроен парцел V, запад – В.

М. и В. К., север – нива и юг – улица. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том II, рег. № 1165, н.дело 203 от 2005 г., подсъдимият е признат за собственик на занаятчийска работилница със застроена площ 193.00 кв.м., представляваща самостоятелно обособена част от едноетажна масивна сграда, при граници на обособената част: изток – банцикарна на А.

Х.М. и незастроен парцел, запад – В. М. и В. К., север – нива и юг – улица, построена съгласно Нотариален акт № 1278, том VII, дело 1355 по описа за 1998 г. на Районния съдия гр. Момчилград, в собствен имот, който по скица на имота № Ф00023, издадена на 02.05.2005 г. от ОС „Земеделие и гори“ на община К., област Хасково, представлява нива с площ 2.615 дка четвърта категория, находяща се в землището на с. Т. с ЕКАТТЕ ***** община К., област К. и е с кадасрален № 002279, който е образуван от имот № 002275 в землишето на с. Т. с ЕКАТТЕ *****, идентичен с парцел IV, пл.сн. № 7, кв. 67, по частична разработка на стопанския двор от 1963 г., записан в Нотариален акт № 1278, том VII, дело 1355 по описа за 1998 г. на Районния съдия гр.

Момчилград при граници на имота: имот № 002282 - стопански двор на МЗГАР; имот № 002218 – нова на Р. М. А.; имот № 002219 – нива на насл. На А. Х. А.; имот № 002269 – дере на Кметство с. Т.. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том III, рег. № 3331, дело № 416 от 10.09.2018 г. подсъдимият С. К. е закупил поземлен имот с идентификатор № *****.2.283 по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Т., общ. К., обл. К., одобрени съгласно Заповед № РД-18-97/30.06.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целия с площ 341 кв.м., номер по предходен план: 002283, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор № *****.2.284 и ПИ с идентификатор № *****.2.279, в едно с построената в него сграда с идентификатор № *****.2.283.1.