Решение № 64 от 13.05.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бяла, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200070 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес в с.П., обл.П., ул."..." № .., чрез Адвокатско дружество „К., Деков и Партньори“, със седалище и адрес на управление в гр.П., бул.“М.“ № , партер, представлявано от управителя адв. М. К., против Наказателно постановление № BG13022024/4000/Р8-87 от 04.07.2024г., издадено от и.д. Директор на НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя е наложен административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

С Решение № 649 от 05.03.2025г. по КАНД № 50/2025г. по описа на Административен съд – Русе, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В жалбата се излагат съображения, че НП е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и се моли същата да не се уважава. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2024 г. в 05:50 часа, св. А. М. - главен инспектор в отдел ПТРР Дунав мост, териториална дирекция „ТД Митница Русе“ изпълнявал служебните си задължения, когато в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост, пристигнало пътно превозно средство с peг. № ....... вид: влекач, марка и модел „С..“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Г. П..

След извършена проверка от контролните органи е установено, че на 16.01.2024г. в 18:20ч., по път № I-5, км 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, горепосоченото ППС, като попадащо в категорията на ППС за което е дължима, но не била заплатена 1 таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, на посоченото място ППС-то е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20751, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението, с който жалбоподателя бил запознат. Предвид това, св. М. съставил АУАН от 13.02.2024г. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, при неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, подписан от жалбоподателя без възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Така, на 04.07.2024г., АНО, въз основа на акта, издал обжалваното НП, с което наложил санкция на нарушителя на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП в размер на 1 800лв. В хода на наказателното производство, по искане на представителя на АНО, съдът изискал писмени доказателства от „Лик Трейд“ ООД, от които се установило, че водач на ППС на посочената дата бил жалб. П..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, настоящият съдебен състав намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложеното наказание е незаконосъобразно, поради което оспореното НП следва да се отмени. В този смисъл е и константната съдебна практика, вж. Решение № 893 от 20.03.2025г. по КАНД № 29/25г. по описа на Административен съд – Русе.

Жалбоподателя е претендирал разноски в производството съгласно представен договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, в размер на 576лв. с ДДС. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение е в размер на 480 лв.

От друга страна, нормата на чл. 15 от Наредбата гласи "За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 13". Тази разпоредба намира приложение предвид § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 2 според която "За непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия". В случая липсва процесуално представителство и съдът коригира минималният размер от 480 лева на 360 лева, дължима от Агенция Пътна инфраструктура в полза на адвокатско дружество „К., Деков и партньори“, гр.Пловдив, представлявано от адв.М. К.. Не се дължи ДДС върху присъдения размер на адвокатското възнаграждение съгласно практиката на СЕС: С-427/16 и C-438/22.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG13022024/4000/Р8-87 от 04.07.2024г., издадено от и.д. Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес в с.П., обл.П., ул."..." № .., за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Македония" № 3, да заплати на Адвокатско дружество „К., Деков и партньори“, гр.Пловдив, представлявано от адв.М. К. сумата от 360 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________

3