Решение № 3032 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3032 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110203389 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на Д. С. С. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-030671/03.12.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. (1022,58 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че С. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества предвид обществено известни „фалшиво“ положителни резултати, поради което изявил желание да му бъде издаден талон за изследване. Твърди се, че жалбоподателят се отправил към посоченото в талона медицинско заведение ВМА пеша, тъй като не познавал гр. София и наблизо нямало спирка на обществен транспорт, но пристигнал със закъснение от около 45 минути, поради което не му била взета кръвна проба. Моли се НП да бъде отменено, тъй като С. не е действал умишлено, а е бил възпрепятстван по обективни причини.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение излага доводи, че от текста на постановлението е видно, че е съставено за това, че С. не е дал кръв за медицинско изследване за наличието на наркотици. Изтъква се, че той не е отказал изследването за алкохол, но е съобщил на полицейските служители, че желае да даде кръвна проба относно употребата на наркотични вещества.Твърди, че след връчване на талона за изследване полицейските служители са разпоредили на жалбоподателя и на разпитания по делото свидетел да преместят автомобила от улицата встрани, без да палят двигателя. Излага доводи, че последните не са от гр. София – двамата са родени и живеят в гр. Ямбол, като не познават града, което ги е затруднило при придвижването им до ВМА, като са изчакали такси. Посочва, че са пристигнали до ВМА след уреченото време и там са се забавили още, защото охраната се е качвала да проверява дали лекарят от лабораторията е налице, за да вземе кръв, а от лекаря е било отказано взимането на кръв заради просрочването на времето. От тази фактическа обстановка намира, че може да се направи извода, че жалбоподателят не е действал умишлено с цел предотвратяване вземането на кръвна проба, а просто е бил възпрепятстван от обективни обстоятелства да достигне навреме до лабораторията, вкл. и обстоятелството, че около 16.00 ч.– 16.30 ч., когато е трябвало да се придвижва, е имало засилен трафик и задръстване в гр. София, което не му е позволило навреме да достигне до лабораторията. Предвид това счита, че не е налице умисъл за извършване на административно нарушение и моли НП да бъде отменено, тъй като административното нарушение не е извършено виновно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В депозирани писмени бележки от процесуалния й представител юрк. П. се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, 2 подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.11.2025 г., около 15.36 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. С. С. управлявал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' по ул. „Васил С.“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Спас Соколов“, когато бил спрян за извършването на полицейска проверка от служителите на ОПП-СДВР А. С. С. и Р. Х. Б.. Полицейските служтели поканили С. да бъде тестван за употребата на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен № A R K D 0049, но водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство.

С оглед на това свидетелят А. С. С. приел, че водачът е извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4792011/14.11.2025 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Свидетелят Б. издал талон за изследване № 301528, който бил връчен на жалбоподателя в 15.50 ч. на 14.11.2025 г. с указание, че лицето следва да се яви във Военномедицинска академия гр. София в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба за извършване на медицинско и химическо изследване. Д. С. се явил във ВМА в 17.15 ч. - със закъснение от 40 минути от определеното му време, поради което дежурният лекар отказал да му вземе проба, което отразил в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал обжалваното НП № 25-4332-030671/03.12.2025 г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Д. С. С. били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. (1022,58 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от 3 показанията на свидетелите А. С. С. и Р. Х. Б., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - талон за изследване № 301528, докладна записка, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка картон на водача С., заповед № 513з9822/13.09.2024 г. на директора на СДВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

От показанията на свидетелите А. С. и Р. Б., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото, се установява извършването на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелите имат добре съхранен спомен за извършената от тях проверка, като еднопосочно заявяват, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични вещества.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.П.К., който твърди, че е свидетел-очевидец, доколкото е придружавал водача С. както по време на управление на автомобила, така и при посещението във ВМА. Тези обстоятелства категорично се опровергават от писмените доказателства по делото и в частност съставената докладна записка, в която изрично е посочено кое лице е било пътник в автомобила – Я.И.П. с ЕГН **********, а от показанията на свидетеля А. С. се установява, че в автомобила е имало само двама човека.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно 4 постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Както в АУАН, така и в НП са описани фактическите обстоятелства с необходимата конкретика, които позволяват на лицето да разбере при какви обстоятелства се твърди да е извършено нарушението, респективно да организира защитата си.

На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на 14.11.2025 г., около 15.36 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. С. С. управлявал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' по ул. „Васил С.“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Спас Соколов“, когато бил спрян за извършването на полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARKD 0049. Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача, който не е бил участник в ПТП, да му бъде извършена проверка със съответното техническо средство. Неоснователно се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, че наказателното постановлението е съставено за това, че С. не е дал кръв за медицинско изследване. Ясно и недвусмислено в НП са посочени обстоятелствата по извършване на нарушението, като именно за отказа за проверка с техническо средство е ангажирана отговорността на жалбоподателя – видно както от описанието на нарушението, така и от дадената му правна квалификация с уточняване на съответното предложение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочването в НП в допълнение към фактическите констатации, направени в АУАН, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване, единствено уточнява липсата на последващи изключващи отговорността на дееца обстоятелства.

5

В тази връзка следва да се отбележи, че за съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за извършване на медицинско изследване, като последното подлежи на отделно санкциониране. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда няколко отделни хипотези на извършване на нарушение, като на отделно санкциониране подлежи водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване. От граматическото тълкуване на посочената норма и използването на съюза "или" се установява, че двете нарушения са в условията на алтернативност, поради което е достатъчно извършването само на едното нарушение – в случая отказване извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е ирелевантно дали жалбоподателят се е явил впоследствие за даване на кръвна проба за извършване на медицинско изследване (в този смисъл Решение № 4628 от 11.07.2023 г. по КАНД № 5267/2023 г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен състав; Решение № 17559 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 1286/2019 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 14385 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 15470/2018 г. по описа на ВАС, VII о., като решенията на ВАС, макар и да касаят прилагане на ПАМ по ЗДвП, са относими и към процесния случай). Следва да се отбележи, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда избор на водача дали да бъде тестван с техническо средство на място или чрез даване на кръвна проба. Дори и да се извърши впоследствие медицинското изследване, каквото в настоящият случай не е извършено, то това не би освободило жалбоподателя от административнонаказателна отговорност, тъй като с медицинското изследване не се санира отказът да бъде извършена проверка с техническо средство ( в този смисъл Решение № 22225 от 4.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 6417/2024 г.; Решение № 11195 от 1.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12440/2024 г.; Решение № 2381 от 11.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 533/2024 г.).