Решение № 1048 от 18.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501183 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260249 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело № 3 642/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, Гаранционният фонд е осъден, на основание чл. 558 ал.5, във вр. с чл.557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ, да плати на П. Д. Б. сумата 90 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговата майка М. Д. Б., получила тежки телесни увреждания в резултат на ПТП от 27.04.2018г. в гр. ***, вследствие на които на 04.10.2018г. е починала, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до пълния предявен размер 200 000 лева. С решението на СГС са отхвърлени исковете с правно основание чл. 558, ал.5 във вр. с чл. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на П. Д. Б., предявени против Гаранционен фонд, за плащане на сумата 3 349,67 лева, като обезщетение за имуществени вреди-разходи за закупуване на остеосинтезен материал за оперативни интервенции и разходи за лечение и за сумата 1 380 лева – такса за престой в хоспис за периода от 01.06.2018г. до 30.07.2018г.; на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗАдв, Гаранционният фонд е осъден да плати на адв. Л.Г. сумата 2 488,50 лева за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер 3 791,25 лева; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, П.Б. е осъден да плати на Гаранционния фонд сумата 261,25 лева разноски по делото.

Решението на СГС е постановено с участието на В. Г. В.-трето лице помагач на страната на ответника ГФ.

1

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните му части е подадена от П. Д. Б., чрез пълномощника адв. Л.Г.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител сочи, че първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, е определил силно занижено по размер обезщетение, като не е съобразил установените в конкретния случай обстоятелства-тежкото емоционално състояние на ищеца в периода, в който майка му е била в коматозно състояние, всеотдайните грижи, които същият е полагал за възстановяването й от травмите, причинени от ПТП, както и обстоятелството, че синът е бил свидетел на бавната и агонизираща смърт на майка си. Според жалбоподателя съдът е нарушил и разпоредбата на чл.

51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва и изводите на състава на СГС, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е доказана. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2019г. до окончателното плащане.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК от Гаранционния фонд, чрез пълномощника юрк. Ш., е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС, в частта, с която ГФ е осъден да плати на П. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до присъдените 90 000 лева. Този жалбоподател сочи, че съдът правилно е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер 120 000 лева, но оспорва извода, че пострадалата е допринесла само с 25% за настъпването на вредоносния резултат.

Според ГФ приносът на пешеходката следва да бъде определена на 50%, тъй като по делото е категорично установено, че майката на ищеца е пресичала пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.113, т.1 ЗДвП-на необозначено за целта място. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът на П.Б. бъде отхвърлен за разликата над 60 000 лева до 90 000 лева.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК от П. Б., чрез пълномощникка адв. Г., е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба на ГФ, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Конституираният в производството В. Г. В.-трето лице помагач на страната на ответника, оспорва въззивната жалба на ищеца по спора, като излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че по делото не е установено по категоричен начин наличието на пряка причинна връзка между ПТП и смъртта на М. Б..

Решението на СГС, в частта, с която Гаранционният фонд е осъден, на основание чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ, да плати на П. Д. Б. сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Д. Б., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно 2 обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Д. Б. с искова молба, с която против Гаранционнния фонд се предявени искове с правно основание чл.558 ал.5, във вр.с чл.557 ал.1, т.2 б. „а” от КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане и за обезщетение за имуществени вреди в общ размер 4 729, 67 лева-разходи за лечение и престой в хоспис.

В исковата молба се твърди, че на 27.04.2018г. в гр. *** на бул. Стефан Стамболов до хотел Космос, пешеходката М. Б., пресичаща на пешеходна пътека, била блъсната от л.а. „Мерцедес 124“. Сочи се, че вина за настъпване на инцидента има водачът на лекия автомобил, който отнел предимството на пешеходката и блъснал същата на пешеходната пътека. Твърди се, че в резултат на ПТП М. Б. получила многобройни тежки увреждания-счупване на долните крайници и рамо и тежка черепно-мозъчна травма, от която изпаднала в безсъзнание; била приета по спешност в болницата в гр. Бургас, откъдето била изписана на 12.06.2018г. и настанена за лечение в хоспис „Царица Йоанна“ ЕООД – Варна. Сочи се, че въпреки проведеното лечение и полаганите грижи, вследствие на тежките увреждания, пешеходката починала на 04.10.2018г.

Ищецът твърди, че пострадалата при ПТП М. Б. е негова майка, като приживе между тях съществувала силна емоционална привързаност, близост, разбирателство и взаимност. Сочи, че страда от мъчителната загуба, като страданията му са повече от обичайните, тъй като в продължителен период от време той се надявал тя да преодолее и преживее последиците от тежките травми.

Твърди, че осигурил на майка си възможно най-доброто лечение и грижи, че когато била настанена в хоспис я посещавал и въпреки, че тя не можела да общува нормално, в началото разпознавала само него.

В исковата молба се твърди, че за лечението на пострадалата ищецът заплатил сумата 3 349,67 лева за закупуване на остеосинтези за оперативни интервенции и разходи за лечение, а впоследствие била заплатена и сумата 1 380 лева-такса за престоя в хосписа в периода от 01.06.2018 г. до 30.07.2018г.

Ищецът твърди също, че към датата на ПТП за л.а. Мерцедес 124 с рег. № *** не е имало валидно сключена застраховка ГО и на 26.10.2018г. сезирал с писмена претенция Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетение за причинените вреди, но ответникът не е определил, нито изплатил обезщетение.

Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ГФ да му плати претендираните суми, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ГФ оспорва предявените искове. Смята, че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена по размер и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 3 пешеходката, като твърди, че същата е пресичала неправилно пътното платно - в нарушение на чл. 108, ал.2 ЗДвП, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.

Конституираният в производството В. Г. В.- трето лице помагач на страната на ГФ, оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че пешеходката предприела косо пресичане на платното за движение и извън пешеходната пътека.

Смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е силно завишена по размер.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 27.04.2018г. в гр.*** на бул.

Стефан Стамболов до хотел Космос е настъпило ПТП с участието на л.а.

Мерцедес 124 с рег. № ***, управляван от В.В. и пешеходката М. Д. Б., при което на последната са причинени тежки телесни увреждания.

Не се спори, че във връзка с инцидента е образувано ДП № 434 ЗМ314/2018г. по описа на 02 РУМВР-Бургас, пр.пр.1256/2018г. по описа на РПБургас, водено против В. Г. В., за това, че на 27.04.2018г., около 11,25 часа, в гр.

***, на бул. „Стефан Стамболов“ пред бл. 132 в посока Военна болница, при управление на л.а.„Мерцедес Е“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Д. Б..

С постановление от 14.04.2020г. на зам.прокурор при РП-Бургас, досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” във вр. с чл. 342, ал.1 НК, е спряно.

Не се спори по делото, че М. Д. Б. е починала на 04.10.2018г. и е оставила за свои наследници по закон сина си П. Д. Б. и дъщеря си И. Д. Б., видно от представените в първоинстанционното производство препис-извлечение от акт за смърт № 1999/05.10.2018г. и удостоверение за наследници изх. № 94-0134923/11.10.2018г. на Община Бургас.

Пред СГС е изслушана и приета САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. Д., от чието заключение се установява, че ПТП на 27.04.2018г. е настъпило в гр.Бургас, около 11,20 часа- в светлата част от денонощието, при слънчево време и при суха пътна настилка; върху прав участък на пътното платно, с дребнозърнеста асфалтова пътна настилка и с еднопосочна организация на движението-две ленти за движение, разделени с прекъсната линия с обща ширина на платното 7,9 метра, като дясната лента е широка 4,2 метра, а лявата 3,7 метра; от двете страни на платното се намират бордюри с височина 0,15 метра; на 15,5 метра от ориентир две се намира началото на левия долен край на пешеходна пътека, разположена под ъгъл на пътното платно и жълта на цвят, горният край на пешеходната пътека се намира на 19,30 м от ориентир 2, а горният десен край-на 18,5 метра от ориентир 1. Вещото лице е установило, че ударът е настъпил на около 2-2,5 метра в дясно от левия бордюр на пътното платно и на около 6 метра преди пешеходната пътека, считано по посока на огледа и движението на автомобила. Изчислило е, че скоростта на движение на автомобила към момента 4 на удара е била около 50 км/ч, като е уточнило, че липсват данни за промяна на скоростта на движение от водача и следи от аварийно спиране преди удара.

Установено е, че след удара тялото на пешеходката се е възкачило на предния капак на автомобила и вследствие на отрицателното ускорение е отхвърлено напред и в дясно, като пострадалата е получила черепно мозъчна травма, счупване на двете кости на лявата подбедрица в областта на колянна става, счупване на таза и счупване с разместване на лява раменно-лопаткова става. Експертът е посочил, че като се вземат предвид получените от пешеходката увреждания може да се направи извод, че тя е пресичала пътното платно на бул. Стефан Стамболов с посока от дясно наляво и косо на оста му. Вещото лице е направило изчисления , че опасната зона за спиране на автомобила, при движение със скорост 50 км/час е 32,51 метра. Посочило е, че и при трите начина на предвижване на пешеходкатаспокоен ход, бърз ход и спокойно бягане, водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Според инж. Д., към момента на предприемане на пресичане на пътното платно пешеходката е имала техническата възможност да възприеме автомобила, както и е имала техническата възможност да предприеме пресичане на пътното платно на обозначено за тази цел място. Посочил е, че след възприемане на автомобила, пешеходката е можела да спре и да го пропусне да премине.