Решение № 504 от 23.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

КР.ира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000578 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 317 от ГПК във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 39 от 13.06.2022 година, постановено по т. дело № 6/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е осъдено „Д.-С.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В., ж.к. „Д.“, бл.10, вх. „Б“, ап.43, с адрес за призоваване гр.Х., ул. „Д.“ № 30 - адвокат Ж.Г., да опразни и върне на „Б. б. за р.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Д.И.“ № 1, следния недвижим имот: Производствено административна сграда в гр.Х., ул. „С.“ № 2, представляваща сграда с идентификатор .... и сграда с идентификатор .... по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 - 63 от 05.10.2006 год. на ИД на АК - гр.С., с площ от 908.30 кв.м., която площ включва: целия първи етаж с площ от 407.35 кв.м., състоящ се от търговски обекти /зала, щанд и складово помещение/, коридор с портиерна, 3 бр. офиси, кроялно и 5 бр. сервизни помещения; част от втория етаж, разположена в 1 източната част на сградата с площ от 322.05 кв.м., състояща се от шивашка зала, съблекалня с битов кът, 1 бр. офис - бригадир, баня и 2 бр. сервизни помещения, заедно с 63.85 % от общите части на етажа; част от третия етаж с площ от 178.88 кв.м., разположена в западната част на сградата, състояща се от директорски кабинет, секретарски офис, конферентна зала, офис, кухненски офис и коридор, ведно с 30.23 % от общите части на етажа.

Осъдено е „Д.-С.“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „Б. б. за р.“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 2 660 лева деловодни разноски.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Д. -С.“ ЕООД с оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и процесуално нарушение, изразяващо се в заличаване на допуснат свидетел. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел прекратяване на договора за наем на основание чл. 11, ал. 2, като е игнорирал твърдението на ответника, че поканата за доброволно плащане, както и нотариалната покана не са му връчвани и подписът под тях не е положен от управителя на дружеството.

Според жалбоподателя ищецът е този, който следвало да установи връчването на поканата на управителя на жалбоподателя. Връчването на поканата по нотариален ред не можело да валидира липсата на валидно прекратяване на договора за наем, който продължавал своето действие и понастоящем, след като изявлението на едната страна не било достигнало до другата. Поради това, според жалбоподателя, за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иска и той бил недопустим. Неправилна била и отмяната от съда на определението за допускане до разпит на Е. Е. в качеството на свидетел, тъй като в проведеното на 18.04.2022 година съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявил и нови обстоятелства, които свидетелят щял да установи, свързани с посещение на имота и в по-късен от първоначално заявения час – 11.00 часа, когато отново нямало представители на банката, т.е. че процедурата по приемане и предаване на имота била невъзможна поради липса на страна. Искането е да се обезсили първоинстанционното решение и да се прекрати производството поради недопустимост на иска / в жалбата е формулирано като искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска като недопустим/, евентуално да се отмени решението и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Формулирано е и доказателствено искане за допускане и разпит в качеството 2 на свидетел на Е. Е..

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Б. б. за р.“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност. Във връзка с твърденията в жалбата, че договорът за наем не е прекратен, се поддържа, че ответникът не е оспорил връчването на поканата за доброволно плащане от 07.10.2021 година веднъж лично на управителя на 08.10.2021 година и втори път с връчването на исковата молба, както и на нотариална покана от 28.04.2022 година, връчена лично на управителя на 09.05.2022 година. Ответникът не оспорвал също, че е неизправна страна по договора за наем, че е изпълнил поетите задължения за заплащане на наемна цена за периода от месец април 2021 година до месец септември 2021 година . Поради това изводите на съда за прекратяване на договора за наем на основание чл. 11, ал. 2 били правилни.

Неоснователни били и доводите в жалбата, касаещи заличаването на допуснатия свидетел. Поддържа се, че изводите за неотносимост на показанията на този свидетел към спора са правилни и не е допуснато процесуално нарушение от съда. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе събраните по делото доказателства, съдът приема следното: и

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, разгледан по реда на Глава 25, чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество съдът намира, че решението на ОС – Хасково, с което е уважен искът, е правилно.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред ОС – Хасково по т. дело № 6/2022 година е образувано по иск на „Б. б. за р.“ ЕАД срещу Д.-С.“ ЕООД с правно основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД, предявен по реда на бързото производство – глава 25, чл. 310, ал.1, т. 2 от ГПК.

3

В исковата молба „Б. б. за р.“ ЕАД твърди, че между нея като наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем на недвижим имот от 16.06.2017 година, по силата на който ищецът предоставил за временно възмездно ползване на ответника свой недвижим имот, подробно описан в договора. Първоначалният срок на договора бил шестмесечен при договорена наемна цена с ДДС 2050 лева месечно. В исковата молба са посочени шест допълнителни споразумения, сключени между страните съответно на 18.01.2019 година, 29.08.2019 година, 20.05.2020 година, 28.07.2020 година 07.10.2020 година и последното с № 6 – на 01.03.2021 година. Допълнителните споразумения касаели срока на договора, който бил продължаван, дължимата наемна цена и други плащания през съответните периоди, както и конкретизация на недвижимите имоти, предмет на договора.

Посочено е, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на наемната цена по договора за наем и шестте допълнителни споразумения към него. Поради това ищецът изпратил покана за доброволно плащане на просрочените суми в 14-дневен срок от получаването й с писмо изх. № 6349/07.10.2021 година. Поканата била получена от управителя на ответното дружество лично на 08.10.2021 година. Ответникът не заплатил дължимите суми по договора както в дадения му 14-дневен срок / до 22.10.2021 година/, така и до момента. С второ писмо изх. № 6962/2021 година ищецът уведомил ответника, че поради неизпълнение на задълженията му и съгласно чл. 11, ал.

2, считано от 23.10.2021 година договорът за наем е прекратен. В исковата молба ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал. 2, изречение трето от договора за наем, според което освобождаването на наетия имот следва да стане в срок най-късно до 3 работни дни след изтичане на срока, определен в поканата за отстраняване на нарушението, в случая до 27.10.2021 година. На 16.12.2021 година „Б. б. за р.“ ЕАД изпратила до ответника нотариална покана за отстраняване на намиращите се в имота вещи и за предаване на имота на неговия собственик на 14.01.2022 година. Нотариалната покана била връчена на ответника чрез управителя му на 20.12.2021 година. На посочената дата 14.01.2022 година имотът не бил освободен от наемателя и не бил предаден на собственика му, за което бил съставен констативен протокол от 14.01.2022 година. По тези съображения се иска осъждане на ответника да опразни и върне на „Б. б. за р.“ ЕАД процесният недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Претендират се и разноски, включително 4 юрисконсултско възнаграждение.

Изложените в исковата молба обстоятелства се установяват от представените към нея писмени доказателства.

В писмения отговор на исковата молба ответникът е направил възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск.

Първото от тях е, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, тъй като договорът за наем не е прекратен по надлежния ред и продължава своето действие. В тази връзка се твърди, че наемателят не е редовно уведомен за прекратяването - под обратната разписка от 16.11.2021 година за връчване на писмото от „С“ АД бил изписан като получател управителят на ответното дружество, но липсвал негов подпис. Посочено е също, че подписът върху обратната разписка, с която му е изпратена покана за доброволно изпълнение № 6349/07.10.2021 година не е негов и че не е получавал покана за доброволно изпълнение. Поради това липсвало редовно прекратяване на договора, а връчената му по нотариален ред покана за предаване на имота не валидирала липсата на редовно прекратяване.

Искът е оспорен като неоснователен по съображения, че договорът за наем не е прекратил своето действие и не са налице основания за освобождаване на имота и предаването му на наемодателя. Твърди се, че на посочената в нотариалната покана дата 14.01.2022 година управителят на ответното дружество заедно със своя син Е. Е. е бил в наетия обект за времето от 8.00 до 10.30 часа, но не се е появил представител на ищеца, поради което той си е тръгнал заради други ангажименти. Оспорена е легитимността на лицата, вписани в констативния протокол от 14.01.2022 година, в който е отразено, че те са посетили имота на тази дата в периода от 10,40 часа до 11,20 часа, за да го приемат, но не са открили представител на ответника. Ответникът твърди, че те не са имали такова право съобразно длъжностните си характеристики и не са били изрично упълномощени от банката за това.

Тези възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск, направени с отговора на исковата молба, се поддържат и в подадената въззивна жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.

5

По първия спорен въпрос, свързан с прекратяването на договора за наем, съдът намира следното:

В сключения между страните договор, в чл. 11, ал. 2 е уговорено, че в случай, че наемателят не изпълни което и да е от задълженията си по договора, същият може да бъде прекратен едностранно от наемодателя с изпращане на писмена покана за отстраняване на нарушението в определен срок, след изтичането на който, ако нарушението не бъде отстранено, договорът ще се счита за прекратен без необходимост от отправяне на допълнително съобщение.

Задължение на наемателя съгласно чл. 228 от ЗЗД е да заплаща наемна цена. В сключения между страните договор това задължение е възпроизведено в чл. 4, в който в ал. 1 е договорен размерът на наемната цена, променяна с последващите анекси, а в ал. 2 е посочено, че наемната цена, ведно с дължимия ДДС, е платима до пето число на текущия месец, за който е дължима, като се заплаща по банков път по вписана в ал. 3 банкова сметка на ищеца.

Писмо изх. № 6349/07.10.2021 година, отправено от ищеца до дружеството – ответник представлява покана за доброволно плащане на дължими просрочени суми по договора за наем към 28.09.2021 година в общ размер от 44619,74 лева, включващ задължения за такса битови отпадъци за 2021 година / които се дължат от наемателя съгласно допълнително споразумение № 4/28.07.2020 година/, както и неплатени наемни вноски за периода от месец април до месец септември 2021 година и неплатени просрочени суми по договора за наем, разсрочени на основание анекс от 01.03.2021 година.