Присъда № 321 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №321 от 25.11.2025 г. по НОХД №3526/2025 г. по опис на РС Варна От РП Варна е внесен обвинителен акт срещу Я. С. А., ЕГН **********, за това, че:

На 31.12.2024 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – пакет 200 гр козуначени кифли с локум и 7 бр. кюфтета на скара „Акцент“, на обща стойност 10.42 лв, от владението на Ангел Божидаров Ангелов, собственост на „ЦБА" ЕАД гр. Варна, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК.

В хода на съдебното производство по искане от подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът не поддържа обвинението, като счита процесното деяние за малозначително съобразно чл.9, ал.2 НК поради явна незначителност на обществено опасните последици и моли съда, да признае подсъдимият за невиновен.

Защитникът на подс. А. Андонов не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че деянието се характеризира с много ниска степен на обществена опасност, поради което е малозначително съобразно чл.9, ал.2 НК и не затова не представлява престъпление, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Я. А. бил многократно осъждан, като към м. декември 2024 г. последната влязла в сила от 19.03.2024 г. присъда била по НОХД №129/2024 г. по опис на РС Варна за престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК и по чл.211, вр. чл.209, ал.1 НК, с наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок пет месеца, което наказание, след групиране с други, предходно налагани наказания и приспадане на изтърпяна част от срока на групираното общо наказание, било напълно изтърпяно към 13.05.2024 г.

На 31.12.2024 г., около 18:00 ч., подс. Я. А. влязъл в магазин „Бурлекс" собственост на „ЦБА“ ЕАД гр. Варна, находящ се в гр. Варна, на бул. „Васил Левски" №35.

Подсъдимият взел от витрини в магазина 7 бр. пакетирани кюфтета на скара „Акцент“ и 200 гр. пакетирани козуначени кифлички с локум, който прибрал под дрехата си, след което напуснал търговския обект през касовата зона, без да заплати взетите хранителни продукти, непосредствено след което бил спрян от наблюдавалия действията му на охранителна камера и работещ в магазина свид. Валентин Архонтиев, комуто подс. Я. А. показал и предал намиращите се в дрехите му стоки. Тогава свид. В Архонтиев подал уведомление за случилото се до Второ РУ, ОД МВР Варна.

Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, към датата на деянието пазарната стойност на инкриминираните вещи е 10.42 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и 1 категорично установена въз основа на признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протокол за разпит на свид. В. Архонтиев и заключение по съдебно-оценителна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Констатираното поведение на подс. Я. А. несъмнено осъществява от обективна и субективна страна признаците на предвиденото в закона престъпление кражба по чл.194, ал.1 НК, чието осъществяване е останало недовършено във фазата на опита по независещи от дееца причини съобразно чл.18, ал.1 НК, доколкото поради намеса на свид. В. Архонтиев подсъдимият не е могъл да осъществи трайна фактическа власт върху отнетите вещи.

Но същевременно, процесното деяние се отличава с и особености, сочещи явна незначителност на неговата обществена опасност. Преди всичко целената с деянието облага за извършителя е в определено несъществен размер, като при това, реално увреждане за собственика не е и настъпило, защото довършването на престъплението е било предотвратено и инкриминираните вещи са останали в патримониума на техния собственик.

А реално, дори вещите да не бяха върнати, тяхната себестойност е действително до такава степен несъществена, че евентуалното увреждане не би променило извода за явна незначителност на степента на обществена опасност на конкретното деяние. При това следва да се изтъкне изрично, че инкриминираните вещи представляват минимално количество готови за консумация хранителни продукти, очевидно отнети от дееца с такава цел във вечерта срещу Нова година и този факт сам по себе си е достатъчен, за да се подчертае пълната незначителност на степента на обществена опасност от конкретното деяние. Така изтъкнатите констатации придават на настоящото деяние характер не на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, а на явна незначителност на неговата обществена опасност съобразно чл.9, ал.2, пр.2 НК, защото в конкретния случай характера и тежестта на оказаното отрицателно въздействие върху обекта на деянието добиват действително несъществено и малозначително измерение.

Действително, подс. Я. А. е многократно осъждан извършител на множество престъпни посегателства, но това обстоятелство би било от значение само при преценка за наличие на надвишаващи явната незначителност последици от деянието, докато при сторената констатация за противното, предходната съдимост на дееца не е в състояние да промени извода, че деянието не представлява престъпление.

При визираните фактически и правни изводи, съдът не намира за налични доказателства и обосновани юридически аргументи, въз основа на които да приеме, че процесното деяние притежава различна от изтъкнатата явно незначителна степен на обществена опасност, поради което счита същото за непрестъпно и затова, съобразно чл.304, пр.4 НПК, вр. чл.9, ал.2, пр.2 НК намира, че подс. Я. А. следва да бъде признат за невиновен по възведеното обвинение.

Съобразно чл.189, ал.4 НПК, при този изход на делото, сторените разноски остават за сметка на държавата.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 321 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов и прокурора В. Д. Т. като разгледа докладваното от Димо Цолов Наказателно дело от общ характер № 20253110203526 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Я. С. А., ЕГН **********, р. 11.08.2000 г. в гр. Варна, живущ в гр.

Варна, българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, осъждан, за НЕВИНОВЕН по възведеното обвинение за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК, за това, че:

На 31.12.2024 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – пакет 200 гр козуначени кифли с локум и 7 бр. кюфтета на скара „Акцент“, на обща стойност 10.42 лв, от владението на А. Б. А., собственост на „ЦБА“ ЕАД – гр. Варна, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради установяване, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и същото не представлява престъпление, на основание чл.304, пр.4, вр. чл.9, ал.2, пр.2 НПК.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. CD, ДА ОСТАНЕ към материалите по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ОС Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

1