Решение № 635 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Невин Шакирова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104740 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Групово“ ООД, ЕИК 131427898, подадена чрез процесуален представител адв. С. А. и по касационна жалба на „Одри“ ЕООД, ЕИК 204931973, подадена чрез процесуален представител адв. А. Д. против решение № 711/29.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 71/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.

3 от ГПК по въпроса: процесуално допустимо ли е възражение за прихващане, предявено от подпомагащата ответника страна с предмет лично нейно вземане срещу ищеца по първоначалния иск?

Отговорът на въпроса изисква да се изходи от устройството на гражданския процес като производство и неговите предмет, страни и правни последици; от правното положение на третото лице в процеса, както и от същността на прихващането като институт на материалното право и неговата цел.

Гражданският процес е двустранно, спорно и състезателно производство, устроено на базата на диспозитивното начало. Негов предмет е конкретно правоотношение, между страните по него, а целта – да се възстанови законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение. Ето защо гражданският процес е едновременно и защита и санкция /за едната страна е защита, за другата санкция/. Универсалната защита-санкция, която исковият процес дава, е силата на пресъдено нещо.

1

Силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява или отрича субективното право предмет на делото, заявено или отричано с иска между страните по делото, за същото искане и на същото основание /чл. 298, ал. 1 от ГПК/. По изключение решението поражда действие и по разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане /чл.

298, ал. 4 от ГПК/. По правоотлагащото възражение за право на задържане и по правопогасяващото възражение за прихващане съдът се произнася в решението, само ако установи съществуването на правото, заявено с иска. И двете са все отбранителни средства за защита, с които разполага ответникът по делото в защитата си срещу предявения иск.

Страни по граждански дела от друга страна са лицата, от чието име и срещу които се води делото /чл. 26, ал. 1 от ГПК/. Главните страни в процеса са ищец и ответник, а подпомагащата страна е допълнителна страна в процеса. Подпомагащата страна, участва в процеса, за да помага на някоя от главните страни /но я подпомага в свой интерес/. Третото лице има право да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора /чл.

221, ал. 1 от ГПК/. То не може да оттегля, да изменя или да се отказва от иска, да сключва спогодба, да признава иска, да предявява насрещен или инцидентен установителен иск.

Привлеченото трето лице има възможност да извършва позволените му процесуални действия /например да иска да се допуснат доказателства, да участва в устните състезания, да обжалва постановеното решение и др./ и няма възможност да извършва процесуални действия, които за подпомаганата страна са преклудирани /Р по гр.д. № 5985/2013г., III ГО/.

Независимо от това, процесуалното положение на привлеченото трето лице в делото не е същото и се разграничава от процесуалното положение на главните страни по делото. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 222 от ГПК, уреждаща заместване на подпомаганата страна и на чл. 224 от ГПК, уреждаща особен случай на привличане на трето лице по делото. Само в тези случаи на доброволно процесуално приемство, подпомагащата страна придобива качеството на главна, нетипична страна по делото и ограниченията в процесуалните му права отпадат. Ако привлеченото трето лице в делото имаше същото правно положение, както главните страни по делото, възможностите по чл. 222 и по чл. 224 от ГПК не биха били уредени в закона /в аналогичен смисъл ТР № 109 от 16.04.1985г. на ОСГК на ВС, постановено при действието на отменения ГПК/.

Прихващането от своя страна е способ за погасяване на задължения с ретроактивен ефект, когато две лица имат взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари /чл. 103 от ЗЗД/. Целта е погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, чрез тяхното фиктивно удовлетворяване като сурогат на реалното изпълнение и по този начин реализиране на двете правоотношения, в които носителят на потестативното право на прихващане има качеството на кредитор и длъжник на еднородни и заместими престации. Може да бъде извършено извънсъдебно или по съдебен ред.

Извънсъдебното прихващане се извършва чрез безусловно изявление на едната страна отправено до другата – титуляри на съответните насрещни вземания /чл. 104, ал. 1 от ЗЗД/.

Съдебното прихващане се извършва от ответника чрез изявлението му в процеса по предявения иск или чрез позоваване на осъществения извън процеса погасителен способ.

2

Право да направи възражение за прихващане във висящия съдебен процес има не само титулярът на вземането, с което се иска да се компенсира вземането по основния иск, но и подпомагащата страна в процеса, която не е носител на самото вземане. С оглед особеното правно положение на подпомагащата страна в процеса обаче /помага на главна страна в свой интерес/, същата не може да прави възражение за прихващане в процеса между главните страни с предмет лично нейно вземане с вземането на една от главните страни по основния иск, нито да упражнява други лични отбранителни средства срещу насрещната страна. Това е така, тъй като подпомагащата страна не участва в чуждия процес, за да защитава лично свое спорно право, различно от спорното право, предмет на делото, а като подпомагаща страна в чуждия процес, в който е привлечена по волята на една от страните, помага на последната за защита на нейните права по предмета на делото, с оглед бъдеща охрана на собствения си интерес. Правоотношенията между подпомагащата страна и насрещната страна са извън предмета на делото, в което първата е привлечена. Ето защо и реализацията /изпълнението/ на тези насрещни правоотношения не може да повлияе на развитието на правоотношението, предмет на делото. Така СПН на решението по дефиниция обхваща спорното право по предявения иск /правоотношението между ищеца и ответника/, а не и правоотношението между главна страна и третото лице помагач, извън предмета на делото.

Да се приеме, че подпомагащата страна може да прави възражения за прихващане /и/или възражения за право на задържане/ с предмет лично нейно вземане, произтичащо от кое да е правоотношение между нея и насрещната страна по основния иск, различно от предмета на делото, означава да се разширят недопустимо и в нарушение на диспозитивното начало предмета и страните по делото, както и пределите на действие на решението по чл. 223 от ГПК спрямо тези по чл. 298 от ГПК. А съгласно действащата законова уредба, установителното действие на решението в отношенията между третото лице и насрещната страна по чл. 223, ал. 1 от ГПК не е различно и не надхвърля пределите на СПН на решението по предявения иск.

Ето защо, съдебният състав на ВКС дава следния отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос: процесуално недопустимо е възражение за прихващане, предявено от подпомагащата ответника страна с предмет лично нейно вземане срещу ищеца по първоначалния иск. Принципно е процесуално допустимо възражение за прихващане, предявено от подпомагащата ответника страна с предмет вземане на подпомаганата страна срещу ищеца по основния иск.

По касационните основания:

Касаторите „Групово“ ООД и „Одри“ ООД, чрез процесуални представители излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за извършване на съдебно прихващане, доколкото третото лице помагач не може да прихване задължението на ответника към ищеца със свое насрещно лично вземане от него, доколкото в случая не е налице насрещност на страните и на вземанията. Поддържат също, че предмет на настоящото производство е вземането на ищеца от ответницата П. Ш. за остатъка над 3 уважения частичен иск по гр.д. № 9033/2011г. на СГС и това нейно задължение не може да бъде прихванато от вземането на третото лице /П. Ш./ по запис на заповед от 21.03.2008г.

Предявеното в последващ процес възражение за прихващане в този смисъл е преклудирано от обективните предели на силата на пресъдено нещо, разпростираща се върху юридическите факти, касаещи възникването и съществуването на вземането по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

Ответниците по касация П. Ш., И. Ш. и И. Ш. – правоприемници по закон на починалия в хода на делото ответник, чрез процесуален представител адв. М. Ш. оспорват касационните жалби като неоснователни. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд потвърдил първоинстанционно решение на СГС, с което на основание чл.

61, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от „Групово“ ООД, ЕИК 131427898 срещу П. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 131 175.90 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане в размер на 161 175.90 лева, за част от което, предявен частичен иск с цена от 30 000 лева е уважен между същите страни с влязло в сила на 06.01.2020г. решение по гр.д. № 9033/2011г. по описа на СГС, като до доказания размер от 80703.75 лева искът е отхвърлен поради извършено прихващане с вземането на П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] – трето лице помагач на страната на ответника П. Н. Ш., което вземане е установено с влязло в сила на 12.10.2021г. решение по гр.д. № 5154/2014г. по описа на СГС за сумата от 164 000 лева, дължима по издаден от „Групово“ ООД /с предходно наименование „Максстрой 2005“ ООД/ запис на заповед от 21.03.2008г. за сумата от 164 000 лева, с падеж на 21.04.2008г., а за горницата от 50472.15 лева – като недоказан по размер, представляваща вземане за водене на чужда работа без пълномощие, равно на помалката сума измежду стойността на извършените от ищеца разноски за изграждане и увеличената стойност на придобитите в режим на СИО от П. и П. Ш. три самостоятелни обекта – апартаменти №№ 13, 15 и 16, изградени въз основа на учредено в полза на ищеца право на строеж с договор от 14.06.2007г. и договор по НА № 105/01.04.2008г. за покупко продажба на 3/4 идеални части от право на строеж за надстрояване с един етаж и тавани на съществуваща триетажна жилищна сграда в гр. С., район „К.“,[жк], [жилищен адрес] изградена в УПИ *, кв.*, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2014г. до окончателното плащане на задължението.

Решението е постановено при участието на „Одри“ ЕООД, ЕИК 204931973, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца „Групово“ ООД /цесионер по договор за цесия сключен с ищеца на 29.09.2020г./, както и при участието на П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на трето лице помагач на страната на ответницата П. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН].

След постановяване на въззивното решение ответницата П. Н. Ш. е починала на 04.07.2023г., като с определение от 07.08.2023г. на основание чл. 227 от ГПК в качеството на правоприемници на починалата в хода на делото страна са конституирани наследниците й 4 по закон П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН], И. П. Ш. с ЕГН [ЕГН] и И. П. Ш. с ЕГН [ЕГН].

За да постанови решението си въззивният съд приел за процесуално допустимо въведеното в процеса от третото лице помагач на страната на ответницата П. Ш. възражение за прихващане с негово вземане по запис на заповед. Обосновал, че това възражение не е преклудирано от произнасянето по първоначално предявения частичен иск. Възражението на ищеца, че трето лице помагач не може да прави възражение за прихващане, приел за неоснователно с аргумент, изведен от правната доктрина /„Възражението за прихващане в съдебния исков процес“, Попова., В., изд. Фенея, 2002г., л. 291/, че ако искът е предявен срещу единия от съпрузите за тяхно солидарно задължение към ищеца /както е в случая и което не е спорно между страните/ и другият съпруг е встъпил или е привлечен в делото като трето лице-помагач, той може да предяви възражение за прихващане със свое насрещно вземане към кредитора, като едновременно с това се прави компенсаторно волеизявление.