Определение № 26229 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26229 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110147094 по описа за 2025 година

Производството е исково и се намира в стадия по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявени обективно и субективно съединени искове от А. С. и „Екуипкс" ЕООД първоначално срещу „Българо-американска кредитна банка" АД (БАКБ АД), „Глобъл Сървис БГ" ЕООД, А. М. и А. А..

В първоначалната си искова молба ищците твърдят, че са в договорни отношения с ответника „Глобъл Сървис БГ" ЕООД за оказване на съдействие при стартиране на бизнес и счетоводно отчитане. Твърди се, че този ответник, чрез служителя си А. А., не е оказал необходимото съдействие при откриването и оперирането с банкови сметки на дружеството. Ищците твърдят, че са открили сметка в БАКБ АД, но през месец юни 2025 г. са започнали да изпитват затруднения при разплащане на фактури към чуждестранни контрагенти („Алфтип лимитед" и „Ай Би Си"). Твърди се, че БАКБ АД, чрез служителя си А. М., е изисквала множество неясни документи, бавела е обработката им и в крайна сметка неоснователно е блокирала сметката на дружеството. В резултат на това поведение ищците твърдят, че са претърпели вреди: пропуснати ползи в размер на 200 000 лв. от неосъществена търговска дейност поради невъзможност за закупуване на техника; 14 668,73 лв. платени лихви по заем поради блокирани средства; и сторени разходи за транспорт и хотел в България от физическото лице.

В уточняващата искова молба, ищците конкретизират правното основание, размера и петитума на предявените искове, както и качеството, в което ги предявяват. На първо място се изяснява, че двамата ищци, физическото лице А. С. и юридическото лице „Екуипкс" ЕООД, действат при условията на обикновено другарство по смисъла на чл. 215, т. 2 от ГПК.

Уточнява се материалноправната легитимация по сключените договори, като се посочва, че рамковият договор за платежни услуги е сключен между „Екуипкс" ЕООД и „БАКБ" АД, а договорът за съдействие за стартиране на бизнес е сключен между физическото лице А. С. и „Глобъл Сървис БГ" ЕООД.

Изрично се навеждат твърдения, че „Екуипкс“ ЕООД черпи права и 1 претендира вреди от втория договор в качеството си на трето ползващо се лице.

Въз основа на това, ищците предявяват главни искове на договорно основание, които са насочени в условията на разделност единствено срещу двете юридически лица, тъй като само с тях има договорни отношения. Иска се тяхното осъждане в условията на алтернативност, което означава, че се претендира присъждане на пълния размер на вредите алтернативно от едната или от другата фирма. Тези главни искове са предявени като частични.

Относно исковете на ищеца А. С. се предявява главен иск срещу „БАКБ" АД, а в условията на алтернативност срещу „Глобъл Сървис БГ" ЕООД, за заплащане на сумата от 500 лева. Тази сума е предявена като частична претенция от пълен размер от 10 656,59 лева, като пълният размер е изрично коригиран в уточняващата молба от първоначално посочените 26 498,67 лева. Сумата представлява обезщетение за претърпени загуби от реално сторени разходи за хотелски престой, включващи 7 471,37 лева към „София Хотел Балкан" и 3 185,22 лева към „Бохемия", както и разходи за транспорт и самолетни билети по време на престоя му в град София.

Относно исковете на ищеца „Екуипкс“ ЕООД, последният предявява главни искове срещу „БАКБ" АД, а в условията на алтернативност срещу „Глобъл Сървис БГ" ЕООД, за заплащане на две отделни суми. Първата сума е в размер на 1 000 лева, предявена като частична претенция от пълен размер от 200 000 лева. Тя представлява обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от невъзможност за закупуване, преработка и продажба на специфично механично и строително оборудване поради блокирана търговска дейност. Втората сума е в размер на 500 лева, предявена като частична претенция от пълен размер от 14 668,73 лева. Тази сума представлява обезщетение за претърпени загуби от реално платена лихва по договор за паричен заем, сключен с Джузепе Фани, за месец юни 2025 година, през който период дружеството не е могло да ползва заемните средства.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените главните искове на договорно основание, ищците предявяват евентуални искове за обезщетение на извъндоговорно (деликтно) основание за непозволено увреждане. При тези евентуални искове се претендира солидарно осъждане на всички първоначално посочени в исковата молба четирима ответници – двете юридически лица („Българо-американска кредитна банка“ АД и „Глобъл Сървис БГ“ ЕООД) и техните служители (А.

М. и А. А.). Евентуалните искове са за същите частични размери, произтичащи от същите пълни размери на претърпените вреди, като претенциите са разпределени по следния начин:

Искове на ищеца А. С.: Ищецът А. С. предявява евентуален иск срещу четиримата ответници („БАКБ“ АД, „Глобъл Сървис БГ“ ЕООД, А. М. и 2

А. А.) да му заплатят солидарно сумата от 500 лева. Тази сума е предявена като частичен иск от пълния размер на вредата от 10 656,59 лева, която представлява претърпени имуществени загуби от реално сторени разходи за пътуване, транспорт и хотелски престой.

Искове на ищеца „Екуипкс“ ЕООД: Ищецът „Екуипкс“ ЕООД предявява евентуални искове срещу същите четирима ответници („БАКБ“ АД, „Глобъл Сървис БГ“ ЕООД, А. М. и А. А.) да му заплатят солидарно следните суми:

Сумата от 1 000 лева, предявена като частичен иск от пълния размер на вредата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от възпрепятствана търговска дейност.

Сумата от 500 лева, предявена като частичен иск от пълния размер на вредата от 14 668,73 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби от реално платени лихви по договор за заем през периода на блокиране на сметката.

Към всяка една от посочените главници по евентуалните искове ищците претендират да им бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от 27.08.2025 година до окончателното изплащане на задълженията.

С влязло в сила Определение от 16.04.2026 г ., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството в частта по предявените осъдителни искове срещу физическите лица А. М. и А. А., поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, изразяващи се в непосочване на пълни индивидуализиращи данни и адреси за призоваване. Производството по делото по отношение на деликтните искове е продължило само по отношение на юридическите лица „Българо-американска кредитна банка" АД и „Глобъл Сървис БГ" ЕООД.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът „Глобъл Сървис БГ" ЕООД оспорва предявените искове изцяло както по допустимост, така и по същество. Относно допустимостта, ответникът навежда доводи за липса на активна материалноправна легитимация по главния иск на „Екуипкс“ ЕООД, тъй като договорът за съдействие е сключен единствено с физическото лице А. С., а в него липсва изрична уговорка в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. Възразява се и срещу активната легитимация на А. С. да претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и платени лихви, които са настъпили в патримониума на отделен правен субект, а именно юридическото лице. Прави се и възражение за недопустимост на евентуалния иск срещу служителя А. А., като се сочи, че при деликтна отговорност за 3 вреди, причинени от служител при изпълнение на възложена работа, отговорността на работодателя изключва личната деликтна отговорност на служителя. По съществото на спора ответникът оспорва наличието на договорно задължение за оказване на съдействие при банкови операции.

Твърди се, че основният договор е само за счетоводно обслужване, докато съдействието пред банки е уредено в Анекс А като допълнителна услуга срещу допълнително заплащане, каквато ищците не са възлагали и плащали.

Ответникът твърди, че е изпълнил добросъвестно задълженията си, като е предал цялата документация на 26.08.2025 г. на упълномощен представител на ищеца, с което отношенията са фактически прекратени. Навеждат се възражения за забава на кредитора, тъй като А. С. не е отговарял на многократни опити за контакт по телефон и имейл на 02.10.2025 г. Ответникът се позовава и на изрични договорни клаузи, които изключват отговорността му за пропуснати ползи и косвени вреди, и ограничават максималния размер на отговорността за виновно неизпълнение до размера на платеното годишно възнаграждение от 2400 евро. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между действията на счетоводното дружество и блокирането на банковите сметки, което е суверенно право на банката въз основа на мерките срещу изпиране на пари. Оспорва се твърдението за дискриминационно поведение, като се сочи, че дружеството е специализирано в работа с чужденци. Оспорва се реалността и доказаността на претендираните пропуснати ползи и разходи. Заедно с това ответникът открива производство по оспорване на истинността на редица писмени доказателства, представени от ищците, включително издадените фактури, договора за паричен заем, електронната кореспонденция и разходооправдателните документи за транспорт и престой.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът „Българо-американска кредитна банка" АД също оспорва изцяло предявените искове. Относно допустимостта се възразява, че искът на А. С. на договорно основание е недопустим, тъй като рамковият договор за платежни услуги от 11.03.2025 г. е сключен единствено с юридическото лице „Екуипкс" ЕООД, поради което физическото лице не може да черпи права от него.

Оспорва се и наличието на основание за солидарна отговорност с другия ответник. По съществото на спора банката твърди, че не е налице неизпълнение на договорни задължения, а всички нейни действия са продиктувани от императивните изисквания на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Ответникът излага подробна фактическа обстановка, според която „Екуипкс" ЕООД е новоучредено дружество с общ предмет на дейност, което е декларирало очакван месечен оборот до 50 000 лева. Въпреки това, в периода от 17.03.2025 г. до 08.04.2025 г. то е получило седемнадесет превода в особено големи размери като заем от физическо лице от Италия. Впоследствие дружеството е наредило изходящи преводи към Сиера Леоне и Великобритания, като един от преводите е върнат от кореспондентската банка поради регулаторни причини. Банката твърди, че 4 тези факти са породили основателно съмнение и задължение за извършване на комплексна проверка, изясняване на произхода на средствата и събиране на допълнителна документация, включително попълване на Декларация по чл.

28. Твърди се, че предоставената от ищеца информация е била разнопосочна и противоречива, поради което банката е имала законово и договорно право, съгласно Общите си условия, да забави или откаже изпълнението на платежните операции и да блокира сметката. Оспорва се наличието на дискриминационно поведение от страна на служителите, като се подчертава, че официалният език за комуникация според договора е българският, а банката е създала условия за улеснен достъп до нужните бланки. Оспорва се причинната връзка между действията на банката и вредите, като се сочи, че разходите за лихви произтичат от отделен договор за заем с трето лице, пътуването до България и отсядането в луксозен хотел са личен избор на ищеца, а пропуснатите ползи са хипотетични, несигурни и част от обичайния стопански риск. Прави се евентуално възражение, че дори да има неизпълнение, претендираните вреди не подлежат на обезщетяване, тъй като са били напълно непредвидими към момента на сключване на договора по смисъла на чл. 82 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази изложените в исковата и уточняващата молба обстоятелства и формулираните петитуми, намира, че правната квалификация на предявените главни искове е по чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл.