Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 963 от 11.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 698/2024
Вид
Определение № 963
Подписан
11.12.2024
В сила
11.12.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. гр. Добрич, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500698 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №3117/03.10.2024г. на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, представлявано от управителя И.М.Ш., чрез юрисконсулт С.С., срещу определение №365/09.09.2024г. , с което се оставя без уважение молбата на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за изменение на решение №24/19.02.2024г. по гр.д.№81/2023г. на РС- Каварна, в частта относно присъденото с решението на адвокат П. С. П. вписан в Софийска адвокатска колегия, с личен №1300751210, ЕИК 180639388, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 733,25 лева за безплатно процесуално представителство на Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш., в производството по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на Окръжен съд - Добрич.

Жалбоподателят счита за неправилен и необоснован решаващия извод на съда за отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта на определеното на адвоката възнаграждение за безплатна правна защита, тъй като няма основание при определяне на размера на дължимото възнаграждение съдът да се позове на мотивите на ОС-Добрич в определение №623/2024г.; при приложение на актуалната съдебна практика-решение С438/22 на СЕС, съдът следва да присъди възнаграждение под минимума на 1

Наредба №1/2004г. или в справедливия според жалбоподателя размер от 150лева. Счита, че дори и да не следва да се приложи цитираната практика , присъденото възнаграждение следва да се определи в размера по чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 400лева.

В писмен отговор насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, обосновано с преклудиране на правото на възражение за прекомерност, неприложимост на цитираната практика на СЕС, тъй като Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не противоречи на чл.101, пар.1 и пар.2 от ДФЕС, присъдения адвокатски хонорар отговарял на чл.36, ал.2 от ЗА с оглед характера на правоотношенията, продължителността на делото, материалния интерес и реално положения труд.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е съобщено на 27.09.2024г., частна жалба се явява подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, изтичащ на 04.10.2024г., чрез изпращането и по куриер на 02.10.2024г., и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение №24/19.02.2024г. по гр.д.№81/2023г.на РС-Каварна, е уважен установителен иск на Т. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Ш., срещу "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул."Витоша" № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес сграда "България", с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, че Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., сключен между АЙ ТРЪСТ ЕООД и Т. Л. Д., е нищожен поради това, че посоченият в договора за потребителски кредит, обезпечен с договор за поръчителство от 01.03.2022г., годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите.

Съдът е разпределил отговорността за разноските като е осъдил „АЙ ТРЪСТ” ЕООД да заплати на Т. Л. Д. сумата 173,30 лева съдебно деловодни разноски в производството, както и да заплати на упълномощения от нея адвокат П. С. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 879,90 лева представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото и сумата 733,25 лева адвокатски хонорар за 2 производството по в.ч.гр.д. № 512 на ОС Добрич.

По повод молба на "Ай Тръст" ЕООД от 20.03.2024 г., по реда на чл.248 от ГПК, с определение №157/15.04.2024г. районният съд е изменил решението в частта на присъденото на адвокат П. С. П. адвокатско възнаграждение по делото/намалил го е от 879,90 лева на 400лева/ и оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС Добрич.

Срещу определение №157/15.04.2024г.по гр.д.№81/2023г.е подадена частна жалба от адвокат П. С. П., по която е образувано в.ч.гр.д.

№449/2024г.на ДОС. С определение №623/01.08.2024г. по същото дело определението на районния съд е отменено в частта, в която дължимото на адвокат П. С. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение по делото е намалено от 879,90 лева на 400лева, и е постановено изменение на решението в тази част чрез намаляване на дължимото на адвокат П. С. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение по делото от 879,90 лева на 733,25 лева. Отменен е и отказа на съда да разгледа искането на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за изменение на решение № 24 от 19.02.2024г. по гр.д.№ 81/2023г. РС-Каварна и в частта на присъдения адвокатски хонорар за производството по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС – Добрич, като делото е върнато на РС-Каварна за разглеждане и произнасяне по искането на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за изменение на решението и в тази част – в частта на присъденото в полза на П. С. П. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 733,25 лева за безплатно процесуално представителство на Т. Л. Д. по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС – Добрич.

С обжалваното определение №365/09.09.2024г. районният съд се е произнесъл именно по това искане, като го е отхвърлил. Приел е, че следва да се съобрази с мотивите на ДОС обективирани в определение № 623/01.08.2024 г., досежно начина на определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, обема на извършените процесуални действия от представителя и правната сложност на производството, респ.че няма основание за намаляване на отпеределения размер от 733.25лева на адвокатското възнаграждение за частното производство..

Определението е неправилно.

3

В случаят се оспорва размера на определеното от районния съд възнаграждение на адвокат П. С. П. за безплатното процесуално представителство по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Т. Л. Д. по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ДОС - сумата от 733,25 лева. Безспорно, с решението по съществото по спора решаващият съд следва да разпредели разноските, сторени в производството по повод частното обжалване. При осъществено процесуално представителство в частното производство по обжалване на акт на съда за спиране на исковото производство на основание чл.633, вр.чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и с оглед изхода от производството/отмяна на спирането/, адвокат П. С. П. има право на възнаграждение, определено от съда. Тъй като размерът на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА не се договаря, а се определя служебно от съда, спор относно размера може да бъде повдигнат по реда на чл.248 от ГПК, респ.неоснователно е възражението на ответната по жалбата страна за преклудиране на правото на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. При определяне на конкретния размер на възнаграждението съдът не е обвързан от претендирания от самия адвокат размер. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производства по частни жалби възнаграждението е определено на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не помалко от предвиденото в чл. 11, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството – 1/2 от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Според чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба възнаграждението е 400лева, а когато жалбата се разглеждат в открито заседание – 600лева.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи (по Наредбата за заплащане на правната помощ – при предоставяне на правна помощ и при определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността 4 на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Разпоредбата на чл.

38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При преценка на тези обстоятелства- осъществена правна помощ, изразяваща се в изготвяне на частна жалба срещу преграждащ развитието на делото акт, разгледана в закрито съдебно заседание, в случая въззивната инстанция намира, че дължимото възнаграждение на осъществилия защитата на жалбоподателката по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС- Добрич адвокат П. С. П., следва да се определи в рамките на минимума по чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.11 от същата наредба, който съда приема като ориентир, а именно 400 лева.

Молбата на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за изменение на решението в частта на присъденото в полза на адвокат П. С. П. адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА за производството по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС Добрич е основателна. Обжалваното определение следва да се отмени, като въззивният съд постанови изменение на решението чрез намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на осъществилия защитата на ищцата в качеството и на жалбоподателка по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС- Добрич адвокат П. С. П. от 733, 25 лева на 400лева.

Жалбоподателят претендира разноски, но въпреки постигнатия резултат, съдът не следва да присъжда такива. В производството по чл. 248 от ГПК разноски не се дължат, тъй като същото няма самостоятелен характер, в него 5 само се изменя или допълва решението/определението в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски (така определение № 74/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1103/2018 г., ІІ г. о., ГК на ВКС и цитирана в него съдебна практика).

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението, което в случая е по иск с цена под 5000лева.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №365/09.09.2024г.по гр.д.№81/2023г.на РСКаварна , с което се оставя без уважение молбата на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899, за изменение на решение №24/19.02.2024г. по гр. д. № 81/2023 г. на РС- Каварна, в частта относно присъденото на адвокат П. С. П., вписан в Софийска адвокатска колегия, с личен №1300751210, ЕИК 180639388, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 733,25 лева за безплатно процесуално представителство на Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш., в производството по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на Окръжен съд - Добрич., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: