Решение № 493 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично при закрити врати заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100902280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по подадена молба по чл.625 ТЗ от „С.М.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, за откриване на производство по несъстоятелност на „Х.Б.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******.

Твърди се, че молителят е кредитор на длъжника на вземания по три договора – Договор за наем на автомобил № 01000671/00001 от 28.08.2019 г., Договор за лизинг на автомобил № 01000671/0002 от 21.06.2021 г. и Договор за лизинг на автомобил № 01000671/00003/21.06.2021 г., като за заплащането им била сключена Спогодба от 31.03.2023 г., по силата на която страните приели, че общият размер на задълженията по трите договора е 69 156 лв. и уговорили разсроченото им плащане съгласно погасителен план, неразделна част от спогодбата. Ответникът спрял плащанията след 21.06.2023 г., като и до момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ не е заплатил задълженията си, считано от падежа на третата погасителна вноска по спогодбата - 21.04.2023 г., които възлизат на главница от 69 156 лв., договорна лихва в размер на 1 021.40 лв. и лихва за забава за периода 21.04.2023 г. – 06.12.2023 г. в размер на 5 564.95 лв. Поддържа се, че с оглед изложеното са налице предпоставките на чл. 607а, ал.1 и чл. 608, ал.1, т.1 и чл. 608, ал.3 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника „Х.Б.“ ООД, тъй като той не е в състояние да изпълни паричните си задължения по сключената спогодба, спрял е плащанията по трите договора, респективно – по спогодбата, следователно е неплатежоспособен търговец. Сочи се, че против дружеството имало висящи четири изпълнителни производства. Поддържа се, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност считано от 01.08.2021 г., от която падежна дата не са платени възнагражденията по трите договора.

Иска се постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Х.Б.“ ООД поради наличието на предпоставките на чл. 607а, ал.1 и чл. 608, ал.1, т.1 и чл.

608, ал.3 от ТЗ – на основание състояние неплатежоспособност.

Ответникът „Х.Б.“ ООД, редовно призован по смисъла на чл. 50, ал.2 ГПК, не е взел становище по молбата.

1

По делото са събрани писмени доказателства. Прието е неопорено заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ).

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата – „Х.Б.“ ООД е капиталово търговско дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ към АВп на 03.12.2018 г., което към депозирането на молбата е с регистриран капитал от 1 449 лева, разделен на 1449 дяла, всеки на стойност 1 лв.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че последният обявен по партидата на дружеството ГФО е за 2020 г., като са подадени заявления за обявяване на ГФО за 2021 г. и за 2022 г., които са със статус „Обработва се“.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за дружеството няма извършени вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от СДВР – Отдел "Пътна полиция" и представена справка от централна база на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за липса на регистрирани МПС на името на „Х.Б.“ ООД.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и представена справка за задълженията на „Х.Б.“ ООД към 14.12.2023 г., постановления за наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК и за започнати действия по принудително изпълнение.

Видно от приетото по делото заключение на СФИЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, поради непредоставянето от ответника на достъп до счетоводната му документация, то е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и от публикуваната в ТР информация, включително подадените ГФО за периода 2020 – 2022 г., а за периода 2023 г. и междинен финансов отчет към момента на изготвяне на заключението – м. 02.2024 г. вещото лице е заложило нулеви балансови стойности, като в текущите задължения са добавени установените публично-правни задължения. Вещото лице дава заключение, че за за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. нетекущите /дълготрайни/ активи на ответното дружество съставляват съответно 77.01%, 88.96% и 79.27%, а за 2023 г. и към м.02.2024 г. са заложени съответно нулеви стойности. Най-голям дял заемат машини и оборудване.

Текущите /краткотрайни/ активи заемат незначителна част от имуществото и съставляват съответно 22.99%, 11.04%, 20.73% за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. За 2023 г. и към м.02.2024 г. са заложени нули, предвид непредоставянето от ответника на достъп до счетоводните му документи. Собственият капитал за 2020 г. и за 2022 г. е отрицателна величина, което се дължи на реализирани непокрити загуби, а за 2021 г. е положителна величина. И през трите години дружеството реализира загуби в размер съответно на 386 хил. лв., 304 хил.лв. и 177 хил лв., а за 2023 г. няма данни. Краткосрочните задължения към 31.12.2020 г. са в размер на 303 хил.лв., към 31.12.2021 г. – 259 хил.лв., към 31.12.2022 г. – 405 хил.лв. и към 31.12.2023 г. – 186 хил.лв., включително 117 хил.лв. задължения към НАП и 69 хил.лв. задължения към доставчици – молителя „С.М.“ ЕООД. Като дългосрочни задължения в наличните баланси за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са отразени задължения към банки, които са в размер на 274 хил лв. към 31.12.2020 г., 340 хил.лв. към 31.12.2021 г., 344 хил.лв. към 31.12.2022 г., а към 31.12.2023 г. няма данни.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза коефициентът на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2020 г. е 0,36, към 31.12.2021 г. – 0,29, към 31.12.2022 г. – 0,34, а за 2023 г. и към 02.2024 г. са заложени нулеви стойности. Коефициентът на бърза ликвидност е както следва: към 31.12.2020 г. е 0,34, към 31.12.2021 г. – 0,22, към 31.12.2022 г. – 0,31, а за 2023 г. и към 02.2024 г. са заложени нулеви стойности. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност също са под препоръчителните стойности за целия изследван период. Изводите са, че коефициентът на обща ликвидност през целия изследван период е под препоръчителните стойности, което показва, че дружеството не може да 2 погасява задълженията си с краткотрайните си активи. През наблюдаваните периоди то не разполага с достатъчно ликвидни активи и се отчита задълбочаваща се недобра обща ликвидност. Коефициентът на бърза ликвидност също е под референтните граници, като това се дължи на увеличаването на текущите задължения на предприятието през 2020 – 2022 г., сравнително нисък размер и относителен дял на парични средства и намаляване на размера на краткосрочните вземания.

Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2020 г. е – 0,18, към 31.12.2021 г. - 0,15, към 31.12.2022 г. – -0,12, към 31.12.2023 г. - -0, при препоръчителна стойност над 0,33.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, установени в разпоредбите на чл. 607а, чл. 608 и/или чл. 742 (в зависимост от заявеното основание), чл. 625 (при неплатежоспособност) или чл. 742, ал.2 (при свръхзадълженост) и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 или чл. 742, ал.2 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (при неплатежоспособност) и търговец с правно–организационна форма ООД, АД или КДА (при свръхзадълженост); 3) да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени в чл. 608, ал. 1 от ТЗ категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане от категорията на тези, посочени в чл. 608, ал.1 от ТЗ; 5) имуществото на дружеството да не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения – при свръхзадълженост и 6) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

Основанието, на което се позовава молителят за откриване на производство по несъстоятелност, е неплатежоспособност.

В случая предпоставките за това са налице.

Безспорно е качеството на „Х.Б.“ ООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ , тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Относно активната материалноправна легитимация на молителя:

По делото са представени доказателства, че между „С.М.“ ЕООД и „Х.Б.“ ООД са сключени Договор за наем на автомобил № 01000671/00001 от 28.08.2019 г. и два договора за лизинг на автомобили - Договор № 01000671/00002 от 21.06.2021 г. и Договор № 01000671/00003/21.06.2021 г. Видно от сключена спогодба от 31.03.2023 г., изискуемите неплатени задължения на „Х.Б.“ ООД, произтичащи от Договор № 01000671/00002 от 21.06.2021 г. и Договор № 01000671/00003/21.06.2021 г., са в общ размер на 69 156 лв., като страните са уговорили разсроченото им плащане в периода м. април 2023 г. – м. април 2026 г., по подписан погасителен план.

Видно от тези доказателства, молителят притежава изискуеми вземания срещу ответника „Х.Б.“ ООД, произтичащи от двустранни търговски сделки, като не се установява към момента на приключване на съдебното дирене те да са погасени от длъжника.

С оглед на това следва да се приеме, че молителят е активно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството „Х.Б.“ ООД.

Относно неплатежоспособността:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея се съдържа в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Според нея неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни някое от посочените в разпоредбата задължения. Това състояние трябва да не е временно, по аргумент от разпоредбата на чл. 631 ТЗ, и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

3

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под "спиране на плащанията" по см. на чл. 608, ал. 3 ТЗ на база на легалното определение на понятието "неплатежоспособност", следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията на публичноправни задължения към НАП и на такива, произтичащи от търговски сделки, предполага състояние на неплатежоспособност съобразно законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който в настоящото производство не представя доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания, или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите /също аргумент о т чл. 631 ТЗ/. От събраните по делото доказателства действително се установява, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.