Решение № 18 от 14.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500001 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 85/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, изменено с Определение от 25.11.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр.

София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата, да заплати на С. М. С., ЕГН **********, от гр.

Горна Оряховица, *********, със съд. адрес: гр. Велико Търново, ********, офис 2, адв.

Е.Д. от АК – Велико Търново сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу С. М. С., наказателно производство по ДП № 771/2017 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица за престъпление по чл. 343б, ал. З от НК, което е прекратено с постановление от 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 2 000 лв. до пълния заявен размер от 28 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр.

1

София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата, да заплати на адв. Е.С. Д., с ЕГН **********, Личен № 180*******, в Единния регистър на адвокатите от Адвокатска колегия - Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ******** за оказаната безплатна адвокатска помощ на С. М. С., сума в размер на 97.86 лв.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от С. М. С., ЕГН ********** от гр.

Горна Оряховица, *********, съд. адрес: гр. Велико Търново, ********, офис 2, чрез адв.

Е.Д. от АК – Велико Търново против Решение № 85/05.07.2021 год., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част. Излага се, че на първо място първоинстанционният съд не бил отдал необходимото значение на продължителността на наказателното производство, през който период настъпили сериозни промени в личната сфера на обвиняемия, отношенията в социалната му сфера. В този смисъл неправилен бил изводът на съда, че воденото наказателно производство не било довело до промяна на отношението към ищеца, нито промяна в ежедневието му. Не бил взет под внимание и фактът, че продължителността на наказателното производство не било обусловено от неговата сложност и събирането на множество доказателства. Предвид това се излага, че присъденото обезщетение за претърпените от ищеца вреди било изключително занижено и несправедливо спрямо причинените му вреди. На следващо място се твърди, че при определяне на обезщетението съдът не бил взел предвид и факта, че в резултат на отнемането на свидетелството за управление на МПС ищецът загубил работа и препитанието си. Неправилен бил изводът на съда, че тъй като свидетелството за управление на МПС било отнето с налагане на ПАМ, това били вреди от действията на административни органи и следвало да се претендират по друг ред. Излага се обаче, че воденото срещу ищеца наказателно производство и повдигнатото му обвинение били на практика единствената причина за отнемане на свидетелството му и след прекратяването му, то било върнато, поради което и претърпените вреди в резултата на отнемането на СУМПС следвало да се приемат като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Излага се, че в случая не би следвало да има значение от кого е издадена заповедта за налагане на ПАМ, доколкото издаването, респ. прекратяването на действието на заповедта, е в пряка зависимост от образуването/прекратяването на наказателното производство, поради което тези вреди следвало да се обезщетят адекватно в настоящото производство. Този неправилен извод от своя страна довел до незаконосъобразност на постановения съдебен акт в отхвърлителната му част.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратура на Република България, гр. София, ул. ”Витоша” № 2.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 306/2020 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от С. М. С. от гр. Горна Оряховица против Прокуратура на Република България иск с посочено в молбата правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. второ, алт. втора от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди за сумата от 28 000 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че на 13.12.2017 г., докато шофирал собствения си автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ВТ 22****, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Хаджи Димитър“ бил спрян за проверка от полицейските служители К. и К., от които му била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, а в последствие в сградата на РУ – Горна Оряховица - тест за наркотици с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с № ARHJ0011, което отчело наличие на метаамфетамин. Като видял тези показания ищецът отрекъл употреба на наркотици.

Извършен му бил обиск и проверка на лекия автомобил, но не били установени вещи представляващи интерес за служителите на МВР. Била издадена Заповед за задържане рег.

№ 268зз-306/13.12.2017 г., след което ищецът бил съпроводен до ФСМП, гр. Горна Оряховица, където доброволно дал кръвна проба за химичен анализ. Съставен му бил АУАН № 976490/13.12.2017 г. Иззето му било и свидетелството за управление на МПС. По случая било образувано ДП № 771/2017 г. по описа на РУ - Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица, за престъпление по чл. 343б, ал. З от НК, а информация за това била публикувана и в Информационния бюлетин на ОД на МВР – Велико Търново. Излага се, че в рамките на наказателното производство ищецът бил разпитван и привлечен като обвиняем. Същото продължило почти година и половина, докато не било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.03.2019 г., поради това, че не е извършено престъпление. Твърди се, че в резултат на неоснователното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление от общ характер, били налице сериозни отражения, както върху личния му живот, така и върху професионалната му сфера, докато се водело наказателното производство и с прекратяването му те не били напълно елиминирани. Ищецът излага, че силно било накърнено чувството му за лична чест и достойнство. Задържан бил за няколко часа. Поканен бил да извърши тест за употреба на наркотични вещества в присъствието на негов приятел, което го накарало да се почувства унизен и засрамен. Извършен му бил личен обиск и проверка на лекия автомобил. Новината бърза се разпространила, което станало повод за срам и унижение, а той нямал логично обяснение защо е задържан и обвинен. Приет бил като престъпник от местното общество, което довело до рязко ограничаване на кръга от приятелите му. Баща му, който имал силна вяра в държавните институции и не повярвал, че синът му би бил задържан и обвинен, ако не е налице престъпление, се срамувал и дистанцирал от него, а твърденията на ищеца, че е станала грешка не били приети от баща му. Постепенно отношенията между баща и син 3 толкова охладнели, че на практика престанали да общуват до деня, в който наказателното производство било прекратено. Ищецът се чувствал предаден, неразбран и несправедливо обвинен, и това трайно се отразило на емоционалната му сфера. Твърди, че от задържането му до днес значително намалил социалните си контакти, чувствително се ограничил и приятелският му кръг. Задържането и фактът, че срещу него е водено наказателно производство го накарали да се срамува и да промени начина си на живот. Това, че производството било прекратено не можело да го реабилитира напълно в очите на обществото, доколкото това не било масово известно, а и винаги щяло да съществува съмнение за извършено от него престъпление. Ищецът твърди, че задържането и обвиняването му нанесли сериозни и невъзстановими вреди и върху работата му. Към датата на инцидента той притежавал товарен автомобил, с който внасял леки коли от ЕС, които продавал на местни автокъщи и с тази дейност осигурявал препитанието си и успявал да си осигури висок стандарт на живот. Със задържането му и изземване на свидетелството за управление на МПС, ищецът бил поставен в пълна невъзможност да осъществява професионалната си дейност. От друга страна, след като задържането му и причината станали известни на партньорите му, те загубили доверие в него и отказали продължаване на съвместната им дейност. Тъй като конкуренцията в този бранш била голяма, ищецът загубил контактите си и възможностите си да продължи дейността си, дори и след прекратяване на наказателното производство. В периода на наказателното производство бил принуден да работи на временни и ниско платени работни места, задлъжнял към приятели, като тези обстоятелства понижили самочувствието и себеуважението му. Принуден бил да отиде да работи в чужбина, където бил и към настоящия момент. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди биха били обезщетени с обезщетение в размер на 28 000 лв.

Прави се искане съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвиняването му в периода 13.12.2017 г. до 14.03.2019 г. в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд не е подаден отговор на исковата молба от ответникът Прокуратура на Република България.

В съдебно заседание представителят на Прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Твърди, че поголяма част от действията са на друг правен субект – МВР и вредите от тях подлежат на възстановяване на друго правно основание. Заявява, че по отношение на ищеца не е повдигано обвинение и не е вземана мярка за неотклонение. Твърди, че наказателното производство е прекратено веднага след изготвяне на експертизата.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2017 г., докато шофирал собствения си автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ВТ 22****, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Хаджи Димитър“ ищецът С.

М. С. бил спрян за проверка от полицейските служители К. и К., от които му била 4 извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, а в последствие в сградата на РУ – Горна Оряховица - тест за наркотици с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с № ARHJ0011, което отчело наличие на метаамфетамин. Извършен му бил обиск (протокол за обиск на лице от 13.12.2017 г. – 2 бр.) и проверка на лекия автомобил (протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещите превозвани с тях от 13.12.2017 г.), но не били установени вещи представляващи интерес за служителите на МВР.