Решение № 7780 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7780 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110141619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. Б.а и П. С. Б.а (наследници на С. Ф. Б.) срещу ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата в размер на 2725,99 лв., от която главница в размер на 1653,30 лв. за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва в размер на 1072,69 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 23.04.2024 г.

С молба вх. № 257402/28.07.2025 г., ищците са се отказали от исковата претенция за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.

Ищците извеждат съдебно предявените права при твърдения, че след направена справка в деловодството на монополиста са научили, че „ДРУЖЕСТВО претендира от наследодателя им - С. Ф. Б. заплащането на горепосочените суми за доставена топлинна енергия на имот находящ се на адрес АДРЕС , абонатен номер 165386, договорна сметка 2100066249. Излагат доводи, че вземането е погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която счита, че предявените искове са недопустими. Заявява, че ищците, предявили отрицателен установителен иск, не обосновават наличието на правен интерес от исковото производство.

В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме иска за допустим, заявява, че същият е основателен и изрично го признава. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да не бъдат присъждани. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за производството.

По допустимостта на иска :

1

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск са отричаните от ищеца притезания с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2725,99 лв., от която главница в размер на 1653,30 лв. за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва в размер на 1072,69 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 23.04.2024 г. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че е налице правен интерес от предявяването на иска.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно, че е сключил с наследодателя на ищците - С. Ф. Б. договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, доставеното количество топлинна енергия до имота за процесния период и размера на цената на услугата.

Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е погасено правото на принудително изпълнение за процесните вземания, тъй като от ответника не са предприети действия, които да прекъснат погасителната давност за периода от 01.05.2016 г. до 03.04.2018 г.

Ответникът изрично е признал неизгоден факт, който съобразно нормата на чл. 175 ГПК следва да се подложи на преценка с оглед всички обстоятелства по делото.

Давността за процесните вземания е започнала от моментът на забавата, който в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане 2 на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 01.05.2016 г. до 30.04.2018. Най-старото задължение задължението за месец май 2016 г. е станало изискуемо на 15.06.2016 г., респективно давността за него е изтекла на 15.06.2019 г. Ответното дружество не твърди да е предприемало действия, които водят до прекъсване на погасителната давност, който факт е отделен за безспорен с Разпореждане 09.12.2025 г., с което е изменен доклада по делото, доколкото е налице изрично признание.

По отговорността за разноски:

При този изход на производството, право на разноски имат ищците, които са представили доказателства за сторени такива в размер на 109,03 лева, представляващи платена държавна такса.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Б.а, ЕГН: ********** и П. С. Б.а, ЕГН:

**********, в качеството им на наследници на С. Ф. Б., не дължат на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********** сумата от 2 685,12 лв., от която главница в размер на 1626,52 лв. лв. за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законна лихва в размер на 1058,60 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 23.04.2024 г., представляваща цената на доставената топлинна енергия на имот находящ се на адрес АДРЕС абонатен номер 165386 договорна сметка 210066249, поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, да заплати на М. П. Б.а, ЕГН: ********** и П. С. Б.а, ЕГН: **********, сумата от 109,03 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4