Разпореждане № 2695 от 14.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2695 гр. Кюстендил, 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520101343 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника М. Д. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, общ.

***, обл. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 356,48 EUR /триста петдесет и шест евро и 48 цента/, представляваща неплатена падежирала главница за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г., дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 383,98 /триста осемдесет и три евро и 98 цента/ договорна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 383,98 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 182,21 EUR /сто осемдесет и две евро и 21 цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 15.08.2024 г. 15.03.2026 г. в размер на 182,21 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 299,44 /двеста деветдесет и девет евро и 44 цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г. в размер на 299,44 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата - 14.08.2024 г; 33,57 EUR /тридесет и три евро и 57 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за главница за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г.; 36,16 EUR /тридесет и шест евро и 16 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г., 17,16 EUR /седемнадесет евро и 16 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за услуга Фаст за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г.; 28,20 EUR /двадесет и осем евро и 20 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за услуга Флекси за периода от 26.04.2024 г. до 29.03.2026 г.; както и 27,08 EUR /двадесет и седем евро и 08 цента/ 1 държавна такса, 117,60 EUR /сто и седемнадесет евро и шестдесет цента/ юрисконсултско възнаграждение и 51,10 EUR /петдесет и едно евро и десет цента/ за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 182,21 EUR и 299,44 EUR - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 481,65 EUR за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи. Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.

2

Досежно сумата от 255,65 EUR, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 13,77 EUR държавна такса и 20,80 EUR – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която М. Д. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ***, ул.“***“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, общ. **, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва:

356,48 EUR /триста петдесет и шест евро и 48 цента/, представляваща неплатена падежирала главница за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г., дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 383,98 /триста осемдесет и три евро и 98 цента/ договорна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 383,98 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 33,57 EUR /тридесет и три евро и 57 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за главница за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г.; 36,16 EUR /тридесет и шест евро и 16 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г., както и 13,77 EUR /тринадесет евро и 77 цента/ държавна такса и 20,80 EUR /двадесет евро и 80 цента/ юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 182,21 EUR /сто осемдесет и две евро и 21 цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 15.08.2024 г. 15.03.2026 г. в размер на 182,21 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 3

15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 299,44 /двеста деветдесет и девет евро и 44 цента/ неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси за периода от 15.08.2024 г. до 15.03.2026 г. в размер на 299,44 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 15.08.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 15.03.2026 г., ведно със законна лихва - 30.03.2026 г. до изплащане на вземането; 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата - 14.08.2024 г; 17,16 EUR / седемнадесет евро и 16 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за услуга Фаст за периода от 16.04.2024 г. до 29.03.2026 г.; 28,20 EUR /двадесет и осем евро и 20 цента/ мораторна лихва за забава, претендирана върху вземането за услуга Флекси за периода от 26.04.2024 г. до 29.03.2026 г.