Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 492 от 12.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 218/2023
Вид
Решение № 492
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21, т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 141, ал. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20231100900218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. Т. Д. срещу отказ № 20230114181150 3/19.01.2023 г. на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4 с вх. № 20230114181150/14.01.2023 г., с което е заявено за вписване заличаването на В. Т. К. като управител на „Е.Г. 7“ ЕООД, ЕИК *******.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят навежда доводи, че разпоредбата на чл.

141, ал. 5 ТЗ налага управителят да уведоми писмено дружеството за напускането си и това изискване е спазено, тъй като уведомлението е получено на адреса на управление на дружеството от служител, както и чрез нотариална покана. Поддържа, че законът не предвиждал уведомяване на съдружниците на дружеството.

Съдът не обсъжда други доводи, освен тези на жалбоподателя, тъй като не намира основание съображенията за отказ да се попълват с мотиви по друг начин, освен чрез излагането им в самия отказ и от длъжностното лице, което го е постановило.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление А4 с входящ № 20230114181150/14.01.2023 г. , подадено по електронен път от В. Т. К., в качеството й на управител, е поискано заличаването й като управител на дружеството. Към заявлението са приложени следните документи: писмено уведомление за напускане от управителя до дружеството по чл. 141, ал. 5 ТЗ, обективирано в нотариална покана, връчена при условията на чл.47 ГПК, документ за внесена държавна 1 т а к с а , декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.

Длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е дало указания от 17.01.2023 г. за представяне на доказателства за реално връчване на уведомлението, включително чрез служител по реда на чл.50, ал.

2 ГПК, а не за фингирано връчване по реда на чл.47 ГПК, както и доказателства че общото събрание на съдружниците или едноличния собственик на капитала са реално уведомени за желанието на управителя за напускане.

Със заявление образец Ж1 заявителят е представил доказателства за връчването на уведомлението на адреса на управление на дружеството чрез служител, като с нови указания от 19.01.2023 г. длъжностното лице е поискало представяне на доказателства за уведомяване на общото събрание/едноличния собственик на капитала, тъй като само този орган може да вземе решение за избор на нов управител, които не са изпълнени.

В същия ден, в които са дадени вторите указания, е постановен обжалвания отказ по заявлението с мотиви, че от приложените документи не се установява уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ да е достигнало до едноличния собственик на капитала в едномесечен срок, за да може управителят да се възползва от правото си сам да заяви заличаването си.

Жалбата е подадена в установения преклузивен 7 (седем) дневен срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи, а съгласно чл.24, ал.1 от същия закон, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Фактическия състав на хипотезата на чл. 141, ал. 5 ТЗ е изпълнен при подадено уведомление от управителя до дружеството, получено уведомление от същото и изтичане на едномесечен срок, в който дружеството не е заявило заличаване на управителя. При наличие на тези предпоставки, управителят в лично качество или чрез упълномощен от него адвокат (арг. чл.15, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ) може да подаде заявление за заличаването си като 2 управител на дружеството.

Законът не обвързва заличаването на управителя в хипотеза на чл. 141, ал. 5 ТЗ от провеждане на общо събрание и назначаване на нов управител, не се изисква и уведомяване на съдружниците на дружеството, както неправилно е приело длъжностното лице. Изисква се уведомлението да е получено от дружеството, което именно е негов адресат, като по отношение на това получаване законът не поставя специални изисквания, поради което са приложими общите правила за връчване на книжа на търговци.

В случая със заявлението са представени доказателства за връчването на нотариална покана, съдържаща изявление от вписания управител за напускане, за връчването на която са приложими правилата за нотариалните производства, а следователно правилата за връчване по ГПК по силата на изричната разпоредба на чл.540 ГПК. В случая е налице официално удостоверяване за връчването на нотариалната покана по реда на „чл.47, ал.5 ГПК“, която разпоредба не урежда обаче предпоставките за връчване. По отношение на търговците връчването се извършва по реда на чл.50 ГПК, като чл.50, ал.4 ГПК, допуска връчване чрез залепване на уведомление, но нотариалното удостоверяване на удостоверява спазването на този ред, поради което и съдът приема за законосъобразни първите указания на длъжностното лице по регистрация в частта относно представяне на доказателства за връчване в частта относно спазването на чл.50 ГПК.

С допълнително заявление е представено доказателство за връчването на изявлението за напускане на 08.12.2022 г. на адреса на Е.Г. 7 ЕООД чрез служител с посочени имена и длъжност, което връчване е надлежно и изпълнява и дадените указания от 17.01.2023 г., от получаването на уведомлението е изтекъл повече от месец до датата на заявяване заличаването на управителя и следователно са налице предпоставките на закона за извършване на исканото вписване, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я жалба на В. Т. Д. срещу отказ № 20230114181150 3/19.01.2023 г. на Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4 с вх. № 20230114181150/14.01.2023 г., с което е заявено за вписване заличаването на В. Т. К. като управител на „Е.Г. 7“ ЕООД, ЕИК *******. и УКАЗВА на длъжностното лице към Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените промени.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4