Определение № 471 от 01.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Ловеч, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500380 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 474 от 27.05.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 301/2024 год., Луковитският районен съд е разпоредил да се издаде в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника И. С. А., ЕГН ********** от с.Б., обл. Ловеч, за сумата 10 000.00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053514037/18.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с разноски от 250.00 лв., като отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение за разликата над уважения размер от 10 000.00 лв. до претендирания размер от 14 979.38 лв. – главница, 2288.28 лв. – договорна лихва от 25.22.2023 г. до 02.05.2024 г. и 147.66 лв. – обезщетение за забава от 25.11.2023 г. до 15.05.2024 г.

Срещу разпореждането в отхвърлителната част е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Мартин Недков. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че като основание за този извод районният съд е приел, че са налице неравноправни клаузи по отношение на сключените от длъжника застраховки. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ и цитира съдебна практика. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Посочва, че предоставеният финансов ресурс е 1 посочен в чл.7 от договора и в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки и направил изрично волеизявление в чл.13 от Заявление-декларация. Навежда доводи, че в чл.7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка съгласно чл.19 от договора, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница, който се възстановява от кредитополучателя съгласно погасителния план. Счита, че застрахователната премия следва да бъде включвана в ГПР по кредита, но само ако са били задължително условие за сключване на договора, като излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените 663.68 лв.главница, 108.44 лв. – договорна лихва от 05.07.2023 г. до 29.11.2023 г. и 42.15 лв. – обезщетение за забава от 05.07.2023 г. до 17.01.2024 г. срещу длъжника И. С. А..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 301/2024 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника И.

С. А., за следните парични вземания: 14 979.38 лв. – главница, 2288.28 лв. – договорна лихва от 25.22.2023 г. до 02.05.2024 г. и 147.66 лв. – обезщетение за забава от 25.11.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски в размер на 348.31 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо по Договор за потребителски кредит, сключен на 18.10.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането на банката приложенията към тях.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е 2 изложил съображения, че размерът на претендираната главница е 14 979.38 лв., като в нея са включени размера на кредита от 10 000.00 лв. и застрахователна премия в размер на 4 379.96 лв., при ГЛР 30.39% и ГПР – 34.55%. Съгласно погасителния план общо дължимата сума е 29 292.88 лв., платима на 60 равни месечни вноски по 488.22 лв. всяка. Изложени са съображения относно съответствието на искането със закона и добрите нрави, като е неправен извод, че клаузата за заплащане на застрахователни премии е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и че с включване на застрахователни премии към месечната погасителна вноска се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Посочено е, че уговорените застрахователни премии не са задължение към заявителя-кредитор и не се дължат като главница по кредита, т.е. последният не се легитимира като кредитор. Изложени са доводи и за нарушение на чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК, като не е ясно как е формиран ГПР. Направен е извод, че при действието на чл.22 и чл.23 от ЗПК, договорът за потребителки кредит е недействителен поради неспазване изискванията на изброени разпоредби на ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че 3 длъжникът И. С. А. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и по застраховка „Bank пакет 3 сметка“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя.

Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до 4 значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

В чл. 10 от ДПК е посочено, че годишният процент на разходите (ГРП) е 34.55, както и общата сума, дължима от потребителя в размера на 29 292.88 лв. В този си размер, вмененото в тежест на кредитополучателя задължение е неясно, не даващо отговор относно вида и размера на отделните формиращи го задължения и то в тяхната относимост към реално договорената и усвоена от него главница. На следващо място следва да се отбележи, че в размера на поискания от длъжника кредит от 500.00 лв., Банката кредитодател е формирала вземането по главницата, включвайки в размера и сбора от двете застраховки. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР.

Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.

Изхождайки от тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Достигайки до същия правен извод, Луковитският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 10 000.00 лв.