Заповед за изпълнение № 1183 от 30.03.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Частно гражданско дело 1604/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 1183
- Подписан
- 30.03.2026
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич
Районен съд – Добрич, XXI състав в проведеното на 30.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1604 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мирослава Неделчева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът М. С. Й., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да заплати на кредитора Би енд Джи Кредит ООД, ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление: **********, сумите: 664,64 EUR (шестстотин шестдесет и четири евро и 64 цента), представляваща главница по договор за кредит **** на 22.04.2025г, сключен между заявителя и длъжника, за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 166,00 EUR (сто шестдесет и шест евро), представляваща договорна лихва, за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г., 24,96 EUR (двадесет и четири евро и 96 цента), представляваща законна лихва за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 13,79 EUR (тринадесет евро и 79 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 100,00 EUR (сто евро).
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на титуляра Би енд Джи Кредит ООД, ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление: ****** с IBAN ******** ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:
1) 566,40 EUR (петстотин шестдесет и шест евро и 40 цента), представляваща друго - такса Експресно обслужване,
2 ) 71,61 EUR (седемдесет и едно евро и 61 цента), представляваща друго Разходи за просрочено вземане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителни искове, относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №1604/2026г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.
1
Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит **** на 22.04.2025г, сключен между заявителя и длъжника.
Подаденото заявление е по реда на чл.410 и сл. от ГПК. Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Такава е и настоящата хипотеза – според твърденията на заявителя, длъжникът М. Й. не е заплатила дължимите суми по договор за потребителски кредит №**** на 22.04.2025г, сключен между нея, като заемател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД /заемодател/.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка, дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова, отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери, дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК /в този смисъл са и следните определения на ДОС по вз. ч. гр. д. № 202/2019г., вз. ч. гр. д. № 205/2019г., вз. ч. гр. д. № 289/2019г., вз. ч. гр. д. № 346/2019г. и др./.
В случая се установява, че разходите за събиране на просрочените вземания по кредита за услугата „Експресно обслужване”, уговорена в чл.10, ал.1 и сл. от процесния договор, като част от Допълнителен пакет „Доверие“, обща сума от 1329.24 лв., платима на 12 вноски, всяка в размер на 110.77 лв., са в противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен това, от изложеното не се установява да е изпълнено изискването - видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е посочено, какъв е характерът на тази такса, доколкото не са изброени извършените дейности, или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, а именно: да не се оскъпява кредита, а обратното води до неоснователно обогатяване. Практически посочените в заявлението дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно, те не попадат в изброените услуги в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Заявителят претендира от длъжника сумата от 71.61 евро за разходи, но те са посочени общо и не е ясно, за какво точно са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид. А отделно от горното, то противоречи на принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Налице е противоречие и с правилото на чл.10а, ал.4 от ЗПК, съгласно което - видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в Договора. Предвид изложеното, претендираната сума от 1160.00 лв. за разходи трябва да се отхвърли.
В полза на заявителя следва да се присъдят само следните суми: 664,64 EUR (шестстотин шестдесет и четири евро и 64 цента), представляваща главница по договор за кредит **** на 22.04.2025г, сключен между заявителя и длъжника, за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 166,00 EUR (сто шестдесет и шест евро), представляваща договорна лихва, за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г., 24,96 EUR (двадесет и четири евро и 96 цента), представляваща законна лихва за периода от 20.05.2025 г. до 24.03.2026 г.
2
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на заявителя следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 13.79 евро, съобразно уважената част от заявлението, както и 100.00 евро – юрисконсултско възнаграждение, определена на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и заявения материален интерес.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Мирослава Неделчева )
3