Решение № 761 от 11.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пазарджик, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100431 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. С. К. от с. М., общ. П., против "Креди Йес" ООД - гр. Хасково за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 464300 от 02.02.2024 г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - на клаузата на чл.8 от договора за паричен заем, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21, ал.1 от ЗПК., както и за осъждане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на дружеството ответник да заплати на ищцата сумата от 349 лева, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № 464300 от 02.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност - на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Креди Йес ООД да бъде осъдено да и заплати сумата от 293.98 лева, недължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Доводите за нищожност на договора, които излага, са следните: на първо място, в договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, не се сочи дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Това нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Договорът не отговаря на изискванията 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно изобщо какво се включва в ГПР, какво се включва в общите разходи за потребителя. Наред с това договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 293.98 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност счита, че неустойката по чл.8 от договор за паричен заем № 464300 от 02.02.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.

Нарушението на добрите нрави се състои в създадената значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на отпуснатия кредит, с което се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, както и чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като разликата над петкратния размер на законната лихва е оформена като неустойка. Тъй като по недействителен договор за кредит на осн. чл. 23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, евентуално ако е недействителна само клаузата за неустойката, 2 се дължи платеното в повече над главницата и възнаградителната лихва.

Ответникът с отговора оспорва иска. Посочва, че договорът бил сключен по инициатива на ищеца при спазване изискванията на закона, след като му била предоставена необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Същият съответствал на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Оспорва твърденията, че годишният процент на разходите в размер надвишавал законово определения размер от пет пъти законната лихва към датата на сключването му. Счита, че при изчисляването му не следвало да се включва размерът на неустойката. Поддържа, че в чл.3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как точно се изчислява ГПР. Оспорва доводите за нищожност на клаузата на чл.8 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Същата била индивидуално уговорена. Размерът на неустойката изначало бил определен до точно фиксирана и определена от страните сума към момента на сключване на договора и заемателят се е съгласил с нея, изразил своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и уговорената в договора неустойката била проявление на принципа на автономия на волята в частното Счита, че клаузата на чл.8 от процесния договор за кредит отговаряла на изискванията на закона и не била неравноправна клауза. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито заседание страните не изпращат представители, с писмени молби поддържат становищата си.

Фактическата обстановка по делото е следната:

От представения и приет по делото договор за паричен заем № 464300 от 02.02.2022 г. и погасителения план към него се установява, че "Креди Йес" ООД е поел задължение да предостави на ищцата кредит в размер 400 лева, която да бъде върната на 7 вноски, при месечен лихвен процент от 3,33%, фиксиран за целия срок на договора (годишен лихвен процент не е посочен), годишен процент на разходите от 48,138% при общо дължима сума по договора - 455,02 лева.

Представена е с отговора справка за платените суми, с която ответникът признава плащания с общ сбор 694,67 лв., с посочване към кои части от задължението са отнесени.

Съгласно чл.6 от договора за паричен заем, "Страните се съгласяват договор за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ и с едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя…." Съгласно чл.8 от договора за паричен заем с подписване на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, подробно разписани в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към договора за заем. Така размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 107 лева съгласно погасителния план, а общо дължимата сума по договора за 3 паричен заем - на 828,48 лева. Съгласно чл.10, ал.2 от ОУ страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: по т. 1 - гаранти - две ФЛ, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и по т. 4 - предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1.

Установява се, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за паричен заем № от 02.02.2024 г. за сумата от 1200 лева, която сума е била усвоена от ищеца срещу задължението на ищеца да ги върне при уговорените в договора условия.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК във вр. чл.143 - 148 ЗЗП. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при 4 самото му сключване. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай. При формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК . В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана 5 и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aae1d384-f1a1-40fe-920e-3f663af18e77