Определение № 494 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Ямбол, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500236 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК, във вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. М. от гр. *, действащ чрез пълномощника си адв. К. Б. от САК, против Определение № 140 от 26.04.2024 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр.д. № 70/2024 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника В. М. за местна подсъдност на производството пред РС – Тополовград.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност, с доводи, съгласно които в исковата молба е налице признание от страна на ищцата,че преди фактическата раздяла между нея и ответника на 01.02.2024 г., двамата заедно с малолетното дете са живели на семейни начала в жилището на ответника в гр. *, на която дата ищцата е взела детето без съгласието на ответника, напуснала е семейното жилище в гр. * и се е установила да живее при родителите си в гр. Тополовград заедно с детето. Жалбоподателят изтъква, че детето е родено на **** г. в гр. *, а представените с исковата молба удостоверения за настоящ адрес на ищцата и детето са издадени на 05.03.2024 г. от община Тополовград по заявление на ищцата и с цел образуване на производството по делото пред Районен съд- гр. Тополовград.

Тъй като промяната на настоящия адрес на детето е извършена от майката, без съгласието на бащата, се твърди, че издаденото удостоверение за настоящ адрес е незаконосъобразен индивидуален административен акт. С тези доводи жалбоподателят обосновава, че считано от датата на раждане на детето до настоящия момент, постоянното местоживеене на детето е в гр. София. Позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС, жалбоподателят твърди, че за обичайно местоживеене на детето се приема адресът, на който то е живяло, а не адресът му към датата на депозиране на исковата молба. Счита се освен това, че общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл. 8 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. по обичайното местопребиваване на детето, като в практиката на СЕС (решение по дело С- 523/2007) е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване" по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003 г., като се приема, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, 1 мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Жалбоподателят се позовава и на дадените от СЕС разяснения, съгласно които обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.

На следващо място, според жалбоподателя, доколкото той не оспорва иска по чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на ищцата, и тъй като постоянния му адрес е в гр. *, искът за издръжка може да бъде предявен и разгледан от съда по постоянния адрес на ответника, на основание чл. 112 от СК.

В подадения в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба насрещната страна- Д. Я. Х., действаща като майка на малолетния Г.В.М., чрез процесуален представител- пълномощник адв. К. С. от АК- Ямбол, изразява становище за неоснователност на частната жалба, тъй като от доказателствата по делото се установява, че детето заедно със своята майка живее в гр. *. Счита се, че предвид предмета на делото и защитата на интересите на малолетното дете, съдът по мястото, където детето пребивава, е най- удобният за детето предвид необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето- изслушването му от съда, изготвяне на социален доклад и др., посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.6 от СК, към която препраща нормата на чл. 127, ал.2 от СК. Според тази страна, легалното определение на понятието „настоящ адрес на детето“ се съдържа в чл. §1, т.15 от ДР на ЗЗДет., съгласно която разпоредба това е адресът, на който детето пребивава, като е без значение за определяне на местно компетентния съд е къде е родено детето и къде е пребивавало то преди това. Посочва се практика на ВКС, съгласно която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на иска по чл. 127, ал.2 от СК, а в случая фактическото местопребиваване на малоетното дете към релевантния за спора момент е в гр. Тополовград.

Посочената от жалбоподателя съдебна практика въззиваемата страна счита за неотносима към спора, тъй като касае друг вид отношения с международен елемент, а в случая няма спор, че компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК е българският съд. По изложените в отговора съображения, страната настоява частната жалба да бъде оставена без уважение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 70/2024 г. по описа на ТРС е образувано по искова молба на Д. Я. Х. от гр. *, в качеството й на родител на малолетното дете Г.В.М., с която против В. Г. М. от гр. *, са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК- за определяне местоживеенето на детето Г. М. при майката; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата В. М. и осъждането му да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 234 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

Исковата молба е подадена в ТРС на 06.03.2024 г.

Съгласно изложените в исковата молба фактически твърдения, ищцата Д. Х. и ответникът В. М. са живели във фактическо съжителство от 01.02.2022 г. в жилище, собственост на родителите на ответника, находящо се в гр. *. По време на съвместното им съжителство, на **** г. е родено детето Г.В.М.. След конфликт с ответника на 29.02.2024 г. ищцата напуснала семейното жилище в гр. * и заедно с двете си деца- Г. и С.П.С., се 2 установила да живее в дома на родителите си в гр. Тополовград, като регистрирала себе си и детето Г. с настоящ адрес в това населено място. С исковата молба ищцата представила удостоверения за настоящ адрес на себе си и детето Г. М., издадени от община Тополовград на 05.03.2024 г., от които се установява, че двамата са с настоящ адрес гр. *, ул. „***, считано от 05.03.2024 г.

На 15.04.2024 г. ищцата е подала молба до ТРС с искане за определяне на привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 от СК по отношение на малолетното дете Г. М..

Във връзка с тази молба и по разпореждане на съда, по делото е представено становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Тополовград, от което се установява, че майката заедно с детето Г. живее в дома на родителите си в гр. *, на детето са осигурени добри битови условия, за отглеждането на детето се грижи неговата майка, която е в майчинство, подпомагана от родителите си, детето има личен лекар.

С Определение № 129 от 18.04.2024 г. на основание чл. 127, ал.3 от СК, Тополовградският районен съд е постановил привременни мерки до произнасяне на окончателното решение по делото, като е определил местоживеенето на малолетното дете Г.В.М. при майката си Д. Я. Х. с ЕГН **********, на адрес гр. *, ул. „****; упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г.В.М., са предоставени на майката Д. Я.

Х., а на бащата В. Г. М. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, от 10:00 ч. до 14:00 ч., като срещите между бащата и детето да стават в присъствието на майката Д. Я. Х.; постановил е бащата В. Г. М. да заплаща на майката Д. Я. Х., в качеството й на законен представител на малолетното дете Г.В.М. месечна издръжка в размер на 234 лв., платима до десето число на месеца, по банков път, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

С подадения в срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. М. е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд- Тополовград с доводи, идентични с тези, изложени в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно частно производство. Във връзка с възражението си, към отговора на исковата молба е приложил копие от документ за самоличност- лична карта, от който се установява, че ответникът е с регистриран постоянен адрес в гр. *, ж.к. „***, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.**.

По възражението на ответника за местна неподсъдност на делото пред ТРС, съдът се е произнесъл с обжалваното определение, като е приел, че разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК предвижда специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местната подсъдност, уредени в ГПК и компетентен да се произнесе по молбата е съдът по настоящия адрес на детето, като тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на детето. Районният съд се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която под настоящ адрес следва се приема мястото, където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба против определението, с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на ТРС, е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 3

СК. По аргумент от чл. 120 ГПК фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към момента на подаването на исковата молба. В случая това е датата 06.03.2024 г. Видно от събраните по делото писмени доказателства, ищцата Д.

Я. Х. е регистрирала адресът в гр. *, където се е преместила да живее в дома на своите родители след фактическата раздяла с партньора си- ответника по делото на 29.02.2024 г., за свой настоящ адрес на 05.03.2024 г. На същата дата този адрес е регистриран за настоящ и за детето Г.В.М.. В съдебната практика също така непротиворечиво се приема, че настоящия адрес на детето не е неговия административно вписан настоящ адрес, а адресът, на който детето пребивава, разбирано като трайно пребиваване, съгласно съгласно § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето. Изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което основната цел е закрила интересите на детето, при определяне на местната подсъдност следва да се има предвид къде е фактическото пребиваване на детето.

Това е така, тъй като интересът на детето налага процесуалните действия в производството да бъдат извършвани там, където детето ежедневно пребивава- социалните служби по местоживеенето на детето, които да упражняват правомощията си по ЗЗДт, изслушването на детето пред съда, когато това се налага в производството, обследването му от вещи лица, ако бъде допусната експертиза и т.н. Именно с оглед защита интереса на детето е предвидена и нормата на чл. 127, ал. 2 СК, определяща местната подсъдност на спора. В този смисъл са Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 324 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2536/2017 г., IV г. о., ГК, и мн. др.