Решение № 348 от 18.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 348

Перник, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ГАЛИНА ИВАНОВА АНТОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20257160600508 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Б. Б. [ЕГН], чрез адв. М. Х. - САК, съдебен адрес [населено място], п.к. 1606, [улица], ет. 3, ап. 7, против решение № 27*/01.08.2025 г. по АНД № 67*/2025 г. по описа на Районен съд – П*****.

Касаторът, счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, неправилен анализа на събраните доказателства и липса на мотиви.

Счита, че районният съд неправилно не бил приложил разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 2 и по чл. 54, ал. 1, т. 4, 5 и 6 , вр. чл. 34 ЗАНН и не бил прекрати административно-наказателното производство, въпреки наличие на законовите основания за това.

Твърди, че деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не било извършено; нарушението не било доказано по несъмнен начин; актът за установяване на административното нарушение бил съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или 2; в срока по чл. 34, ал. 3 не било издадено наказателно постановление, нарушителят не бил предупреден по реда на чл. 28 или не било сключено споразумение за приключване на производството. Описаната фактическа обстановка не съответствала на действителната такава. В действителност, касаторът бил с влошено здравословно състояние – причинено от вирусна инфекция. Имал температура, втрисало го, вземал различни лекарства, които не давали резултат. Около 18.00 часа се почувствал изключително зле, не спирал да кашля, имал болки в цялото тяло, поради което решил да потърси аптека, за да си купи антибиотик. Именно тогава бил спрян за проверка. В този момент изглеждал много изтормозен, със зачервено лице, не спирал да кашля, целият се тресял от студ. Опитал се да обясни, но служителите на МВР не проявили каквото и да било разбиране, точно обратното - демонстрирали поведение, което било грубо, неуважително, изразяващо незачитане на правата му. При поканата да бъде тестван с алкотест, той отговорил, че е с влошено здравословно състояние и е в невъзможност да вдишва дълбоко или изпуска въздух, тъй като това предизвиквало нестихваща кашлица. Помолил да бъде откаран в болница. Вместо това бил арестуван и отведен в сградата на полицията, с което бил поставен и в обективна невъзможност да изпълни каквото и да било последващо предписание за медицинско изследване за съдържание на алкохол, тъй като това предписания му било връчено именно след задържането и отвеждането в сградата на РПУ. Предвид това липсвало виновно нарушение от на правилата по чл.174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и субективна страна и поради липса на съставомерност, деецът не следвало да носи наказателна отговорност.

Предвид изложеното моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по съществото на делото.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В пледоарията си излага, че районният съд подробно посочил и обсъдил наличните доказателства по делото, включително и събраните свидетелски показания, спазени били и процесуалните изисквания във връзка с административно наказателното производство, категорично било установено нарушението.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, в случай, че било над минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – П**** дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на касационния съд да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. В пледоарията си излага, че в хода на административното производство не били допуснати процесуални нарушения, правилно бил приложен и материалния закон.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, участвала в производството пред районният съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Б. Б. Б. против наказателно постановление, с което му е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДВП за това, че отказал проверка с техническо устройство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанията за изследване, с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

За да се произнесе по спора, районният съд приел от фактическа страна, че на 02.11.2024г., в 18:08 часа, свидетелите К. Р. В. - мл. автоконтрольор в сектор „П**“ към О*** М**-П**** и М. Р. З. – ст. полицай в група „О*** п***“ при О***на М** П***, изпълнявайки служебните си задължения, спрели за проверка движещият се по [улица]в [населено място], в посока към крепостта К***, лек автомобил „Ф****К****“ с рег. № [рег. номер]. По представените им документи установили, че моторното превозно средство се управлявало от Б. Б. Б.. Контролните органи поискали да извършат на водача проверка с техническото средство „А*** Д*** 7510“ с фабричен номер ARBA-015****за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично отказал. На Б. Б. бил издаден талон за изследване бл. № 102***, препис от който бил връчен на лицето.

Районният съд приел, че административнонаказателната процедура е проведена при спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН - НП, тъй като административнонаказателното производство било образувано на 02.11.2024г. със съставянето на АУАН серия GА, № 13656*** издаден на 02.11.2024г. С мотивирана резолюция № 24-11**-[рег. номер] от 25.11.2024г. АНО изпратил материалите на Районна прокуратура П***, тъй като приел, че били налице данни за извършено престъпление. С постановление от 28.02.2025г. прокурор при Районна прокуратура П****отказал да образува наказателно производство и с писмо с рег. № 42***/2024г. от 21.03.2025г. върнал постановлението, като преписка на АНО. НП било издадено на 04.04.2025г. - в 6 месечния срок от съставянето акта за установяване на административно нарушение.

При така установените факти, районния съд при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление на това основание. Разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства приел за безспорно установен от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП. При извършената проверка на атакуваното НП, районният съд не констатирал нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като било дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено, поради което и отхвърлил направените бланкетни възражения в жалбата. Тъй като процесното нарушение било довършено с настъпването на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, приел за неоснователни направените възражения в жалбата за субективна несъставомерност на деянието. Приел и че изложените в жалбата доводи, свързани с причините за отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол, не обосновавали фактическа невъзможност лицето да изпълни задълженията си, като взел предвид, че изпробването за употреба на алкохол с описаното в НП техническо средство не изисквало каквото и да било сериозно физическо усилие, а и водачът можел да избере да даде кръвна проба за медицинско изследване, поради което Б. не бил поставен в обективна невъзможност да изпълни предписанието, каквато теза била лансирана в жалбата, което от своя страна да водело до несъставомерност на вмененото му административно нарушение. Приел, че съобразно чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. полицейският орган не бил длъжен да съпроводи лицето до указаното място в талона за изследване, тъй като с техническото средство не била установена концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда. В конкретния случай жалбоподателят отказал на мястото на проверката да бъде изпробван с техническо средство, поради което и ако действително било налице желание от негова страна да даде кръв за химичен анализ, той следвало да направи всичко възможно да отиде по възможно най-бързия начин до посоченото за това място и там да му вземат кръв с отбелязване часа на явяването. В допълнение отбелязва, че по административнонаказателната преписка, а и в хода на съдебното производство, не били налице каквито и да са данни, че Б. е бил поставен в обективна невъзможност да се яви в указаното медицинско заведение.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ районния съд е постановил правилно решение.

Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно правилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността за извършени нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, а именно - жалбоподателя в качеството си на водач на МПС, който не е участвал в ПТП е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения, към процесния случай материален закон. Безспорно е установен факта на управление на МПС от касатор, към датата на нарушението по [улица][населено място] с посока на движението от [улица]към [улица]. Установен е също отказа за изпробване с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, който факт не се оспорва. По делото не са представени доказателства, че Б. се е явил в указаното медицинско заведение за даване на кръв, във връзка изпълнение на даденото му от полицейските органи предписание. Не се представят доказателства да е бил задържан от органите на полицията и отведен на „топло“ в сградата на полицията. В издаденото му предписание липсва каквато и да е индиция за влошено здравословно състояние. По делото не се представят доказателства преди или след извършвне на проверката, ксаторът да е потърсил медицинска помощ, поради влошеното здравословно състояние.