Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 13.02.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 650/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
13.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 - чл. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10 - чл. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10 - чл. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100650 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „С.“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 22.08.2022 година в град С. е сключил Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „С." АД му предоставил заем в размер на 950,00 лева. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.1 от договора и са следните: Общ размер на кредита:

950,00 лева, представляващ размера на предоставената главница; Условия за усвоязане на кредита: подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договор за кредит; Лихвен процент по кредита - 36%; ГПР: 42,58%; Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит -1188,06 лева;

Срок за погасяване: 12 месеца; Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение № 2-Погасителен план към настоящия договор; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%.

Обезпечения - Да - поръчител или банкова гаранция.

В погасителния план обаче, като общо дължима сума с включена главница, лихва и неустойка е посочена сумата от 2378,36 лева, което е почти трикратния размер на отпуснатия кредит. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора е чл. 45, ал.1 от общите условия, която предвижда, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. От погасителния план към договора е видно, че общият размер на начислената неустойка възлиза на 1190,30 лева. Неустойката по 1 договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 46 от общите условия е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 46 от общите условия обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение заемателят има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на 2 същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл.45 от ОУ е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1190,30 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1190,30 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).

Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** ог 22.08.2022г. е недействителен поради нарушения на чл.10, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК при сключването му.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен от исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че следва да се и м а предвид, че в чл. 20 и следващите от 3 горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави мога да изложа следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта надружеството. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на дружеството и/или кратки текстови съобщения (СМС) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 22.08.2022 година чрез създаденият от ищеца личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на 4 договора и за неговото сключване. . След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № *** от 22.08.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 22.08.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.