Решение № 3866 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3866 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110216685 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***** срещу НП № 23-2400044 от 30.05.2024 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска област със седалище гр. София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.

127, ал. 1, т. 5 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено, като се твърди липса на соченото от наказващия орган административно нарушение поради това, че съответният обект не е работил и съответният служител не е бил изобщо допуснат до работа, както и (се твърди още) нарушаване на принципа „не два пъти за едно и също нещо“, а също и накърняване на процесуалните права на въззивника. От страна на наказващия орган (чрез процесуален представител) се претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оспорване на твърдението, че визираният обект не е бил в експлоатация и с излагане на довод в смисъл, че до знанието на съответния служител не са били сведени конкретни промени в организацията на работния процес и въобще с излагане на твърдение за материална законосъобразност на постановлението и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа (с уточнението, че ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) – изключвайки тези, свързани с връчването на преписа от НП (същите са относими единствено към въпроса за срочността на жалбата, по който въпрос съдът се е произнесъл), респективно от предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН материали, се установява – освен оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП като процесното с писмена заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ – още това, че служителката М., визирана в НП, в процесния период не е била допусната до работа от страна на работодателя (въззивника) след като е приключил периодът на ползван 1 от нея отпуск, преди ползването на който отпуск същата е полагала (реално) труд за съответния работодател (дружеството-жалбоподател), без да й бъде указано от страна на същия работодател как (в това число по какъв ред) следва да изпълнява трудовите си задължения (както е посочено в обжалваното НП, с което страните са запознати). На практика по тези факти, които се явяват релевантни за делото, липсва спор, съответно във връзка с установяване на фактите в предсъдебната фаза на производството при всяко положение не е налице такова нарушаване на процесуалните правила, което в крайна сметка да е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното юридическо лице; спазена е била и процедурата по чл. 416, ал. 3 и ал. 4 от КТ, видно и от съответните приложени книжа (съобрази най-вече приложеното заверено копие на докладна записка до началника на 07 РУ – СДВР, особено касателно лично констатираното от страна на съответния полицейски инспектор!) относно направени опити за връчване на адреса на управление на дружеството съгласно вписаното в ТРРЮЛНЦ, което е общодостъпно посредством Интернет (ирелевантно е в тази връзка дали конкретно управителят на търговското дружество е бил в съответния период на адреса или не, като от значение е това, че при всяко положение не е било намерено лице, комуто да се извърши надлежно връчване); изобщо, липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Правилно е приложен от наказващия орган материалният закон, доколкото при така описаната по-горе ситуация, независимо от това дали съответните стопанисвани от работодателя бетонови възли са функционирали или не в съответния период, щом М. не е била допускана до работа, то е била налице хипотеза именно на необходимост от даване на указания по чл. 127, ал. 1, т.

5 от КТ, така че работникът/служителят да може да получи информация какво поведение следва да има, за да изпълнява коректно трудовите си задължения. Евентуалната неправомерност на недопускането на г-жа М. до работа (в хипотеза по чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ) няма отношение към въпроса за спазването на задължението по чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ, респективно издаването на соченото в тази връзка в жалбата друго НП за нарушаване на чл.

127, ал. 1, т. 1 от КТ не е от естество да доведе до нарушаване на принципа „не два пъти за едно и също нещо“. Наложената санкция е освен формално законосъобразна още и пропорционална на процесното правонарушение.

При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на НП, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на ИАГИТ (съответното юридическо лице съобразно уредбата по УПИАГИТ) на основание чл.

63д, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й, действала към момента на реалното осъществяване на процесуалното представителство в полза на въззиваемата страна, който момент се явява релевантен от гледна точка на логиката /действителния смисъл на/ правната уредба, даваща основание за присъждане на съответните разноски) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер не много над минималния с оглед степента на правна и фактическа сложност на делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-2400044 от 30.05.2024 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска област със седалище гр. София.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на ИАГИТ сумата от 100 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

2

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3