Решение № 1497 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502897 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр *****, против Решение № 458/11.08.2025г., постановено по гр.д.№ *г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., с което е осъдено да заплати на Г. Д. П., ЕГН **********, гр. ***, сумата в размер на 163,97 лв.- недължимо платена по клауза възнаградителна лихва по Договор за паричен заем от 08.11.2018г., както и сумата от 928,03 лв.- недължимо платена по клауза неустойка по Договор за паричен заем от 08.11.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.11.2023г., както и разноски по делото в размер на 352 лв.; както и е осъдено дружеството на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат Д. Г. Б., с личен № ***, АК ****, с адрес на упражняване на дейността - гр.***, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете.

1

От въззиваемата страна Г. Д. П., ЕГН **********, гр. ***, чрез адв. Д.

Б., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от Г. Д. П. против „Сити Кеш“ООД е заведена искова молба, с която е посочено, че между него, в качеството му на заемател и дружеството, в качеството на заемодател, бил подписан Договор за паричен заем № ***г. По силата на документа получил 2300 лв., която следвало да върне с договорна лихва от 163,97 лв., при фиксиран лихвен процент 40,08% и при ГПР 49,92%. Начислена била неустойка в размер на 928,03 лв. затова, че в тридневен срок от подписване на договора, заемателят не учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две физически лица. Описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 16 седмични вноски за периода от 15.11.2018г. до 28.02.2019г., всяка в размер от 212 лв. Ищецът е изтъкнал изрично, че за периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, е изплатил целия дълг.

Поддържа, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него. Позовава се на §1, т.2 ДР от ЗПК, затова, че тя е сбор от общия размер на кредита /заемна сума/ и общите разходи по кредита. Поддържа, че договорната неустойка съставлява „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като, ако е била добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, е щяло да се установи, че ГПР надвишава 50%. Поддържа също, че е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна и затова е нищожен договорът, на осн. чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място, ищецът е изложил доводи, че договорната неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

Поддържа също, че неустойката противоречи на разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, съгласно която - когато длъжникът по двустранен договор не 2 представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения предсрочно. С неустойката в конкретния случай, се искало нещо друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи.

Ищецът поддържа и, че неустойката противоречи и на императивната норма на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения от заемателя, а с предвидената договорна неустойката се заобикаляла тази разпоредба и затова тя е нищожна, на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК. Направено е уточнение, че с исковата молба се предявяват два осъдителни иска - за връщане на недължимо платените суми по нищожната клауза за неустойка в размер на 928,03 лв. и възнаградителна лихва в размер на 163,97 лв., платени при начална липса на основание.

От ответника „Сити Кеш“ООД в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, че производството е недопустимо поради това, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. В един и същи ден от ищеца са депозирани две искови молби срещу дружеството и са образувани граждански дела по описа на Районен съд - гр. Асеновград със следните номера: гр. д. №* г. и гр. д. №* г., за да се възложат в тежест на ответника разноски в прекомерен размер. Исковите молби имали идентично съдържание, вкл. петитуми и обстоятелствени части. Ответникът е взел становище, че исковете са неоснователни. Поддържал е, че оспорва съществуването на сключен договор между страните, с параметрите, описани от ищеца. Възразил е, че не бил приложен описания договор към исковата молба. Доколкото ищецът твърди да е налице нищожност на договорна клауза и на целия договор, то първият елемент от състава за доказване е наличието правоотношение на страните, от което именно да произтича оспорената клауза. По отношение на иска за неоснователно обогатяване, съдебната практика била константна по въпроса, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за нейното получаване.

Предвид направените възражения, в първото съдебно заседание на 3

14.05.2024г. от ищеца е представен и са приети по делото Договор за паричен заем с № ***г. към Искане № *, сключен между страните по делото, ведно с приложен към него погасителен план, и Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, подписана от Г. Д. П. на 10.03.2020г., затова, че не е осъществявана дейност по см. на §1, т.30 от ДР на ЗСч през отчетния период – 2019г.

В хода на производството е приета и допуснатата ССЕ, изготвена от в.л. Б. В.

Районният съд, за да уважи исковете, излага основни съображения, че от приетия Договор за паричен заем с № ***г. към Искане № * се е установило, че между страните е възникнало правоотношение с описаните параметри, включително и че съгласно чл.6 ищецът се е задължил да обезпечи вземането на кредитора чрез представяне на обезпечение. В случай на непредставяне е предвидено начисляване на неустойка в размер на 928,03 лв.

/чл. 8 от Договора/. Районният съд е кредитирал приетата ССчЕ, съгласно която са заплатени сумата 163,97 лв. – за договорна лихва и сумата 928,03 лв.

– за неустойка по Договора. На следващо място, Районният съд е разгледал възражението на ищеца за нищожност на договорната лихва и е приел, че основателно поради противоречие с добрите нрави, тъй като в случая е констатирано нарушение на чл.9 от ЗЗД.

По отношение на възражението за недействителност на договора, поради това, че в него не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е бил формиран, Районният съд е изложил аргументи, че също е основателно, затова защото неустойката не е включена в ГПР, а би следвало, и по този начин е налице скрито оскъпяване на кредита. В случай, че е била включена, то ГПР би надвишавал ограничението въведено с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Констатирано е и противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наложен е и правен извод, че договорът за паричен заем е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и в този случай и на основание разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата сума по кредита. Ищецът е заплатил по договора сумата от 163,97 лв. по клауза възнаградителна лихва и 928,03 лв. по клауза неустойка, които платените суми са недължимо платени и подлежат на връщане от ответника на ищеца.

4

С въззивната жалба на „Сити кеш“ ООД са направени възражения, че в случая, клаузата, уговаряща неустойка е обявена за нищожна, без Районният съд реално да се бил запознал с нея, като по този начин не било ясно как е преценено, че противоречи на чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожност претендира, поради което искът е недоказан и е следвало да бъде отхвърлен. Вместо това съдът е разместил доказателствената тежест и е приложил последиците на чл.161 от ГПК. Незаконосъобразно била допусната и съдебно-счетоводна експертиза по делото. Посочено е, че съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото доказателства, а не е самостоятелно доказателствено средство за установяване на твърденията на страните.

Ищецът недобросъвестно упражнявал процесуалните си права. Искането за допускане на съдебна експертиза, която да докажела твърдения на ищеца, неподкрепени с никакви доказателства, целяло да се постигне освобождаване на страната от тежестта на задължителните процесуални действия по доказване на претенциите, като това било в пълен разрез с принципите на равенство на страните и състезателното начало.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От приложения на л.87 и приет като доказателство по делото Договор за паричен заем с № ***г. към Искане № *, че между “Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и

Г. Д. П., в качеството на заемател, е възникнало правоотношение, по силата на което е предоставена сумата от 2300 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 40,08% и ГПР в размер на 49,92%, която сума ведно с начислените надбавки заемателят се е задължил да върне на 16 седмични вноски в срок до 28.02.2019г. /чл.3/, както и че ищецът се е 5 задължил да обезпечи вземането на кредитора чрез представяне на обезпечение /чл. 6/, като в случай на непредставяне е предвидено начисляване на неустойка в размер на 928,03 лв. Съгласно чл.6 от Договора обезпечението може да бъде банкова гаранция /ал.1/ или Поръчител /ал.2/, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора за заем. Съобразно чл.8 от Договора – заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави уговореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 928,03 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение №1 към Договора за заем. От съдържанието на тези клаузи се налага извод, че уговорената неустойка е нищожна поради изначална невъзможност за осигуряване на определените с чл.6 от Договора алтернативни обезпечения. Това е така, защото заемателят трябва да осигури обезпечение в кратък срок, който е недостатъчен дори за отпочване и довършване на изпълнението. На следващо място, размерът на неустойката е свръхобезпечаващ и не е ясно какви евентуални вреди от неизпълнението ще бъдат компенсирани, доколкото по принцип съгласно чл.33 от ЗПК – при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума. С чл.8 от Договора е предвидена неустойка в размер на 928,03 лв., която сума е в размер на почти половината от отпуснатия заем в размер на 2300 лв. Същевременно липсва яснота как е формиран ГПР 49,92 % и кои разходи са включени в него. В случай, че се включи и размерът на неустойката, а това би станало със сигурност поради невъзможните за изпълнение в срок обезпечения, ГПР би надвишил пет пъти размера на законната лихва, което противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С оглед на тези изводи, процесният договор за заем е недействителен на осн. чл.