Решение № 4897 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4897 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100508966 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20011686 от 14.01.2021 г. СРС, 145 с-в, по гр.д.№ 14633/2020 г. е признал за установено, че Н. Д. М. и Д.ГД. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД всеки от тях следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 55647/2018 г. по описа на СРС, 145 с-в: сумата от по 1 528,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 317961 за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от по 59,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 08.08.2018 г., сумата от по 17,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлил предявените искове срещу ответниците за разликата над уважените им размери от 59,50 лв. до пълния предявен размер 1 от 211,31 лв.-обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г., както и исковете за сумата от по 3,32 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г.-08.08.2018 г.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Д. М. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и необсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства.Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че представеният нотариално заверен споразумителен протокол от 31.08.2018 г., сключен между нея и втория ответник, не обвързва ищеца, като излага доводи, че този извод противоречи на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД /чл.65, ал.2, т.2/.Твърди, че предвид уговореното в споразумителния протокол продавачът на имота Д.Д. се е задължил да заплати всички дължими към ищеца суми за отопление, топла вода и дялово разпределение от 10.10.2000 г. до 03.09.2018 г. за процесния имот, поради което искът е предявен срещу ненадлежна страна, която не е длъжник.Неправилен е и изводът на съда, че споразумението не е представено на ищеца, тъй като същото е приложено към възражението срещу издадената заповед за изпълнение.Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, респ. да го отмени и да уважи отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и че дружеството е провело пълно доказване на исковата си претенция.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 20.08.2018 г. е 2 депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. М. и Д.ГД. при условията на разделна отговорност при квоти по ½ за сумата от 3 056,78 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 422,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 08.08.2018 г., сумата от 34,54 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 6,64 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2016 г.-08.08.2018 г.С разпореждане по гр.д.№ 55647/2018 г. СРС, 145 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците.На 24.02.2020 г. ищецът е получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че за процесния период ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „********.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. В чл.31, ал.1 от ОУ в сила от 2016 г. са уредени редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат всеки от тях сумата от по 1 528,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с 3 абонатен № 317961 за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от по 211,31 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 08.08.2018 г., сумата от по 17,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 20.08.2018 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 3,32 лв.-обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до .09.2017 г., както и исковете за сумата от по 3,32 лв.-мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г.-08.08.2018 г.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на облигационни отношение с ищеца предвид наличието на споразумение, в което Д.ГД. е поел задължението да заплати дължимите към ищеца суми за процесния период.Оспорила е и размера на претендираните суми.

Със заявление вх.№ 3066902/20.08.2018 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. М. и Д.ГД. за процесните суми.На 03.09.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 24.02.2020 г.Исковата молба е подадена на 17.03.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 08.10.2001 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк ******** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.

На 26.10.2001 г. е подписан договор № 1314 между ЕС в гр.София, жк ******** и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

С нотариален акт № 152 по н.д.№ 542/2000 г. е оформен договор, по силата на който А.И.М. и Т.А.М. са продали на Д.ГД. апартамент № 34/ стар № 115/ в гр.София, жк „********

С молба-декларация от 29.10.2001 г. Д.ГД. е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида за процесния апартамент.

4

С решение от 29.10.2015 г., влязло в сила на 22.12.2015 г. СРС, 92 с-в, гр.д.№ 5448/2015 г. е прекратил с развод гражданския брак, сключен с акт № 435/06.07.1997 г. между Н. Д. М. и Д.ГД. на основание чл.49, ал.1 вр. чл.44, т.3 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като семейното жилище /процесният имот/, напуснато от мъжа, е предоставено за ползване на Н. Д. М..

Със споразумителен протокол по чл.65 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София, подписан на 31.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3059/03.09.2019 г. Д.ГД. и Н. Д. М.-Д. са се споразумели, че Д.ГД. поема, дължи и следва да заплати за своя сметка всички дължими към „Топлофикация София“ ЕАД суми за отопление, топла вода и суми за дялово отчитане от 10.10.2000 г. до 03.09.2018 г. за процесния апартамент.

Представени са документи за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е установено, че в процесния имот е имало 2 бр. отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 2 бр. топлинни разпределители и 2 бр. термостатни вентили, както и един брой водомер за отчитане на БГВ.От м.05.2015 г. до м.04.2016 г. е извършено дялово разпределение от двата броя ИРРО на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп.През периода 05.2016 г.-04.2017 г. дяловото разпределение е извършено на база реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО. За периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. потреблението но топла вода е на база „служебен отчет“ поради липса на 1 бр. водомер за топла вода.Дяловото разпределение е извършвано съгласно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.Стойността на потребената топлинна енергия след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 3 113,65 лв., като в нея не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на ищцовото дружество.Общият топломер е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

5

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени срещу ответницата Н. Д. М..В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата за недопустимост на обжалваното решение, тъй като въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е по съществото на спора, тъй като касае материалноправната легитимация, съответно е релевантен към основателността на иска и не касае допустимостта на иска, респ. на решението.

Първоинстанционният съд е приел, че през процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот и са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия.По отношение размера на дължимата сума за предоставена топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по делото техническа експертиза.Съдът е изложил мотиви, че обстоятелството кой фактически е ползвал имота е ирелевантно доколкото от значение е обстоятелството с кого е възникнало облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия.Приел е, че обстоятелството, че по силата на съдебното решение за развод семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата, както и представения споразумителен протокол, сключен между ответниците, тъй като ищецът не е страна по него, същото не го обвързва и ответницата не може въз основа на него да се освободи от отговорност спрямо дружеството.Липсват и данни, че екземпляр от споразумението е бил предоставен на ищеца.Съдът е уважил иска за услугата за дялово разпределение на основание чл.22, ал.2 и чл.36 от ОУ от 2014 г., чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и чл.10 от ОУ на договорите между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение.За да уважи частично иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът се е позовал на клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ сила от 2016 г.