Определение № 467 от 27.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600585 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 306 ал.3 пр.2 вр. гл. 22 от НПК .

С определение № 962/26. 11. 2024 г. по НОХД 2409/2021 г.

Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането на адв. И. В., повереник на П. Т. П., частен обвинител по НОХД 2409/2021 г., по описа на Старозагорския окръжен съд да му бъдат присъдени разноски пред касационната инстанция по н.д. 532/2024 г., по описа на ВКС, 3 н. о.

Недоволен от така посоченото определение е останал частният обвинител П. П., който чрез повереника си, моли определението да бъде отменено и В. П. В. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски на частния обвинител за процесуално представителство пред ВКС.

Осъденият В. В., неговият защитник и Окръжна прокуратура не са взели становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с оплакванията, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен съд напълно правилно е преценил, че е компетентен да решава въпросите за разноските, включително и с определение по чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, направени пред касационна инстанция, като в тази насока коректно е цитирана константната съдебна практика.

Първоинстанционният съд също така правилно е приел, че видно от приложените към молбата на адв. И. В. договор № * г. за правна защита и съдействие и фактура № * г., частният обвинител е платил на повереника си 1 сумата от 1 800 лева, включваща 1 500 лв. възнаграждение и 300 лв. ДДС за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция.

Също така правилно е установено, че по въпросното касационно дело № 532/2024 г. по описа на ВКС, 3 н. о. е проведено съдебно заседание на 19. 09.

2024 г., когато се е явил лично частният обвинител П. П. и повереникът му адв. И. В.. Действително, нито в изготвената касационна жалба, нито в депозираните по-късно уточнения към нея и допълнение, повереникът е направил искане да бъдат присъдени направените пред третата инстанция разноски. Такива не са поискани и по време на пледоарията пред ВКС. Въз основа на това първоинстанционният съд е направил извод, че съгласно хипотезата на чл. 189 ал. 3 изр. 1 НПК, за да се присъдят разноските, направени от частния обвинител съответно и граждански ищец, те трябва да бъдат поискани. В случая Старозагорският окръжен съд е преценил, че те, след като не са поискани не могат да бъдат и присъдени.

Пловдивският апелативен съд счита, че НОХД 2409/2021 г. е било образувано в Старозагорския окръжен съд на 03. 08. 2021 г. по внесен обвинителен акт срещу В. П. В. за престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 1 вр. чл.

128 ал. 1 вр. ал. 2 НК.

Видно от депозираната молба от П. П., чрез неговия повереник тогава – адв. К. М. на 29. 09. 2021 г. /л. 34 НОХД/, същият е поискал да бъде конституиран в процесуалното си качество на частен обвинител и граждански ищец. В тази молба изрично е поискано да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Първоинстанционното производство е приключило с присъда № 9/09.

02. 2023 г., с която подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 130 ал. 2 пр. 1 НК и осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с приложение на чл. 66 НК, като е определен изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Тази присъда е била потвърдена с решение № 54/08. 04. 2024 г. по ВНОХД 138/2023 г., по описа на ПАС, след което въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила с решение № 522/25. 10. 2024 г. по н. д. 532/2024 г. на ВКС.

Следователно е налице първата предпоставка, регламентирана в чл. 189 ал. 3 НПК, а именно подсъдимият е признат за виновен, а в случая присъдата е и влязла в сила. Видно от депозираната молба на пострадалия П. П. същият е поискал още с конституирането да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Така е налице и втората изискуема предпоставка, направените от него разноски, включително и пред касационната инстанция, каквито са претенциите в настоящата частна жалба, да му бъдат присъдени. Това е така, защото не е необходимо след като в първоначалната молба за конституирането на пострадалия като страна в процеса е направено искане за присъждане на разноски, то съдът дължи произнасяне в крайния си съдебен акт във всеки 2 стадий на наказателния процес, без да е необходимо страната да прави пред всяка инстанция такова искане /Р-159-2012-III н. о./.

Действително касационната инстанция в конкретният случай не се е занимавала с разноските, поради обстоятелството, че пред нея не е бил представен документ, от който да е видно, че те са направени, което е пропуск на повереника, който пропуск обаче не може да бъде тълкуван във вреда на доверителя му. Очевидно е, че след въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е бил сключен договор за правна помощ между П. Т. П. и Адвокатското дружество, чрез адв. И. В., да извърши процесуално представителство по изготвяне и внасяне на касационна жалба срещу решение по ВНОХД 138/2023 г. на Пловдивския апелативен съд и процесуално представителство в производството пред ВКС. В тази насока е и представената фактура, от която е видно, че е извършено плащане на 30. 04.

2024 г. на сумата от 1 800 лв., включваща 1 500 лв. за процесуално представителство и изготвяне на жалбата и 300 лв. за ДДС.

Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено и се постанови друго, с което В. П. В., със снета по делото самоличност, да бъде осъден да заплати на частния обвинител П. Т. П. сумата от 1 800 лв., представляваща направени разноски за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС по н. д. 532/2024 г.

Ето защо съдът и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 962/26. 11. 2024 г., постановено по НОХД 2409/2021 г., по описа на Старозагорския окръжен съд и вместо това:

ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН – **********, да ЗАПЛАТИ на П. Т. П., ЕГН – **********, сумата 1 800 лева разноски направени пред ВКС по н. д. 532/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3