Решение № 57 от 05.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330112158 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против И. Н. Б., ЕГН ********** за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ****/****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 342, 96 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от ***** г. до **** г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „*******“ № **, както и обезщетение за забавено плащане за периода от ******* г. до ******* г. в размер на сумата от 49, 17 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 08.07.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект /магазин/, находящ се в гр.

П., ул. „**********“ № **. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 342, 96 лв. Доставената услуга на посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира 1 присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че е изпълнил задълженията си към ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са, по реда на чл. 422 ГПК, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.150 от ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД за вземания за главница и мораторна лихва по договори за продажба и дялово разпределение на топлинна енергия.

При тези твърдения в тежест на ищеца е докаже: наличието на действително правоотношение по договор за продажба и разпределение на топлинна енергия, по силата на което длъжникът се е задължил да заплати уговореното количество топлинна енергия; фактическо доставяне на топлинната енергия според уговореното в договора, в съответните обекти, посочени от ищеца; настъпването на падежа на твърдяното вземане; размера на твърдяното вземане и че ответникът е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в молба с вх. № ******* г.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и лихва. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе и изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, обективирано в становище, депозирано в съда на ***** г. Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. В настоящия случай искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по 2 делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.

На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в сторените в настоящото. В производството по ч.гр.д. № 10049/2022 г. ищецът е доказал разноски в размер на 75 лв. В настоящото производство по гр. д. № 12158/2022 г. ищецът е сторил и доказал разноски в общ размер от 175 лв. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 250 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против И. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № **, ет.

* искове с правно основание чл.150 от ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5047/11.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 342, 96 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от ****** г. до ****** г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „********“ № **, както и обезщетение за забавено плащане за периода от ******* г. до ****** г. в размер на сумата от 49, 17 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 08.07.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, поради погасяване чрез плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 250 лв. – разноски, от които 75 лв., сторени в ч.гр.д. № 10049/2022 г. по описа на РС – Пловдив, IV брачен състав и 175 лв., сторени в настоящото гр. д. № 12158/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XXIII състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3