Решение № 68 от 21.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Елин Пелин, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т.а при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно дело № 20251820200317 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Д. К. М., ЕГН ********** чрез адв.М. - САК със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул. „**** срещу Наказателно постановление № 25-1204-001242/28.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /511,29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв.М. и поддържа жалбата. Моли съдът да отмени издадено наказателно постановление.

Административно наказващият орган – началник група ОД МВР София сектор Пътна полиция, редовно призовани не изпращат представител в открито съдебно заседание. Депозират писмена защита, с която се иска съдът 1 да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна.

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 25-1204001242/28.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GА3808018/ 22.07.2025 г. по описа на ОД МВР София срещу Д. К. М., с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това, че: „На 22.07.2025 г. в 12.40 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като водач на лек автомобил – Мицубиши Грандис, ****, България, при обстоятелства: На АМ Хемус 27 км., посока Варна управлява лек автомобил Мицубиши Грандис, с рег. № ****, собственост на Д.Г.Б, **********, като извършва следното нарушение – движи се в лентата за принудително спиране без видими здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС, водача е сам в автомобила. Е извършил 1. На Автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС.

Видно от АУАН № GА3808018/ 22.07.2025 г. по описа на ОД МВР София, същият е съставен от Б. А. П. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР София, с-р Пътна полиция и подписан от свидетеля В.И.П срещу жалбоподателя Д. К. М., за това, че: „На 22.07.2025 г. около 12.40 ч. при следните обстоятелства: АМ Хемус 27 км посока гр.Варна управлява лек Мицубиши Грандис, с рег. № ****, собственост на Д.Г.Б, **********, като извършва следното нарушение – движи се в лентата за принудително спиране без видими здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 22.07.2025 г. и подписан без възражения.

Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на 2 вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП, както и Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.

От справка за нарушител водач на името на Д. К. М. се установява, че същият е правоспособен водач и има наложени наказания по ЗДвП.

Представена е епикриза от 22.07.2025 г. на името на Д.В.Д.в удостоверяваща, че посоченото лице е било на болнично лечение в УМБАЛ Света Анна АД София и е изписано на 22.07.2025 г..

От показанията на разпитания по делото свидетел – актосъставителя Б.

А. П. се установява следното: Свидетелят П. сочи, че е съставил процесния АУАН и си спомня за случая. Бил дежурен на АМ Хемус, посока гр.Варна на пътен възел Витинска река в района на 30 км. В един момент началника им на сектора в който работи, пътувайки към свидетеля и колегата му забелязъл и установил спрял на пътното платно за принудително спиране автомобил, който бил в аварийната лента. За това нарушение той станал свидетел по съставянето на АУАН. Свидетелят П. заявява, че съставил АУАН по данни и твърдения на неговия началник, който бил установил видимо нарушението и им представил водача на пътния възел. Самият свидетел П. не е очевидец на деянието, а фактическата обстановка описана в АУАН му е обяснена от неговия началник, който довел водача.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитана свидетелката Р.Г.Л, която разказва, че на 22 миналата година, не помни месеца, тръгнали със свекър й Д. да се прибират от София към Ботевград, като с тях пътувало и детето Д.. Детето имало затруднения с дишането и затова било на лечение в болница, като в процесния ден, в който ги спряли за проверка било изписано.

Колата се управлявала от свекър й и между Чурек и Витиня на АМ Хемус на детето Д. му прилошало, поради което свидетелката помолила свекър си да отбие от пътя и да спре. Той отбил от пътя и слезли от колата, а детето започнало да повръща. В това време пристигнала полицейска кола, като един човек се представил за полицай и ги попитал защо са спряли в аварийната лента, въпреки че детето повръщало. Полицаят казал на свекър й да го последва с колата. След като последвали с техния автомобил полицая, спряли до друг автомобил с полицейско обозначение, от който излязъл 3 полицай с униформа, който започнал да пише акт на Д. и не искал да чуе неговите обяснения.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима.

Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, който е бил оправомощен да издава съответните административни актове, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач пътно превозно средство – лек автомобил Мицубиши Грандис, с рег. № **** и е бил установен в лентата за принудително спиране на АМ Хемус 27 км посока Варна. Това безспорно установено поведение от страна на наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че свидетелят П., съставил АУАН не е очевидец на управлението на жалбоподателя в лентата за принудително спиране, но споделя, че фактическата обстановка му била пресъздадена от неговия началник, който видял водача в аварийната лента и го довел при него и колегата му. Тези свидетелски показания се подкрепят и от показанията на свидетелката Р.Г.Л, която също потвърждава, че жалбоподателят – нейн свекър е спрял в аварийната лента, с пояснението, че на детето й Д., което било изписано от болница му станало лошо. Тези показания на свидетелката Лазарова се потвърждават от писмените доказателства по делото – жалбоподателят представя епикриза на Д.В.Д.в на 10 години, удостоверяваща пребиваване на детето в УМБАЛ Света Анна АД София в периода от 19.07.2025 г. до 22.07.2025 г., където било прието в леко увредено общо състояние, интоксикирано. В този смисъл следва да се приеме, че по делото не се установява по безспорен и несъмнен начин, че не е била налице някоя от предпоставките предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят въвежда доводи и ангажира доказателства, че е предприел движение и спиране в аварийната лента защото пътуващото в лекия автомобил дете не се чувствало добре.

4

Ето защо от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия орган останаха недоказани. В настоящия случай в показанията си актосъставителя заявява, че не е очевидец и не може да пресъздаде други факти освен отразените в АУАН. Очевидно е, че административно-наказващият орган не ангажира безспорни доказателства в подкрепа на изложената в АУАН фактическа обстановка, която се опровергава от представените писмени доказателства и показанията на свидетелката Лазарова, което мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят се е движил и спрял в аварийната лента по независещи от него обстоятелства, при които законът позволява такова поведение.

Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

В съдебното производство обаче, те нямат обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение или не. Едва след събиране на категорични и обосновани данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна може да се наложи и съответното наказание.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателна му отговорност, тъй като съдът прие за недоказано вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление, следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 25-1204-001242/ 28.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.

5

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6